СА „ Д. А. Ценов” – гр. Свищов

ДОКЛАД

По Световни цивилилзации

На тема: 

Цивилизацията като упадък на културата. Теорията на 

Освалд Шиенглер

2.1.Биографични данни за Освалд Шпенглер

Освалд   Шпенглер   е   роден   на   29   май   1880   г.   в   малкия   германски   град 
Бланкенбург, Завършва престижната гимназия Латина в гр. Хале, където 
изучава латински, старогръцки, както и основните европейски езици. Още 

в ученическите си години изпитва увлечение към математиката, а също и 
към историята и философията. Особено силно влияние върху него оказват 
идеите   и  творчеството   на  Ф.  Ницше.   След   завършването   на  гимназията 
постъпва в естествено-математическия факултет на университета в Хале. 
Известно   време   учи   и   в   Мюнхенския   университет,   а   по-късно 
специализира в Сорбоната. След завършван на образованието си защитава 
докторска дисертация върху древногръцкия мислител Хераклит. През 1908 
г. започва работа като учител в Хамбург. Скоро след това се премества в 
Мюнхен. По това време градът си съперничи с Париж за правота да бъде 
културната столица на Европа. В периода 1918-1922 г. от печат излизат 
двете части от неговото най-значимо произведение „Залезът на Европа”, 
което му носи световна слава. В него той излага своята теория за културно-
историческия процес. През 20-те години на XX в. Шпенглер работи върху 
голямо   философско   съчинение,   но   не   го   завършва.   В   другите   свои 
произведения той осмисля промените в историческото развитие на света 
след   войната   и   очертава   песимистичен   образ   на   бъдещото   на   Европа. 
Шпенглер изразява открито презрението си към демокрацията и критикува 
пороците на  тогавашното  общество.  Първо  начално  възлага  надежди  на 
Хитлер,   но   впоследствие   отношенията   му   с   националсоциалистите   се 
усложняват и той се отвращава от нацизма. Умира през 1936 г.

2.2.Основни идеи в теорията на О. Шпенглер за културноисторическия 
процес

Шпенглер оформя философско-историческите си възгледи в годините 

непосредствено преди и по време на Първата световна война. Това е време 
на   сериозен   обществен   песимизъм.   Бурното   икономическо   развитие   от 
началото на  XX в. е последвано от  световен  конфликт,  а това сериозно 
подкопава вярата в прогреса и в теориите за линейното възходящо развитие 
на човечеството. В края на войната светът е в развалини и това поражда 
силно   недоверие   към   дотогавашния   модел   на   икономика   и   политика. 
Констатацията, че „свободата убива свободата” предизвиква към сериозен 
размисъл за смисъла и хода на обществения процес.

В тази обществено-политическа и идейна обстановка Шпенглер се 

обръща към теориите за цикличното развитие на историята по затворени 
без съприкосновение помежду си кръгове. Тези идеи имат стара история — 
те водят началото си от древността. Споделя ги Хераклит, когото Шпенгер 
старателно   изучава,   Полибий,   а   по-късно   и   Джанбатиста   Вико   и 
Макиавели.   Специфично   нова   черта   във   възгледите   на   Шпенглер   е 
прилагането   на   цикличния   принцип   не   към   народи,   нации,   държави   и 
цивилизации, а към културно- историческия свят като цяло. Шпенглер си 
поставя за цел да разработи нова философско- историческа теория и от 

нейна   гледна   точка   да   преоцени   културните   ценности   и   събития   от 
световната история.

Шпенглер категорично отрича възгледите за линейното развитие на 

историята.   Той   отхвърля   и   делението   на   историята   на   античност, 
средновековие и модерни времена. Нарича тази система на подреждане на 
историята Птоломеева, защото тя поставя в центъра Европа и й придава 
привилегировано   положение   спрямо   Индия,   Вавилон,   Китай,   Египет, 
мексиканската   или   арабската   култури.   Шпенглер   е   яростен   критик   на 
европоцентризма.   Според   него   Птоломеевата   система   трябва   да   бъде 
заменена с Коперникова система и на всички общества и държави да се 
придаде   равностойно   значение.   Основното   понятие,   което   Шпенглер 
използва, за да разкрие възгледите си е понятието култура.

Според   Шпенглер   в   света   съществуват   много   линии   на   развитие, 

които се проявяват чрез културите. Всяка култура образува самостоятелен 
свят. Културата се ражда, когато се събужда определена ,,душа”, расте в 
точно определено време и пространство и разкрива своите възможности 
във вид на народи, езици, религиозни доктрини, държави, науки и др. Тя 
има   специфични   ценности,   наука,   изкуство,   техника,   социални   и 
политически   учреждения.   Подобно   на   всички   останали   организми, 
културата има свои жизнен цикъл. Идеалната му продължителност е около 
1000 години. Той има определени и последователни фази. Като прилага 
биологичния подход Шпенглер очертава следните фази — раждане, детско, 
юношество,   зрялост,   упадък   и   смърт.   Упадъкът   и   смъртта   на   културата 
обозначава   с   понятието   цивилизация..   Тя   продължава   200-300   години. 
Смъртта, тоест края на културата е неизбежен етап в нейното развитие и 
той не може по никакъв начин да бъде предотвратен.

Културата   е   самостоятелна   закрита   система.   Между   отделните 

култури няма връзки или приемственост. Всяка култура има своя история, 
която   няма   нищо   общо   с   историческия   живот   на   друга   култура. 
Човечеството като единен субект на историята, не съществува. Животът на 
културата   е   състои   в   непрекъсната   борба   на   душата   й   против   външния 
материален свят. Душата се стреми към реализиране на своите идеи, своите 
вътрешни възможности.

Шпенглер смята, че не историческата наука, а само човек от дадена 

култура може да опише нейната същност. Смята още, че чрез принципа на 
аналогията   могат   да   се   съпоставят   механическите,   физическите, 
политическите   и   др.   системи   на   различните   култури   и   да   се   определи 
тяхното сравнително значение за дадения културен организъм. По аналогия 
може да се определи възрастта на културата, която още не е завършила 
цикъла на своето развитие като се сравни с култура, вече загинала. Задача 
на историческата наука е да изучава сравнително съответстващите възрасти 
и етапи в развитието на културата и свързаните с тях форми. Като се има