25.Христо Ботев- поезия
Христо Ботев е поетът, за когото неговото време не оставя никакви оценки
за творчеството му. Той въплъщава всичко ценно в създаваната през19-ти
век бг литература. „
На прощаване
” е едно от първите създадени
стихотворения на Ботев. Отпечатано е във в-к „Дума на българските
емигранти” през 1871 г. Именно тогава между 10-ти и 17-ти юли той
публикува и „До моето първо либе”, „ Хайдути”, „ Борба”, „Пристанала”,
„Делба” и „ Елегия”. Мотивът залегнал в На прощаване е един от
прастарите за поетическото изкуство. Както повечето стихотворения на
Ботев и На прощаване има подчертано биографичен характер. През
пролетта на 1868 г. Ботев се записва четник в хайдушката дружина на
Желю войвода. На прощаване започва както повечето творби на Б. с
директно обръщение, напрегнато и драматично. Още в първите строфи се
виждат основните особености на цялата му поезия: близост до народната
песен, висок емоционален градус, романтична извисеност, жива и
енергична реч, душевна чистота. В този смисъл това е „прощалното
писмо”, което най- ярко и запомнящо се представя възрожденеца. Трябва
да откроим четири части , на които се разпада емоционално-
съдържателната картина на поетическото изображение. Това прощално
писмо е на българин, който е тръгнал на бой за свобода. Става въпрос за
раздяла в името на отечествения дълг и възможна смърт, която го очаква в
родната земя. Началото на поетическия разказ ни въвлича в съдбата на
лирическия герой, който категорично е определил своя път.
„ Убеждаването” на майката да „не тъжи и да плаче” е плод на синовно-
морален дълг. Прибягвайки често до обръщението към майката, поетът
като че ли отново и отново съпреживява липсата на нейната близост. Ботев
залага на два варианта, по които може да се развие съдбата на лирическия
герой.
„ Хайдути
”-не е сред най-често анализираните творби на Б., каквито са
„ Хаджи Димитър”, „ Моята молитва”, Борба”, и „ Обесването на Васил
Левски”. Според Захари Стоянов поетът е написал творбата през 1866 г. в
Одеса. Според други Ботеви съвременници стихотворението е създадено
по-късно. В заглавието си Хайдути включва допълнителното уточнение
„баща и син”. То макар и често забравяно, ни подготвя за развръщането на
поетическия текст в духа на връзката „ бащи- деца”. Този конфликт се
оказва в центъра на бг литература още в границите на нейното
възрожденско битие. Темата за приемствеността между „ бащите” и
„децата” е една от вечните в литературата и изкуството. Тя идва от
старозаветните библейски текстове. Началото е под формата на диалог с
прякото обръщение :”Я надуй дядо кавала”. Тази естественост във
воденето на лиро-епически „ разказ”налага поемата като една от най-
спонтанните песни в бг литература. На пръв поглед всичко в творбата
говори с езика на народната песен. Като че ли не остава място за лично
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 423 |
Брой символи: | 2502 |