А. НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНО
ПРАВО
1.НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Тема №
1
: НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И
НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА. ВМЕНЯЕМОСТ И
НЕВМЕНЯЕМОСТ.
І. Наказателноотговорни лица.
1. Наказателна отговорност и възраст.
Наказателна отговорност епсъвкупността от правоотношения
между държавата и престъпника, породени от извършеното
престъпление, чието съдържание са правата и задълженията, които
възникват за тях във връзка с осъждане на извършителя на
престъплението, с изпълнението на наложеното наказание и
третиране на виновния като осъден.
2. Наказателноотговорно лице е това, което притежава
качествата за субект на престъплението и е извършило
престъпление.
3. Субект на престъплението е принципната възможност на
едно лице да извърши пристъпление въобще или даден вид
престъпление и съответно да понесе наказателната отговорност за
това свое поведение. Съгласно чл. 31 ал. 1 НК
Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-
годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши
престъпление
, съгласно ал. 2
Непълнолетно лице - навършило 14
години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако
е могло да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
Следователно субект на престъплението може да бъде само
физическо лице, достигнало определена от закона възраст и което
притежава нормална психика.
4. Основни качества на субекта на престъплението:
а) физическо лице – пълнолетно или непълнолетно – само
физическите лица осъществяват деяния, наказателната отговорност
е лична;
б) физическото лице да е достигнало предвидената от закона
възраст – период от време, който е изминал от раждането на
лицето. В тази връзка трябва да посочим основните възрастови
гряници, визирани от закона, а те са:
- малолетни – до 14 години – те са наказателно неотговорни по
силата на императивната разпоредба на чл. 32 ал. 1 НК;
- непълнолетни – лица на възраст от 14 до 18 години – за тях
законът счита, че поначало са достигнали необходимата минимална
степен на физическа, умствена и съциална зрелост, за да могат да
отговарят наказателно за своите постъпки, като за тях е създаден
особен наказателноправен режим – Чл. 31 ал. 2 и 3 НК;
- пълнолетни – лицата, навършили 18 години – за тях
съществува оборима презумпция, че те са достигнали
необходимата степен на физическо, психическо и обществено
развитие, поради което е възможно върху тях да се въздейства чрез
методите и средствата на наказателното право;
в) да притежава нормална психика – състояние на
вменяемост;
г) този минимум от качества трябва да е налице в съвкупност.
От казаното по-горе може да направим извода, че:
1) наказателната отговорност е обоснована чрез съчетанието
между необходимостта и свободата на човешката воля
/възможността за избор на поведение/;
2) наказателната отговорност съществува само за индивидите
с нормална психика и достатъчен опит и зрелост;
3) наказателната отговорност съществува за лицата, които са
способни да съобразят поведението си със задължителните
предписания и са длъжни да го направят.
Съществуват и особени субекти на престъплението – лица,
които наред с основните качества на субект на престъплението,
притежават и допълнителни лични и обществени особености, които:
- са условие за осъществяването на даден вид престъпление;
- имат значение за режима на наказателната им отговорност
– освобождаване от наказателна отговорност,
освобождаване от изтърпяване на наказанието или
засилена НО.
ІІ. Вменяемост и невменяемост.
1. Определение за
вменяемост
– това е способността на едно
лице да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи.
2. Понятие за
невменяемост
.
Дефиниция на понятието можем да извлечем от разпоредбата
на чл. 33 ал. 1 НК:
Не е наказателноотговорно лицето, което
действува в състояние на невменяемост - когато поради
умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството
или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Невменяемостта разбираме като отсъствие на възможност на
дадено лице да избира своето поведение при познаване на нещата
или да си налага да върши или да не върши нещо. Невменяемостта
е състояние на психиката, което се дължи на умствена
недоразвитост или на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието и се изразява в това, че невменяемото
лице не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.
За определяне на вменяемостта на лицето законът сочи два
критерия – медицински и юридически:
Медицински критерий /психиатричен/
- той отразява
медицинските причини на невменяемостта:
1. Умствена недоразвитост - вродено слабоумие
(олигофрения), трайно състояние (задръжка в умственото
развитие), което се дължи на органични поражения или на вродени
дефекти на мозъка, разрушаващи нервната тъкан и препятстващи
на нормалното психическо и в частност умствено развитие на
личността. Умствената недоразвитост в зависимост от степента на
слабоумието бива:
а) идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч,
безпомощност и неспособност за планомерни действия. Не носят
никаква нак. отговорност.
б) имбецилност - много нисък интелект, тежко разстройство на
речта, но със способност за придобиване на известни знания и за
елементарен физически труд под чуждо ръководство. Не носят нак.
отговорност при никакви случаи.
в) дебилност - сравнително развита реч, способност за
елементарна практическа ориентация и за известна планомерна
дейност, неспособност за абстрактно мислене и за оценка на
сравнително по-сложни положения. При обикновени ситуации са
вменяеми, а при по-сложни - невменяеми.
2. Продължително разстройство на съзнанието (хроническа
душевна болест).
То е свързано най-често със прогресивно нарушение на
дейността на главния мозък. Те са процесни страдания с различно
протичане, протичат с различен интензитет във времето.
а) шизофренията е едно от най-съществените за НП и при
това най-разпространеното хронично душевно заболяване, което
поначало обосновава невменяемостта. Тя води до загубване
единството на личността, до нарушаване единството и
целенасочеността на психическите процеси, до тяхната дисоциация,
свързана е с изменение в мисленето, волята и емоциите, с
халюцинации, с налудни идеи и др.
б) епилепсията е заболяване, изразено в конвулсивни
припадъци със загубване на съзнание, в периодични остри
психически разстройства (помрачение) и в постепенно настъпване
на тежка деградация.
3. Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно
разстройство на психическата дейност).
Твърде различни са факторите, които могат да обуславят
състояния на временно разстройство на душевната дейност. Във
всички случаи обаче липсва, от една страна недоразвитостта на
мозъка, определяща слабоумието и от друга - болестният процес,
характерен за хроническата душевна болест. Такива временни
разстройства могат да се дължат на соматични и общи инфекциозни
заболявания, на алкохолни и др. наркотични отравяния, на
физическа или психическа травма и др.
а) патологично алкохолно опиване. То е качествено различно
от обикновеното напиване, болестно състояние, едно остро
кратковременно психическо разстройство, възникващо под влияние
на приемането на алкохол и отнасящо се към категорията на
изключителните състояния.
б) патологичен афект - кратковременно болестно състояние,
възникващо внезапно по външен повод - травмиращо преживяване,
съпроводено с дълбоко помрачение на съзнанието и бурна
двигателна възбуда с автоматически безцелни движения и
немотивирани постъпки.
в) хипнотични състояния
Други причини, освен изброените 3, не могат да доведат до
невменяемост.
Юридически критерий /психологически/
- отразява
резултата, до който води медицинската причина.
Указаните 3 категории причини, които дават съдържанието на
медицинския критерий могат да засегнат в различна степен
психическата дейност на човека. Необходимо е сериозно
отклонение от нормалната психичност, и именно затова чл.33
използва и втори критерий, който именно указва на характера и
степента на това отклонение. Този критерий се нарича обикновено
юридически, защото завършва очертаването на невменяемостта
като правна категория, но по същество е психологическа, тъй като
характеризира състоянието на дееца с оглед на неговите
психически възможности. Вменяемостта предполага кумулативна
даденост на указаните 2 психически способности на дееца:
- да може да разбира свойството и значението на извършеното
(интелектуален момент)
- да може да ръководи постъпките си (волев момент)
Поради това деецът е невменяем както когато не може да
разбира свойството и значението на деянието, така и когато
въпреки наличността на възможност за такова разбиране, той
вследствие на засягане специално на волята не е в състояние да
ръководи постъпките си.
Вменяемостта предполага възможност преди всичко за
правилно ориентиране на дееца във фактическата обстановка. Тя
изисква и възможност деецът да разбира и обществените качества
на своите прояви.
Т.е. медицинският и юридическият критерий се намират един
спрямо друг в отношението на причина и следствие.
Невменяемостта е основание за наказателна неотговорност,
само ако в момента на деянието лицето не е притежавало
изискуемите от закона интелектуални и волеви способности.
Българският НК не приема намалената вменяемост, като
основание за наказателна неотговорност. Съществува т.нар.
частична невменяемост – в случаите, когато едно лице е вменяемо
за еидн вид престъпление, а за друг не е /клептоман, пироман и др./
3. Роля на
съдебно-психиатричната експертиза
за
определяне на невменяемостта.
В редица случаи въпросът дали обществената проява е
извършена от субекта в състояние на вменяемост или на
невменяемост, представлява значителна сложност. Възможни са
различни степени на умствена недоразвитост, различни стадии в
развитието на хроническите душевни болести, различни по
интензивност остри психически разстройства и т.н. Всичко това
налага при съмнение за невменяемост на дееца да се прибягва до
съдебно-психиатрична експертиза. Тя се извършва от специалисти
в специално подготвени помещения. Тя е решаваща, но не е
задължителна за съда. Ако не я приеме, съдът е длъжен да се
обоснове и да назначи друга.
4.
Вменяемост
на дееца
по време на деянието.
Въпросът за вменяемостта се поставя в НП не въобще, а само
при наличност на извършена обществена проява, която предполага
нак. отг/ст. За да бъде деецът нак. отговорен з/нът изисква той да е
бил вменяем по време на извършване на деянието. Без значение са
отклоненията в неговото психическо развитие, които са
съществували по-рано, но са преминали преди деянието, както и
тези, които са настъпили след деянието, включително и преди
осъществяването на престъпния резултат.
5.
Пълна
и
частична невменяемост
.
1. Различните аномалии и разстройства могат в различна
степен да засегнат психиката. При някои от тях субектът въобще
или към даден момент само не може изобщо да разбира свойството
и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си. Това
са случаите на пълна невменяемост. Липсват съответните
способности само към момента на проявата без оглед характера,
вида и тежестта й. Такива са всички лица в период на криза или без
поначало да са психично болни.
2. Абсолютна невменяемост. Лицето изобщо във всеки момент
не може да разбира свойството и значението на деянието си.
Такова положение съществува при идиотията, имбецилността, при
артеросклероза на мозъка и др. душевни болести, довели до
деградация въобще.
3. Частична. Съществуват обаче и такива случаи, при които
психическите аномалии или разстройства, като не засягат така
дълбоко психиката, създават положение, при което субектът не
може да разбира свойството и значението на някои само по-сложни
от фактическа и обществена гледна точка обществено-опасни
деяния или пък не е в състояние да ръководи постъпките си,
свързани с известен само определен обект.
6.
Намалена вменяемост
.
В някои случаи е възможно способностите на субекта да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си да бъдат в значителна степен ограничени, както това
е при дебилните психопати, при изпадналите във физиологичен
афект и т.н. Касае се до състояние на отрицателни количествени
изменения в тези способности в рамките на вменяемостта, което
поради това не изключва нак. отговорност. Нашият НК не урежда
специално тази хипотеза в раздела на вменяемостта. Психическите
затруднения на дееца следва да се вземат пред вид на общо
основание при индивидуализиране на наказанието.
3. Психическо разстройство след извършване на
престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 2 НК
Не се налага
наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до
произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на
съзнанието, вследствие на което не може да разбира
свойството или значението на своите постъпки или да ги
ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
Изпадналият в състояние на невменяемост след деянието не
може да възприема съзнателно въздействието върху него, което
води до невъзможност за постигане на целите на наказанието. Но
ако деецът изпадне в разстройство след произнасяне на присъдата,
счита се, че той вече е наказан и наказанието подлежи на
изпълнение, но осъденият ще бъде лекуван по време на
изтърпяването му.
Съгласно чл. 34 НК
По отношение на лицата, указани в
предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да
бъдат приложени съответни принудителни медицински
мерки.,
както и по силата на разпоредбите на чл. 89 и сл. /Глава ХІ/,
съдът налага принудителни медицински мерки:
- предаване на близките при поемане на задължение за
лекуване под наблюдението на психоневрологичен диспансер;
- принудително лекуване в обикновен психоневрологично
заведение;
- принудително лекуване в специализирана психиатрична
болница или отделение.
Не се определят срокове, но след 6 месеца съдът е длъжен да
се произнесе относно продължаването, замяната или отмяната на
мярката.
Тема №
2
: НЕПЪЛНОЛЕТНИ.ОСОБЕНИ ПРАВИЛА
ОТНОСНО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ – чл.61 от
НК.НАЛАГАНЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИ МЕРКИ ПО чл.13 от ЗБППМП
НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ ПРАВОНАРУШИТЕЛИ
І. Особени правила относно наказателната отговорност на
непълнолетните.
По отношение на непълнолетните съществува особен режим.
Има презумпция, че са невменяеми, която е оборима, т.е. трябва да
се докаже обратното твърдение. Особеният режим намира израз в
НК – при непълнолетните основната цел на наказанието е те да
бъдат превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд,
както е визирано в чл. 60, което до известна степен се отличава от
общата цел на наказанието въобще, визирана в чл. 36 - генерална
превенция. Наказанията по отношение на непълнолетните са
редуцирани – чл. 62 предвижда само 4 вида наказания:
- лишаване от свобода;
- пробация;
- обществено порицание;
- лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.
За непълнолетните няма наказание доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна. За ненавършилите 16 години
максималното наказание е 10 години, а за навършилите 16 години –
12 години лишаване от свобода. Пробацията се заменя с
обществено порицание.
В някои случаи непълнолетното лице може да бъде
освободено от наказателна отговорност и това е при условията на
чл. 61:
-
да е извършило престъпление, което не представлява
голяма обществена опасност;
-
престъплението да е извършено поради увлечение /импулс,
влечение, пристрастие/ или лекомислие /преувеличение на
определени факти и подценяване на други факти/;
-
органът, прилагащ наказателноправната норма трябва да
прецени, че в конкретния случай спрямо това лице могат да се
приложат мерките по ЗБППМН /Закон за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните/.
Компетентен орган е съдът, а втори такъв – прокурорът. Съдът
може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми местната
комисия за БППМН. Този институт се прилага в 40 % от случаите,
когато непълнолетен извърши престъпление.
Непълнолетните могат да бъдат освободени от изтърпяване
на наказанието при условията на чл. 64:
-
да е наложено наказание лишаване от свобода по-малко от
1 година;
-
да не е приложено условно осъждане по чл. 66;
в този случай съдът настанява непълнолетния във
възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна
мярка, предвидена в ЗБППМН. Настаняването може да бъде
заменено с друга възпитателна мярка.
Не се прилага освобождаване от изтърпяване на наказанието
по отношение на непълнолетния, ако:
-
е извършил престъплението по време на изтърпяване на
наказанието л.с. и
-
е осъден след навършване на пълнолетие.
Непълнолетните изтърпяват наказанието л.с. в поправителни
домове, а след навършване на пълнолетие, биват премествани в
затвор или трудово-поправително общежитие, като по предложение
на педагогическия съвет и със съгласието на прокурора, могат да
бъдат оставени в дома до навършване на 20 години с цел
завършване на образованието и квалификацията си.
ІІ. Закон за борба срещу противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни.
Този закон урежда дейността по предотвратяването и борбата
срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и
възпитание на извършителите им.
За осъществяване на тази дейност се създават:
а) комисии за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните;
б) детски педагогически стаи;
в) социално-педагогически интернати;
г) възпитателни училища-интернати;
д) домове за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни;
е) приюти за безнадзорни деца.
1. Комисии за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните
Към Министерския съвет на Република България се създава
Централна комисия за БППМН в състав: председател –
зам.министър-председател на Република България; заместник-
председатели: зам.министър на образованието и науката,
зам.министър на труда и социалната политика и зам.министър на
вътрешните работи; секретар и членове: зам.министър на
правосъдието, зам.министър на здравеопазването, зам.министър на
финансите, зам.министър на културата, зам.-председател на
Държавната агенция за младежта и спорта, зам.председател на
Държавната агенция за закрила на детето, зам.на председателя на
Върховния касационен съд, заместник на главния прокурор и
заместник на директора на Националната следствена служба. –
председател, 3 зам.председатели, секретар и 9 членове.
ЦКБППМН е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити. Поименният състав на Централната комисия се определя
от нейния председател.
Към общините или районните се създават местни комисии за
БППМН. По решение на тези комисии може да се създадат, когато
това е необходимо, местни комисии към някои кметства. Съставът
на местните комисии е от 7 до 15 души и се определя със заповед
на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В комисиите
се включват представители на общинската администрация,
отговарящи за проблемите на образованието и здравеопазването,
представители на дирекциите “Социално подпомагане”, на
полицията, както и педагози, и психолози, юристи, лекари,
общественици и др. На заседанията на местните комисии присъства
и представител на районната прокуратура.
Централната комисия се отчита ежегодно за своята дейност
пред Министерския съвет. Местните комисии ежегодно отчитат
дейността си пред кмета, общинския съвет и пред Централната
комисия.
Централната комисия разработва, участва в разработването и
предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други
ведомства и на юридически лица с нестопанска цел следните
програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на
криминогенните фактори:
а) програми за работа с малолетни и непълнолетни за
предотвратяване и противодействие на извършването на
противообществени прояви или престъпления и приобщаване към
дейности, които спомагат за нормалното им развитие и възпитание;
б) програми за образование и социална интеграция на
малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви,
и непълнолетни, извършили престъпления;
в) програми за професионално обучение и трудова заетост на
непълнолетни, пребивавали в социално-педагогически интернати,
възпитателни училища - интернати, поправителни домове, както и
условно осъдени и предсрочно освободени;
г) програма за работа с родители във връзка с извършени от
техните деца противообществени прояви или престъпления;
д) програми за стимулиране на работодатели, които наемат на
работа непълнолетни, извършили противообществени прояви или
престъпления.
Централната комисия ръководи и контролира дейността на
местните комисии; обобщава съответните статистически данни;
координира дейността на държавните органи и юридическите лица с
нестопанска цел във връзка с БППМН; прави предложения пред
съответните държавни органи и юридически лица с нестопанска
цел; упражнява контрол по изпълнението на взетите въз основа на
закона решения; предлага и участва в извършването на научни
изследвания по предотвратяването на ППМН и на престъпленията
на непълнолетните; участва в разработването на нормативни
актове, отнасящи се до проблемите на малолетните и
непълнолетните.
Местните комисии, съвместно с детските педагогически стаи и
органите на образованието и при широкото съдействие на
обществеността изпълняват следните задачи: организират и
координират социално-превантивната дейност на териториятана
общината, издирват и установяват съвместно с инспекторите при
ДПС и дирекциите “Социално подпомагане" малолетните и
непълнолетните, които се нуждаят от помощ, и вземат мерки за
тяхната социална защита и развитие; разглеждат деянията по чл.
11, ал. 1, налагат възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и
12, както и правят предложения до съда за налагане на
възпитателните мерки по т. 11 и 13; участват в заседанията по чл.
31, ал. 1 на педагогическите съвети на възпитателното училище-
интернат и на социално-педагогическия интернат, и правят
предложения по чл. 31, ал. 4 до съда за прекратяване изпълнението
на възпитателната мярка, както и предложения за предсрочно
освобождаване до комисиите по чл. 17 от Закона за изпълнение на
наказанията; привеждат в изпълнение мерките по чл. 13 и 15 и
осъществяват контрол върху изпълнението им; съдействат на
лицата, излезли от социално-педагогическите интернати, от
възпитателните училища интернати, от поправителните домове и
приютите за безнадзорни деца, пред компетентните органи за
уреждане на основните им битови, трудови и социални проблеми;
следят отблизо поведението и развитието на малолетните и
непълнолетните, излезли от възпитателните училища-интернати и
поправителните домове, както и на осъдените условно или на
предсрочно освободени от поправителните домове, и вземат мерки
за тяхното по-нататъшно правилно развитие; упражняват контрол за
спазването от работодателя на режима и условията за работа,
установени за непълнолетните, настанени на работа по този закон,
и при установяване на нарушения сезират компетентните органи;
подпомагат родителите, които срещат затруднения при
възпитанието на децата си; упражняват контрол върху намиращите
се на територията на общината ДПС, социално-педагогически
интернати, приюти, възпитателни училища-интернати, поправителни
домове, домове за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни и върху дейността на настойниците и попечителите
на малолетните и непълнолетните; налагат мерките по чл. 15;
изучават състоянието и причините за противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните в общината и правят
предложения пред съответните държавни органи и обществени
организации; изпълняват мероприятия по програми и дейности,
посочени в чл. 8, ал. 1.
В изпълнение на задачите си местните комисии могат да
привличат юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването
и противодействието на извършването на противообществени
прояви от малолетни и непълнолетни и престъпления от
непълнолетни на територията на съответната община, както и да
създават помощни органи - центрове, консултативни кабинети,
горещи телефонни линии и други.
2. Мерки и производство за тяхното налагане.
Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за
протиообществени прояви, извършени от малолетни или
непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни,
освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния
кодекс, е местната комисия по настоящия им адрес. Деянията се
разглеждат от местните комисии в състав: председател -
правоспособен юрист, и двама членове, определени за всеки
отделен случай от председателя на местната комисия измежду
нейните членове.
Местните комисии в посочения състав разглеждат случаите,
когато:
- малолетни на възраст от 8 до 14 години са извършили
противообществени прояви;
- непълнолетни на възраст от 14 до 18 години са извършили
противообществени прояв
и, както и когато непълнолетни, извършили престъпления, са
освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от НК и делото е
изпратено за разглеждане от местната комисия;
- непълнолетни са извършили деяния, за които по друг
нормативен акт се предвижда налагане на възпитателна мярка по
този закон.
Спрямо малолетни и непълнолетни, извършили
противообществени прояви, и непълнолетни, извършили
престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от
Наказателния кодекс, се налагат следните възпитателни мерки:
а) предупреждение;
б) задължаване да се извини на пострадалия;
в) задължаване да участва в консултации, обучения и
програми за преодоляване на отклоненията в поведението;
г) поставяне под възпитателен надзор на родителите или на
лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на
засилени грижи;
д) поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател;
е) забрана на непълнолетния да посещава определени места
и заведения;
ж) забрана на непълнолетния да се среща и да установява
контакти с определени лица;
з) забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;
/е, ж и з – за срок от 1 година/
и) задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд
причинената вреда, ако това е в неговите възможности – изпълнява
се в срок от 1 месец от налагането й;
й) задължаване на непълнолетния да извърши определена
работа в полза на обществото – не повече от 40 часа;
к) настаняване в социално-педагогически интернат;
л) предупреждаване за настаняване във възпитателно
училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца;
м) настаняване във възпитателно училище-интернат.
С оглед характера на деянието и поведението на малолетния
или на непълнолетния може да се наложи повече от една от
възпитателните мерки.
При неизпълнение от малолетния или от непълнолетния на
наложената възпитателна мярка може да се образува ново
възпитателно дело по правилата на чл. 16 и да се наложи по-тежка
възпитателна мярка.
Давност - Възпитателно дело не се разглежда, а образуваното
се прекратява, когато са изтекли 6 месеца от извършването на
противообществената проява или от влизането в сила на акта по чл.
61 от НК.
По отношение на родителите или на лицата, които ги
заместват, за които при разглеждане на възпитателното дело се
установи, че не полагат достатъчно грижи за възпитанието на
децата си и те са извършили деяния по чл. 11, ал. 1, местните
комисии налагат една от следните мерки:
а) предупреждение;
б) задължаване да посещават специално организирани беседи
и консултации по въпросите на възпитанието;
в) глоба в размер от 50 до 1000 лв./има възможност да бъде
заменена с общественополезен труд, но не повече от 160 часа/.
Решението, с което е наложена мярка “б” или “в”, може да се
обжалва в 14-дневен срок пред РС.
Когато поведението на родителите или на лицата, които ги
заместват, съставлява престъпление, местната комисия изпраща
материалите на прокурора. Когато поведението на родителя
представлява опастност за личността, възпитанието, здравето или
имуществото на детето или родителят по обективни причини не е в
състояние да упражнява родителските си права, местната комисия
прави предложения по чл. 74-76 от СК до РС за вземане на
съответни мерки.
Секретарят на местната комисия завежда в нарочна описна
книга сигналите за противообществени прояви, извършени от
малолетни и непълнолетни, и за престъпления на непълнолетни,
получени от:
- органите на съда и прокуратурата;
- органите на полицията;
- длъжностни лица и граждани, като в този случай секретарят
на местната комисия възлага на двама обществени възпитатели,
които не са членове на местната комисия, в 7-дневен срок да
извършат проверка за наличието на достатъчни данни за
извършено деяние. Резултатите от проверката се представят в
писмена форма на секретаря на местната комисия. Ако не се
установи наличието на достатъчно данни за извършено деяние,
както и при явна малозначителност на извършеното деяние,
възпитателно дело не се образува.
След завеждането на сигнала секретарят на местната комисия
незабавно докладва на нейния председател, който: определя
състава на местната комисия;. възлага на член на местната
комисия, който не е член на състава, в 14-дневен срок да изготви
писмен доклад за личностните особености на извършителя,
неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и
психическото му развитие, семейната му среда, отношенията в
семейството и степента на полагане на грижи от страна на
родителите или лицата, които ги заместват, образованието и
възпитанието; докладът се предава на председателя на състава.
Съставът образува възпитателно дело и насрочва дата за
разглеждането му, като незабавно уведомява писмено малолетния
или непълнолетния, неговите родители или лицата, които ги
заместват, и съответната дирекция “Социално подпомагане”; делото
се насрочва за разглеждане един месец след образуването му;
определя докладчик по делото, който го подготвя за разглеждане.
Преди разглеждане на възпитателното дело председателят на
състава дава възможност на малолетния или на непълнолетния, на
неговите родители, на лицата, които ги заместват, както и на
лицата, които защитават неговите права и законни интереси, да се
запознаят с докладите, приложени към материалите по
възпитателното дело.
При разглеждане на възпитателното дело присъствието на
малолетния или на непълнолетния, на негов родител или на лицето,
което го замества, е задължително. Могат да присъстват лицата,
които са извършили проверката по чл. 16, ал. 2, както и
представител на съответната дирекция “Социално подпомагане”.
Правата и законните интереси на малолетния или на
непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от
адвокат или от представител на съответната дирекция “Социално
подпомагане”.
Възпитателното дело се разглежда при закрити врата. Когато
прецени, че това е в интерес на малолетния или на непълнолетния,
председателят на състава може да покани и други специалисти -
педагог, психолог, психиатър, класен ръководител, педагогически
съветник, училищен психолог, обществен възпитател и други, както
и пострадалия от извършената противообществена проява.
След откриване на заседанието председателят на състава
разяснява на малолетния или на непълнолетния правата му по
възпитателното дело, деянието, предмет на делото и неговите
последици. Председателят на състава поканва малолетния или
непълнолетния, ако желае, да даде обяснения, но той не може да
бъде принуждаван да дава обяснения и да се признава за виновен.
Малолетният или непълнолетният се изслушва в отсъствието на
своите родители или на лицата, които ги заместват, ако съставът
прецени, че това е в негов интерес.
Възможност да задават въпроси и да посочват свидетели се
дава на:
- малолетния - чрез неговите родители, лицата, които ги
заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни
интереси;
- непълнолетния - лично или чрез неговите родители, лицата,
които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и
законни интереси;
- родителите на малолетния или на непълнолетния, лицата,
които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и
законни интереси.
Съставът разпитва явилите се лица и събира и проверява
представените по делото писмени и веществени доказателствени
материали. Когато прецени, че делото не е изяснено от фактическа
страна, го отлага за събиране на допълнителни доказателства. По
преценка на председателя на състава на лицата по чл. 19, ал. 5 се
дава възможност да изразят мнение. Преди съставът да се оттегли
на съвещание за вземане на решение, на малолетния или на
непълнолетния се дава възможност да изрази своето окончателно
отношение към деянието, предмет на разглеждане по
възпитателното дело.
При разглеждане на възпитателното дело се съставя протокол
от протоколчик, който не е член на състава, определя се от
Наказателно право и наказателнопроцесуално право
Наказателна отговорност и възраст. Наказателна отговорност е съвкупността от правоотношения между държавата и престъпника, породени от извършеното престъпление, чието...Наказателно право и наказателнопроцесуално право
| Предмет: | Наказателно право, Право |
| Тип: | Общи материали |
| Брой страници: | 227 |
| Брой думи: | 63082 |
| Брой символи: | 403732 |