ПУ “Паисий Хилендарски”

                        Философско-исторически факултет

Катедра “Обща история и археология”

Курсова работа

На тема:

Създаване и разпадане на 

 “  световната империя

 ”   на

Александър Велики

по дисциплина:

Стара история

Изготвил: 

Гено Петров

Специалност: 

Български език и история, I курс

Факултетен номер:

1103171011

Пловдив, 2012

I  .  Въведение

Александър III Македонски, по известен като Александър Велики, е една от най – 
популярните личности в цялата световна история. Със своите бляскави победи на 
бойното поле и със своите завоевания той е считан от някои историци за най – великия 
пълководец, който изобщо някога се е раждал.. В настоящата работа ще разгледам 
подробности около детството на Александър, неговите първи военни прояви, борбите 
срещу траките. Ще отделя сериозно внимание на войните с персите, на негова личност 
и на неговата смърт. 

II

   .Основна част

1

.

1.

Ранни  сведения за Александър  Велики

    Най – достоверните източници за живота на Александър Велики са съчиненият на 
римските историци  Ариан и Квинт Курций Руф и на гръцкият историк Плутарх. 
Трябва обаче да се отбележи, че и тримата живеят и творят три века след смъртта на 
Александър. 
    Александър Македенски е роден през 356 г. пр. Хр. в град Пела. Негов баща е  Филип 
II Македонски, цар на Древна Македония, а негова майка Олимпия. 
   Аристотел  е бил възпитател, учител и наставник на Александър. Именно с уроците 
на Аристотел, Александър се влюбва в гръцката литература, особено към творбите на 
Омир. “Илиада” се превръща в любимото му произведение, а Ахил в негов модел за 
подражание. 
    Една от най-интересните случки в детството на Александър е опитомяването на 
Буцефал. Това става през 344 г. пр. Хр., тогава бъдещият пълководец е на 12 години. 
Това е един от първите моменти на хладнокръвие и самообладание у младия 
Александър, тук той за първи път загатва за своите качества. 
Най – близък приятел на Александър е Хефестион, с когото и занапред ще си  останат 
неразделни.
Нека кажа няколко думи и за майката на Александър – Олимпия – тя е четвъртата от 
общо седем съпруги на Филип. Била е известна не само с красотата си, но и със
странното си хоби - да отглежда змии. Всячески се стреми да осигури властта на сина 
си, затова са се носели слухове, че е замесена в убийството на Филип II.
 Може би от Олимпия, Александър наследява своя необуздан харкатер, страстна натура 
и увлечението си към религиозните култове. Ето как Плутарх, един от биографите на 
Александър, описва Олимпия:
 

За Олимпия се е говорело, че многократно превъзхождала останалите жени в 

желанието си да бъде обладана от Бога (Дионис). Тя се е появявала на празничните 
шествия, понесла в ръце опитомени змии – за ужас на мъжете сред тълпите от, 
зрителите, които гледали смаяно как змиите се виели около венеца на шията и  
жезъла, който тя носела в ръката си.  

1.2. Първите военни прояви на Александър

През 340-339 г. на Филип потегля на поход. За регент на Македония назначава 

Александър, който тогава е бил едва на шестнадесет години. Внезапно му се наложило 
да започне поход срещу тракийското племе меди, заплашващо източната граница. Той 
не само ги отблъснал, но и основал нов град в гръцки стил – Алексадрополис, първата 
от многото Александрии, които впоследствие ще основава. Когато навършва 

осемнадесет, бива избран от Филип да оглавява общото командване на най-елитната 
част от македонската войска – гвардейската кавалерия. През 338 г. пр. Хр. Атина, Тива, 
Коринт, Мегара, Евбея, Керкира и Акарнания образуват коалиция със следната цел - 
атака срещу Македонската държава. Така се стига до битката при Херонея в Беотия. 
Гръцките обединени сили претърпяват жестоко поражение от войската на Филип II. 
Във битката дейно участие взима и Александър, който безупречно командва конницата 
на левият фланг.
Чрез последните няколко факта за които споменах можем да извлечем следните изводи 
– Александър е израснал много като водач и личност, достойна да заеме престола. 
Говори достатъчно за мъжеството и смелостта на бъдещия завоевател и за вярата на 
Филип в пълководческите умения на сина си. 
   

1.3.

Смърт и наследство на Филип II Македонски

         След като разгромява гръцките полиси при Херонея през 338 г. пр. Хр. Филип 
създава   т.   нар.   Коринтски   съюз.   Коринтският   съюз   е   представлявало   военно-
политическо обединение на гръцките градове-държави, които е трябвало да съдействат 
на  Македонската   държава  при  бъдещ  поход   срещу   Персийската   империя.     Обаче  в 
навечериято   на   планувания   поход,   Филип   бил   убит.   Съществуват   хипотези,   че 
съпругата му Олимпия е била замесена в убийството му. И така на трона е трябвало да 
се качи Александър. 
         Александър наследява голяма по територия държава. Филип не само че   издига 
Македония   като   най   –   силната   държава   на   полуострова,   но   и   успява   да   разшири 
територията й както на запад, така и на изток. При неговото царуване Македония се е 
простирала   от   Адриатическо   до   Черно   море   и   на   север   до   Дунава.   Столица   на 
държавата е бил град Пела. Освен това той затвърдил хегемонията си над гърците на юг 
чак   до   границите   със   Спарта   в   югоизточен   Пелопонес.   След   смъртта   на   баща   си, 
Александър е трябвало да оглави плануваният поход срещу персите  

1.4.Укрепване на Македония

Не   всички   били   доволни   от   новия   владетел   или   по-точно   –   Александър   не   е   бил 
доволен,   че   има   някой,   който   е   против   него.   За   тази   цел   той   с   твърдост   укротява 
династическите   борби   в   царския   дом,   като   премахва   съперниците   си   –   най   –   вече 
роднини, които изглеждат опасни като евентуални претенденти за властта. Това говори 
за   една   находчивост   и   решителност   от   страна   на   Александър   в   такива   заплетени 
моменти.
Преди   обещаният   поход   срещу   Персия,   Александър   бива   длъжен   да   се   справи   с 
непосредствените заплахи по границите. През 355 г. пр. Хр. той подчинявя тракийското 
племе трибали на северната граница и илирите на западната граница.
Ето как Ариан описва похода на Александър срещу трибалите или по-точно–самите 
сражения срещу тях:

Трибалите   възнамерявали   при   възлизането   на   неприятеля   да   засилят   и   търколят  
колите от най-стръмните склонове на планината срещу фалангата на македанците.  
Александър пък, заповядал на хоплитите, когато колите се търкалят отвисоко, онези,  
на които широчината на пътя позволява да разредят своя строй, да се разстъпят, та  
по този начин колата да мине между тях.Онези пък, които се окажат на тясно  
място, да се приближат, да коленичат, а отчасти и да залегнат на земята и да  
съединят   щитовете   помежду   си,   та   засилените   срещу   тях   коли   да   минат   бързо  
отгоре, без да им нанесът повреди. Така и станало, както заповядал и предполагал  
Александър.   

В същото време в Тива избухва въстание срещу       македонското владичество. 

Въстанието всъщност пламнало заради лъжливата вест, че Александър е бил убит в 
сражение именно срещу трибалиите. Македонската войска превзема и опожарява Тива, 
като начело на нея нея е самият    Александър.  Тук Александър  показва  умението  с 
изключителна   бърза   скорост   да   достигне   да   придвижва   войската   си.  а   отрицателно 
време  от  Стара   планина(където   са  се  състояли   сраженията  с  трибалите)  достига  до 
Беотия(където се е намирала Тива).

1.5. Персия – противникът на Александър Велики

          Персийската   империя   е   била   управлявана   от   Ахеменидската   династия.   По 

времето   на  Александър  Македонски   начело  на  Персия  е  бил  Дарий  III, последният 
владетел   от   династията   на   Ахеменидите,   последният   император   на   Персия   въобще. 
Ахеменидската империия се простира от река Инд на изток до Егейско море на запад, 
от   река   Сърдаря   (течаща   през   териториите   на   днешен   Казахстан   и   Узбекистан)   на 
североизток до първите прагове на река Нил на юг.  Империята била поделена между 
сатрапии или провинции, като всяка от тях трябвало да плаща годишен данък или в 
натура, или в брой. Всяка от тях била управлявана от сатрап. Те били високопоставени 
царски   служители,   които   имали   за   задача   да   осигуряват   събирането   на   дължимите 
данъци и да ги доставят в имперската хазна.
   Поделянето на империята  между отделните сатрапи е било нож с две остриета. Така 
са избухвали множество въстания в различни краища на страната и де факто империята 
значително е отслабвала. От тази липса на дисциплина се е възползвал Александър.

1.6.

Войни с Персия

Годината е 334 г. пр. Хр. Александър III Македонски започва плануваният поход срещу 
Персийската   империя   с   30 000   пехотинци,   5000   конници,   и   160   военни   кораба. 
Александър  Велики  никога  повече не се завърнал в Македония,  нито  пък напускал 
Азия.   За   негов   заместник   в   Македония   назначава   Антипатър. 
С персите предстояли три големи битки – при Граник, Иса и Гавгамела.

1.6.1. Битката при река Граник 

Това сражение се е състояло през 334 г. пр. Хр.
Александър и войската му без проблем преминават Дарданелите. Тук персите допускат 
грешка като го позволяват, тъй като те имат много силен морски флот за разлика от 
македонците и е било задължително да попречат на едно такова своеволно преминаване 
на азиатския континент.
 Като за начало Александър лишава персите от малоазийските им морски бази. Това са 
Милет, Троя и Халикарнас.  Със самото си навлизане във вътрешността на Мала Азия 
той увлича тамошните градове в сферата на влиянието си.
Самата битка се е състояла близо до река Граник(дн. Бига Чаи, Турция). Трябва да се 
отбележи, че персийските войски не са били предвождани от своя император – Дарий. 
Реката не била голяма, но на места била дълбока. Затова персите заели стръмния бряг 
срещу лагера на Александър. Така пред себе си имал две препятствия: преминаването 
през брода на реката и изкачването по отсрещния стръмен бряг. Великият пълководец 
обаче   изненадва   всички   като   преминава   реката   точно   пред   лицето   на   неприятеля. 
Битката започнала. Ето как Ариан описва схватката:
   ...

Известно   времедвете   войски   стояли   тихо   на   високите   брегове   на   реката,  

изчаквайки какво ще стане. Александър яхнал коня си и като заповядална онези, които  
били   около   него,   да   го   следват   и   да   прояват   своята   храброст...   Александър   пък,  
навлязъл в реката, като през цялото време разтягал бойния строй в извита линия