КУРСОВА РАБОТА

по

Литературознание

Анализ 

на лирическа творба

Изготвил : 

Проверил                                                                                Специалност 

: 

Първи курс

Есен

Като циганка скитам

по мъгливи баири.

Пощади ме, не питай

ново лято ли диря.

"Пяло, пяло щурчето,

зимнина не събирало

и замръзнало клето

без храна и квартира."

Мъдростта е призната

в тази весела басня

и я учат децата

още в детските ясли.

Мокър вятър завива

мокра гола земя.

Есента е сълзлива

като стара мома.

Камионите дири

дърпат, дърпат полето:

не заспивай, не спирай,

все пак - пяло щурчето.

         
Екатерина Йосифова

  Екатерина Йосифова пише за малките на пръв поглед 
неща - именно дребното, единичното, детайлът може да 
бъде пробивът на истинската действителност в света на 
нейното описание.При нея финесът на усетите идва от 
взирането в обикновения живот. Големите 
екзистенциални въпроси са опредметени от 
присъствието на непосредствено сетивното, от магиката 
на текущото. 
  В стихосворението  ''Eсен``  тя пише за безнадежността 
на лирическия герой. Лирическият герой е лирическият 
Аз.Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, 
в който лирическият герой е самотен.Стихотворението е 
циклично . Видът на строфите е куплет.Стихосложението 
е тоническо. Може де определим темата на 
стихотворението така : '' В търсене на едно ново лято . " 
Eсента се свързва със символиката на скръбта, на 
отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Тя е 
свързана и със завършека на един жизнен цикъл .В 
първата строфа има сравнение : '' Като циганка скитам по 

мъгливи баири .''  Лирическия Аз е сравнен с циганка, 
която е символ на греха . В  търсене на   лятото : ''Пощади 
ме, не питай ново лято ли диря.'' То е самят разгар на 
един жизнен цикъл - онази  страстна феерия

, 

чиято

сила 

многократно

надминава

тихата

меланхолия

на

старостта 

. 

Лятото от една 

страна е 

и като бурна стихия 

, 

изсмукваща 

жизнените сили 

и

водеща 

към неизбежна 

гибел

 .

Във втора строфа е вметната част от баснята за щурчето:

"Пяло, пяло щурчето,

зимнина не събирало

и замръзнало клето

без храна и квартира."

Щурчето е символ на безгрижието , на жаждата за 
свобода . Може би лирическият Аз дълбоко в себе си 
жадува за безгрижни дни.Децата учат тази басня още в 
ранна детска възраст. Може да ги сравним с щурчета - 
безгрижни, весели , игриви и немислещи за утрешния 
ден.В четвърта строфа,в първите два стиха е употребена 
метафора : 

'' Мокър вятър завива 
   мокра гола земя.''

Този метафоричен израз навява чувство за скръб,самота 
и отчаяние. Есента в тази строфа е сравнена със стара 
мома : '' Есента е сълзлива като стара мома .''   Старите 
моми са самотни,отчуждени и печално примирени със 
свята съдба . Те чакат тихо своят край , също като есента 
- свързвана със скръбта на отчаянието , на залеза на