Христо Смирненски – увод:

 В поезията на 

Смирненски липсва авторитетът. В 
стиховете му присъства колективният образ 
на света, колективното преживяване, 
колективното желание. Произведенията му 
са изпълнени с много образи, мотиви, 
символи, които го сродяват със 
символистичната поезия. Творчеството му 
е силно повлияно от булевардната култура.

Да бъде ден!: 

Стихотворението пресъздава 

картина на света на онеправданите и 
изтерзани от робство човешки души. Това е 
свят на вечен мрак, в който властват силите 
на злото, на които е противопоставен 
поривът на душите към светлината. Но 
хаосът е осъден да отстъпи пред волята на 
тълпите, притежаващи енергията на 
съзидатели.

Ний:

 В стихотворението за пръв път 

поетът се отказва от аз-формата на изказ, 
става един от множеството – „ний”. За пръв 
път лир. Говорител и „бедните деца на 
майката земя” се сливат в едно и дръзко 
заявяват своя мироглед. Основното 
внушение на стихотворението е свързано с 
идеята за пресътворяването на света. Той 
трябва да бъде пресътворен наново, за да 
стане съвършен.

Йохан:

 „Йохан” е единственото 

произведение на поета, в което най-ярко е 
индивидуалиризиран образът на човека, 
борещ се за своето спасение, за бъдещето 
на семейството си. Осъзнавайки величието 
на своята мисия, той се откроява със своята 
вътрешна сила, изключително мъжество и 
увереност в значимостта на конкретната 
ситуация, в която е поставен.

Юноша:

 Макар че стихотворението не е 

включено в стхсб „Да бъде ден!”, в него 
присъстват мотиви, характерни за 
революционните творби на поета. Текстът е 
съсредоточен върху промяната, която 
формира житейската позиция. 
Юношеството е възраст, в която човек е 
призван да направи своя избор, да изгради 
своята представа за живота и да открие 
своите цели и ценности.

Старият музикант:

 Стихотворението 

представя лир. Герой, белязан със знака на 
смъртта. Той е поредната жертва на 
големия град. Съществуването му е 
обречено на мизерия и страдание. Образът 
на лир. Герой е изграден в контраст с града, 
тълпата и природата. Контрастът засилва 
усещането за извънпоставеност и 
обреченост на героя. 

Цветарка:

 Стихотворението разказва 

тъжната приказка за едно красиво бедно 
момиче, пред което обаче не се разгръщат 
розовите перспективи на Пепеляшка. 
Творбата изгражда худ. Пространство, в 
което красивото и възвишеното се 
сблъскват с хищническата същност на 
големия град. С красотата и невинността си 
героинята е поредната му жертва.

Зимни вечери:

 „Малкият човек” от 

крайните градски квартали е любим герой 
на Смирненски. Това е човекът жертва, 
неспособен да се пребори с бездушния 
град, лишен от хоризонти за избавление. В 
поетичния цикъл краските, с които е 
изобразен градът, са сгъстени. Големият 
каменен град е видян като демонично 
пространство, в което царят грижата и 
бедността, а всевластен господар е смъртта.

Атанас Далчев – увод:

 Неговото 

творчество се определя като реакция срещу 
символизма. За символистите вещният свят 
е емблема на света на вечната хармония, на 
музиката и красотата. За Далчев вещният 
свят е белег за обезличаването на човека, 
предметите изпълват света, лишават го от 
човешко присъствие. Поетът се превръща в 
емблематична фигура на своето време.

Прозорец:

 Творбата заговаря за това, че 

човекът е обитател на вълшебния приказен 
свят, но и на реалния. Понякога героят е 
враждебен и озлобен към света, а понякога 
чрез мечтите си открива неговото 
очарование.

Болница:

 В стихотворението е представен 

образът на смъртта, която безапелационно 
приближава и изпълва със своето 
присъствие худ. Пространство на текста. 
Хората, затворени в болничното 
пространство, са обезличени, без 
идентичност. Болните са отхвърлени и 
отчуждени от действителността навън. За 
тях светът извън болницата не съществува, 
те са пътници към отвъдното.

Стаята: 

Стихотворението е лир. Размисъл 

върху смисъла на човешкия живот и 
следата, която оставяме след себе си. Худ. 
Текст навежда към горчивата равносметка, 
че съществуването на човека е преходно, 
остават само вещите, които е използвал. 
Човекът е обезличен, битието му е 
безнадеждно и безсмислено.

Повест:

 Творбата е диалог на 

противоположности. Този диалог показва, 
че човекът обитава своя дом, но не живее в 
него. Съществува без да знае кой е, загубил 
своето лице, своята идентичност. Той е 
предмет на изображението, а светът на 
вещите е образ на неживения живот.

Книгите:

 Книгите в едноименното 

стихотворение на Далчев са диаболичен 
предмет. Тук те не са прозорец, а затвор, 
който изолира от света. Книгата е 
ограничено пространство, оставящо своя 
отпечатък на самота и изолираност върху 
човека. Но тя е и път към непознати 
светове, към духовното. Въпреки това 
Далчевият интелектуалец не е достигнал до 
истината за живота и света чрез личния си 
опит.

Камък: 

В стихотворението лир. Човек 

подлага на философски размисъл камъка. 
Оказва се, че предметът е недосегаем за 
старостта и тленността.  Той е своеобразна 
емблема на устойчивостта и вечността, 
нещо, което е в противовес на човешката 
тленност и преходност.

Къщата:

 Къщата, предназначена да 

приютява, тук е обезлюдена и постепенно 
се превръща в демонична, в обиталище на 
отвъдното. Смъртта и десакрализираният 
дом са границите на ужасяващата къща на 
самотата, в която човекът сякаш зазижда 
своя неизживян живот. Къщата се 
утвърждава като демонично пространство – 
преддверие към смъртта.

Дяволско:

 Стихотворението пресъздава 

образа на отчуждения човек. Текстът 
разкрива един самотник на прага на 
смъртта. Вещите и затвореното 
пространство вещаят тази неизбежност. 
Лир. Герой е осузнал своята нищожност и 
невъзможността си да се приобщи към 
другите. Той символично погребва света.

Елисавета Багряна – увод:

 Поезията на 

Багряна се вписва в обновителния дух на 
20те години със стремежа към 
предметност, сетивност, към промяна на 
стереотипите, но и с внимание към 
родното, към изконната и съдбовна връзка 
на човека с неговата земя. Водещите 
мотиви в творчеството й са любовта, 
стремежа към свобода и родовата памет.

Кукувица:

 Стихотворението представя 

бунтуващата се жена бродница, която 
желае да излезе извън патриархалните 
норми. Кукувицата е птица, която не може 
да свие свое гнездо, тя винаги остава сама. 
Такава е и лир. Героиня – копнееща за 
свобода, бореща се с ограниченията, които 
й налагат традицията.

Стихии: 

Лир. Героиня се себеизразява чрез 

природните сили, себеосъществява се не в 
дома, а в рамките на пътя, който 
символизира динамиката на битието и 
поривът към познанието. Героинята търси 
предизвикателства на неминатите пътища, 
на простора, който носи усещане за свобода 
и волност. Стихии са вятърът, водата и 
виното, които имат силата да объркат 
подредения човешки свят, да го разрушат и 
обновят.

Потомка: 

Лир. Героиня търси своето 

духовно родословие и своите корени. 
Родовата памет е нещо, което човек 
получава от предците си чрез кръвта, която 
тече във вените му. Кръвта е буйна, 
неподвластна и винаги е подтиквала към 
бунт спрямо установените норми. Така и 
готовността за бунт, и непокорството са се 
предавали от поколение на поколение като 
част от родовата памет.

Вечната:

 Стихотворението пресъздава 

кръг от екзистенциални проблеми, 
свързани с вечния кръговрат на живота – 
раждането и смъртта. Те са видяни през 
призмата не вечното женско начало. Дори и 
тленно, то е обречено винаги да дава 
живот, познавайки майчинството и 
страданието. Вечно е, защото живее чрез 
следващите поколения, които се раждат.