Световната търговска организация
(СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на
английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995
година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994г., с цел да координира либерализацията на
международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за
митата и търговията (ГАТТ).СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като
създава обща рамка за договарянето на търговски споразумения и за разрешаването на спорове чрез
принуждаване на членовете на организацията към спазване на приетите от тях споразумения.
Основните проблеми, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в
рамките на ГАТТ, най-вече от последния Уругвайски кръг (1986-1994).Към 2010 година организацията се
опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде
възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са
силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и
страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни.
СТО членуват 153 държави,
които реализират над 97% от международната търговия в света,
както и
30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се
ръководи от конференция на министрите, която се провежда през 2 години, общ съвет, който ръководи
текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията.
Седалището на СТО е в Женева, Швейцария.
Валутният пазар
обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от
такава търговия произтича от съществуването на постоянно търсене и предлагане на
чуждестранни пари във вътрешното пространство на всяка държава, където сила на законно
платежно средство притежава само нейната национална парична единица. Исторически
погледнато, появата и постоянното увеличаване търсенето и предлагането на чуждестранна
валута произтича от необходимостта да се погасяват вземания и задължения, породени от
сключени сделки между резиденти на отделната страна и резиденти на останалите държави. По
правило търговията с валута не се извършва на някакво определено място. В този смисъл
валутния пазар се съставлява от системата разнообразни по особеностите си покупко продажби
на валута и в най-широкия обхват включва три типа участници. В основата му са всички
икономически агенти (компании и физически лица), за които покупката или продажбата е
съставна част от друга основна сделка (търговия със стоки, услуги или финансови активи,
в чужбина и пр.). Те образуват и групата на клиентите. Ядрото на валутния пазар се
съставя от големи търговски банки, тъй като в тях се съсредоточава търсенето и предлагането
на валута. Банките активно търгуват помежду си и така сключените валутни сделки формират
междубанковия валутен пазар. Той представлява и конкретно съдържание на понятието валутен
пазар в тесен смисъл на думата. На валутните пазари междубанковата търговия включва и
специализирани валутни брокери (посредници, които купуват и продават само за сметка на
своите клиенти, за което получават комисионни. По това те се различават от другия тип
посредник дилър, който освен за сметка на своите клиенти, сключва сделки и са собствена
сметка). За междубанковата валутна търговия, както и за валутната търговия между банките и
техните клиенти е типично сделките да се сключват с конкретно определяне на условията на
всяка сделка (валута, сума, срок на доставка и заплащане, курс) в зависимост от потребностите
на клиента. По различна е практиката при борсовите сделки, които се сключват на
специализираните валутни борси. За борсовите сделки е характерно, че повечето от техните
условия (валута, срок, сума и др.) са стандартни, а на договаряне подлежи само цената.
•
Промяна в съотношението между търсене и предлагане на валута, което съдейства за
изменение на валутния курс;