Когнитивна психология
Мартин Джуров
Понятия: 
Информация- всички стимули, които ни обграждат
Метод на когнитивната психология- експериментиране
Обект- организма с нервна система
Предмет- информацията

Произход на концепцията за когнитивната архитектура

Подобно   на   други   концепции   когнитивната   психология,   концепцията   за 

когнитивната архитектура е взаимствана от информатиката. Метафората архитектура в 
информатиката   обхваща   основните   характеристики   на   компютър,   позволяващ   да   се 
програмира. Най-общата архитектура е от тип von Neuman. Компютърът от този тип е 
съставен   от   RAM.   Всяка   клетка   в   RAM   има   един   единствен   уникален   адрес, 
позволяващ достъпа или модификацията на съдържащата се информация.

CPU   притежава   работна   памет,   позволяваща   едновременно   да   се   поддържат 

активни данните за обработка и операциите, въздействащи на тези данни. Централният 
процесор може да извика в паметта информации, интерпретирани като инструкции или 
като   данни.   Иначе   казано-   в   паметта   могат   да   бъдат   едновременно   активирани 
инструкции   за   обработка,   т.е.   програми   и   данни,   върху   които   са   прилагани 
инструкциите.

Подобна   архитектура   се   характеризира   с   възможността   за   гъвкаво 

функциониране.   Системата   изпълнява   веднъж   зададената   програма.   В   когнитивната 
психология по аналогия на информатиката се счита, че дадена интелигентна система не 
е   изцяло   хомогенна,   тя   притежава   определен   брой   функционални   подсистеми   или 
модули,   които   си   взаимовъздействат   или   са   взаимообвързани   за   извършването   на 
обработка на информация и постигане на интелигентно поведение, т.е. когнитивната 
система   може   да   бъде   разгледана   като   разделена   на   специализирани   подсистеми. 
Следователно за да се определи архитектурата на подобна система е необходимо да се 
определи от системите тяхното отделно функциониране и взаимовръзките между тях. 
По   аналогия   с   компютъра   когнитивистите   приемат   човешкото   съзнание   като 
комплексна   система,   която   приема,   съхранява,   извлича,   трансформира   и   предава 
информация. Операциите, извършени върху информацията се наричат преработка на 
информация. Счита се, че архитектурата определя формата на преработката, т.е начина, 
по   който   менталното   функционира.   Фунционалната   архитектура   зависи   от 
организацията   на   системата,   извършваща   преработката   /структурна   архитектура/. 
Според Невел /Newell/ 1991г. се обяснява съществуващата връзка между структурата и 
функционалността на когнитивното; архитектурата определя формата на преработката.

Символично ниво на описание
За  разлика  от неврологичните  науки,  които  възприемат  неврологичен  подход 

/описват   хардуера/   когнитивната   психология   има   подход   на   символично   ниво. 
Описаните   методи   в   когнитивната   психология   се   съсредоточават   върху   начина,   по 
който когнитивното извършва преработката. В тази посока съществуват два начина за 
описание на когнитивната архитектура:

Директен- дава общ глобален модел на цялостната когнитивна система
Индиректен- той е алтернативен на директния. Приема като отправна позиция, 

че   ако   съществува   глобална   архитектура   на   познанието,   то   тя   ще   изплува   и   ще   се 
оформи от множество самостоятелни изследвания и теориите, произлизащи от тях.

1

Централно познание и периферно познание
Когнитивните психолози разделят цялостната когнитивна система на три рупи 

подсистеми:

Сензорни системи
Моторни системи
Централни системи
Единствено чрез интердисциплинарни проучвания може да се достигне до по-

съвършено разбиране и знание за умствената дейност на човека.

Изучаването на общият информационно-преработващ капацитет на разума не е 

възможно да се извърши чрез методите само на една определена дисциплина.  Най-
специализираните информационно-преработващи системи са езика и зрението. Те са с 
много специални характеристики и изискват различни подходи за изучаване в норма 
или при патологични процеси в мозъка.

Сетивата   /   зрение,   вкус,   обоняние,   допир,   слух.../   са   представени   в   една 

подсистема. Те информират езиковата система било чрез централната система, било 
пряко.   От   централната   и   езиковата   система   се   информира   моторната   система.   В 
последните   години   се   натрупаха   много   данни   и   се   създадоха   теории   за   човешкото 
познание, т.е когниция. В перспектива има три направления за глобално разбиране на 
това понятие:

Експериментална когнитивна психология
Когнитивна невро психология
Когнитивна наука
Основното   в   подхода   на   когнитивната   психология   е   разглеждането   на 

поведението,   но   най-вече   на   менталните   процеси.   Преход   от   парадигмата   на 
бихевиористите към интереса на когнитивната психология от „черната кутия”.

S   “черна кутия”    P
Стимул                  Реакция

Наблюдението в когнитивната психология

Систематично поведение е метод в когнитивната психология. 
Пример:
„Изследване на процесите при четене”
Когнитивните психолози са изследвали процеса четене или по-скоро описание 

на дейността на очите при четене. Резултатите показват, че окото не се премества по 
постоянен и равномерен начин, а действа чрез последователни прескачания, наречени 
сакади /те са къси и кратки премествания/. Между сакадите се отчитат фиксации, т.е. 
продължителни спирания върху думи и препинателни знаци от текста. 

Установени са два вида сакади:
Прогресивни- траят от 10 до 30ms /милисекунди/ и обхващат от 7 до 9 печатни 

знака, т.е. 1-2 думи.

Регресивни- съставляват около 90-95 % от общия брой сакади. Те траят 200-

250ms, представляват  поле от текста,  от което се извлича  информация  по време на 
фиксицията.   Това   поле   обхваща   около   30   печатни   знака,   то   е   асиметрично,   повече 
изтеглено надясно отколкото на ляво при четящи, чийто роден език се чете от ляво на 
дясно.

2

Фиксация- те са от левия център на думата и представляват 90% от цялостното 

време на четене. Установено е, че през тези периоди на неподвижност информацията се 
извежда от страницата /екрана/, а по време на сакадите окото е неактивно, то е като 
сляпо.   Допълнително   продължителността   на   фиксациите   и   разпределението   на 
сакадите   зависи   от   семантичният   характер   /смисъла/   на   текста   и   когнитивните 
операции, извършвани от четящия.

Данните от изследването могат да послужат за подредба на текст за по-лесно 

усвояване.

В резултат от наблюдението сакадите и фиксациите на очите се използват като 

индекс за изследване структурата и динамиката на дейността на четене.

Друг пример на научно наблюдение в когнитивната психология е ситуационното 

наблюдение   /   пример:   процес   на   обучение   в   класна   стая   и   различните   влияния   на 
средата върху него/.

Появата   на   когнитивната   психология   през   50-те   години   на   миналия   век   се 

обуславя на три основни фактора:

Реакция срещу доминиращия бихевиоризъм
Невъзможността   на   психолозите   да   отговорят   на   въпросите   поставяни   от 

лингвистиката   /тя   изследва   говора,   речта,   езика;   въпросът   е:   защо   говорим?/ 
невъзможността се дължи на бедния понятиен апарат и парадигмата до момента.

Развитие на кибернетиката
Обектът на когнитивната психология е същият като този на психолозите от края 

на 19 век и именно поради това появата на когнитивното течение бележи скъсване с 
идеите на бихевиоризма. От самото начало обекта на когнитивната психология е ясно 
дефиниран   като   комплексните   ментални   процеси,   на   които   се   дължи   човешкото 
поведение. С тази промяна перспективата е изучаване на съзнанието, на представите и 
най-вече на паметта. Това се подновява след повече от 50 години прекъсване.

Извод- когнитивната психология не е подновила обекта на изследване, а ъгъла, 

гледната точка на изследването.

Влияние на лингвистиката върху когнитивната психология

В  началото   на  50-те   години   на  миналия  век   се  отбелязва  сближаване  между 

психологията и лингвистиката. Като резултат се появява психолингвистиката, която е 
съвременна   поддисциплина   на   когнитивната   психология.   През   1951г.   се   провежда 
летен   университетски   семинар   обединяващ   психолози   и   лингвисти,   на   който   се 
определя   общо   изследователско   поле.   Две   години   по-късно   се   състои   втори 
интердисциплинарен семинар като резултат има общо произведение, публикувано през 
1954г. „Психолингвистики”

Приближаването   между   двете   дисциплини   се   дължи   на   друг   факт   и   главна 

фигура в това развитие е американския лингвист Naum Chomsky. Той поставя акцента 
върху   творческия   характер   на   речта   и   езика.   Една   от   основните   стойности, 
характеристика на на речта е, че тя осигурява средства неограничено да се представят 
нови идеи и да се реагира по подходящ начин на неограничен брой нови ситуации. На 
базата на завършен езиков опит, човек може да разбере и създаде неограничен брой 
нови изречения.

3

Влияние на кибернетиката върху когнитивната психология

Възникването на когнитивното съвпада с раждането на т.нар. първа кибернетика 

обхващаща периода от 1943г. до края на 60-те години от миналия век.

По   това   време   кибернетиката   е   определена   като   наука   за   изучаване   на 

механизмите  в комуникациите  и контрола в тези  механизми,  в машините  и живите 
същества.   Норман   Вейнер-1947г.   въвежда   термина   кибернетика.   За   първите 
изследователи в тази област е характерно, че имат солидно математическо образование 
и съумяват да въведат логико-математическия език в научно поле, считано за много 
отдалечено от математическата проблематика. Касае областта на невро-психиятрията, 
но също така и на психологията на речта. Тези изследователи допринасят основно за 
въвеждането на компютърния модел в психологията и когнитивните науки. Друг важен 
факт е ясно изразеният им интерес към интердисциплинарното разсъждение. Много от 
тях проявяват интереси значително отдалечаващи се от първоначалната им област на 
научно развитие. Този факт ги е подтикнал към усвояване на компетентности в много и 
разнообразни научни области. Според Вейнер съществуват гранични области между 
дисциплините. За да се атакуват тези девствени полета е необходимо изследователите 
да се специализират  в една област, но да притежават успоредно стабилни знания в 
съседните   научни   полета.   За   да  се   осъществят   интердисциплинарни   изследвания   са 
необходим един език и общи познания за тези, които ги извършват.

ОБРАТНА ВРЪЗКА

Feed – back -> обратна връзка

В   началото   на   40-те,   по   време   на   военни   разработки   на   мощни   машини   за 

изчисления нужни за ПВО се предвиждат траекториите на боен самолет.

Вейнер стига до извода, че изключително важен фактор за волевото действие е 

така наречената от инженерите обратна връзка. 

Това   е   обратно   действие   в   дадена   система,   тоест   действието   на   изхода   на 

системата в/у входа на системата без да се анулира или пренебрегва фактора време.

Прилагайки обратна връзка в областта на неврофизиологията, Вейнер счита, че 

централната нервна система не е и не може да бъде независим орган получаващ данни 
от сетивата,  които в последствие  да се освободят в мускулите.  Напротив, някои  от 
дейностите на ЦНС се обясняват единствено с кръгови процеси.

ПРИНЦИПИ НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА

Нервната система притежава канал с огромен капацитет.
Върху входящата в системата информация се извършват селективни операции.
Селекцията не е случайна или хаотична.
Вътрешните състояния (настоящи и минали) играят роля в/у вероятността даден 

сигнал да бъде селекциониран или не.

4

Когато два сигнала се селекционират един след друг, условната ветоятност на 

втория в зависимост от първия е съхранена в нервната система за дълго време.

КОДИРАНА ИНФОРМАЦИЯ
Изследователите от първата кибернетика са имали за цел да създават автомати, а 

това   довело   до   необходимост   от   механизиране   на   изчисленията.   Това   начинание 
изисква точно определяне на понятието информация

Теория за информацията на Шанон  (Shanon - 1949)
Тази  теория  оказва  силно влияние  върху някой  психолози  и оказва  сериозно 

влияние над поставянето на основите на когнитивната психология.

Шанон и вей... – понятието в широкия си смисъл се отнася до всички процедури, 

чрез които едно съзнание ще достигне и засегне (докосне) друго съзнание. Авторите 
идентифицират три проблемни нива.

Ниво А – технически проблем. С каква точност използваните за комуникация 

символи могат да бъдат предавани.

Ниво   В   –   семантичен   проблем.   В   каква   степен   предаваните   символи   носят 

желаното значение.

Ниво С – проблем на ефикасността. С каква ефективност полученото значение 

засяга поведението на получателя в желаната посока.

В процеса на предаване към сигнала се предава още нещо нежелано, което може 

да не произхожда от източника (паразитно смущение във връзката). Всички прибавени 
към сигнала елементи се наричат “шум”.

КАПАЦИТЕТ НА КАНАЛА

Определя се като предадена информация, а не като брой символи.
C=n.S   където С е капацитета на канала, а един символ е S байта.

КОДИРАНЕ И ДЕКОДИРАНЕ
Функцията на предавателя е да кодира, а съответно на приемника да декодира. 

Ефективността на кодирането се определя като отношение между капацитета на канала 
и количеството  информация  произведена  от източника.  Каквото и да  се случи  тази 
зависимост  не надхвърля капацитета  на канала.  Колкото по-ефикасно  е кодирането, 
толкова повече количеството на предадена информация се доближава до капацитета на 
канала С. Това е вярно единствено за комуникационна система без шум.

ШУМ И ИЗЛИШЪЦИ
В   комуникационна   система,   шум   е   количеството   информация   прибавена   към 

предаваната   информация.   Думата   информация   в   случая   няма   положителен   или 

5