25
background image

25.Христо Ботев- поезия

Христо Ботев е поетът, за когото неговото време не оставя никакви оценки 
за творчеството му. Той въплъщава всичко ценно в създаваната през19-ти 
век     бг   литература.   „  

На   прощаване

”   е   едно   от   първите   създадени 

стихотворения   на   Ботев.   Отпечатано   е   във   в-к   „Дума   на   българските 
емигранти”   през   1871   г.   Именно   тогава   между   10-ти   и   17-ти   юли   той 
публикува и „До моето първо либе”, „ Хайдути”, „ Борба”, „Пристанала”, 
„Делба”   и   „   Елегия”.   Мотивът   залегнал   в   На   прощаване   е   един   от 
прастарите   за   поетическото   изкуство.   Както   повечето   стихотворения   на 
Ботев   и   На   прощаване   има   подчертано   биографичен   характер.   През 
пролетта  на  1868  г.   Ботев   се  записва   четник  в  хайдушката   дружина  на 
Желю   войвода.   На   прощаване   започва   както   повечето   творби   на   Б.   с 
директно обръщение, напрегнато и драматично. Още  в първите строфи се 
виждат основните особености на цялата му поезия: близост до народната 
песен,   висок   емоционален   градус,   романтична   извисеност,   жива   и 
енергична   реч,   душевна   чистота.   В   този   смисъл   това   е   „прощалното 
писмо”, което най- ярко и запомнящо се представя възрожденеца. Трябва 
да   откроим   четири   части   ,   на   които   се   разпада   емоционално-
съдържателната     картина  на  поетическото  изображение.   Това  прощално 
писмо е на българин, който е тръгнал на бой за свобода. Става въпрос за 
раздяла в името на отечествения дълг и възможна смърт, която го очаква в 
родната земя. Началото на поетическия разказ ни въвлича в съдбата на 
лирическия   герой,   който   категорично   е   определил   своя   път. 
„ Убеждаването” на майката да „не тъжи и да плаче” е плод на синовно-
морален   дълг.   Прибягвайки   често   до   обръщението   към   майката,   поетът 
като че ли отново и отново съпреживява липсата на нейната близост. Ботев 
залага на два варианта, по които може да се развие съдбата на лирическия 
герой.

„ Хайдути

”-не е сред най-често анализираните творби на Б., каквито са 

„ Хаджи Димитър”, „ Моята молитва”, Борба”, и „ Обесването на Васил 
Левски”. Според Захари Стоянов поетът е написал творбата през 1866 г. в 
Одеса. Според други Ботеви съвременници   стихотворението е създадено 
по-късно.   В   заглавието   си   Хайдути   включва   допълнителното   уточнение 
„баща и син”. То макар и често забравяно, ни подготвя за развръщането на 
поетическия текст в духа на връзката „ бащи- деца”. Този конфликт се 
оказва   в   центъра   на   бг   литература   още   в   границите   на   нейното 
възрожденско   битие.   Темата   за   приемствеността   между   „   бащите”   и 
„децата”   е   една   от   вечните   в   литературата   и   изкуството.   Тя   идва   от 
старозаветните библейски текстове. Началото е под формата на диалог с 
прякото   обръщение   :”Я   надуй   дядо   кавала”.   Тази   естественост   във 
воденето   на   лиро-епически   „   разказ”налага   поемата   като   една   от   най-
спонтанните песни в бг литература. На пръв поглед   всичко в творбата 
говори с езика на народната песен. Като че ли не остава място за лично 

Това е само предварителен преглед!

Христо Ботев - поезия

Христо Ботев е поетът, за когото неговото време не оставя никакви оценки за творчеството му. Той въплъщава всичко ценно в създаваната през19-ти век бг литература. „ На прощаване”...

Христо Ботев - поезия

Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Лекции
Брой страници: 2
Брой думи: 423
Брой символи: 2502
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм