1.Човекът като стопански субект – предмет на психологията 

на   бизнеса,   икономическо   съзнание   и   поведение,   аспекти   на 
икономическото   съзнание   и   компоненти   на   икономическото 
съзнание.

Психологията   на   бизнеса

  е   отражение   та   стопанските 

отношения   в   поведението   и   съзнанието   на   човека.   ПБ   изучава 
характеристиките, поведението, моделите за предпочитанията,избора 
и решенията. Предмета на психологията на бизнеса е изследване на 
взаимовръзката   между   бизнеса   и   личността,   като   акцентира   на 
следното:   феномени   на   личностно   ниво(   различни   нагласи,   мотиви, 
ценности, свързани с трудовата дейност на човека); негативни прояви, 
следствие от труда( стрес, умора); предпоставки за успех в дейността, 
за присъединяване към организацията, подбор на кадри и оценка на 
персонала; изследват се групови феномени – т.е. личността в групата.

ПБ използва методите на социологията, психологията и др. науки, 

изучава психологията на предприемача при сключването на сделки и 
водене на преговори и т.н.

Икономическото   съзнание

обхваща   познавателните, 

емоционалните и поведенчески аспекти на икономическата дейност, то 
е   елемент   на   социалното   съзнание,   отразяващо   икономическите 
отношения.   Икономическото   съзнание   разглежда   изменението   и 
характера на стопанската дейност в исторически план; то влияе върху 
политическото,   правово,   морално   и   религиозно   съзнание;   в   него   са 
скрити източниците на икономическото поведение на хората.

Компоненти   на   икономическото   съзнание

:Икономическото 

съзнание включва: 

икономически емоции и чувства

  – те съпровождат процесите 

на придобиване, натрупване, потребление, удовлетворение от труда, 
желание за престиж и признание,поемане на риск и преодоляването 
на опасности.

икономически   перцепции

(   възприятия)-   възприемане   на 

парите,вещите,   стоките,   услугите;   тези   възприятия   са   свързани   с 
емоционалната сфера и силно влияят върху продажбите

икономически представи, икономическо мислене

  – отнасят 

се   до   субективните   образи,   които   изграждаме   по   отношение   на 
съществуващата   икономическа   действителност;   икономическото 
мислене е човешката способност да осмисля икономическите явления, 

да   построява   съобразно   тях   икономическата   си   дейност,   голямо 
внимание се отделя на рационалността, на вземането на решения и 
осъществяването на избор;

икономически   мотиви

  –   свързани   с   печалбата,   спестяването, 

конкуренцията,   инвестирането,   трудовата   дейност;те  спомагат   да   се 
обясни индивидуалната човешка дейност; 

икономически норми

  – те регулират поведението в зависимост 

от тяхното съдържание и в зависимост на отношението на личността 
към тях; нормите могат да имат стимулиращ или задържащ смисъл. В 
бизнеса   нормите   са   регламентирани   нормативно   и   подлежат   на 
контрол и санкции.

СТРУКТУРА НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ

Потребност

 –(дефицит) – силна/слаба; актуална/предполагаема;

Мотив

  –   (потребност   +   представа)-   условия   (   достижим   обект, 

незастрашим   обект,   да   отговаря   на   условията,   да   задоволява   в 
достатъчна степен потребността);

Цел/Средства

 – (представа за обекта);

Поведение

–   външна,   видима   страна   на   човешката 

дейност( действия, операции);

Резултат

  –   обект   на   потребността   (видим),   удовлетвореност 

(видима).

Ако   резултатът   задоволява   потребността   дейността   се 

възпроизвежда.

ТЕОРИЯ   НА   ЧОВЕШКИТЕ   ПОТРЕБНОСТИ   –   ПИРАМИДА   НА 

МАСЛОУ

САМОРЕАЛИЗАЦИ

Я   –   да   реализираш   потенциалите   си, 

потребност от растеж

УВАЖЕНИЕ И САМОУВАЖЕНИЕ

 – статус и самооценка

ЛЮБОВ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ

 – да бъдеш харесван и приеман от 

другите

СИГУРНОСТ

  –   избягване   на   физиологически   и   психологически 

беди

ФИЗИОЛОГИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ

  – храна, вода, въздух, секс и 

др.

Според Маслоу човешките потребности възникват в ред от долу 

нагоре  на   пирамидата,   но   вече  възникнали   при   развитите   личности 
йерархията   се   променя   и   индивидуалните   различия   са   големи.   При 
слабо развитите личности йерархията се запазва.

2.Психология   на   парите   –   теории(   психоанализа, 

бихевиоризъм,   когнитивна   теория)   за   влиянието   на   парите; 
фактори влияещи върху отношението към парите.

Психология на парите – как влияят парите върху поведението на 

човека   –   психологията   разглежда   индивидуалните   различия   и 
различията в малките групи. Ценността на парите за хората зависи от 
развитието   на   страната,   в   която   живея   и   когато   се   определят   като 
недостигащи, парите се възприемат като по-голяма ценност.

Тези   въпроси   се   разглеждат   от   класическите   психологически 

школи:

-

психоанализа

  –   разглежда   парите   като   следствие   от 

подсъзнателните процеси на натрупване още от детството

-

бихевиоризъм

 – разглеждат парите като условно подкрепление 

и ги свързват с условните рефлекси;

-

когнитивна   теория

  –   парите   са   свързани   със   символно 

значение   за   индивида   като:   безопасност   –   хората   изработват 
параноични   страхове   да   не   бъдат   ограбени;   сила   –   парите   се 
възприемат   като   бариера   между   индивида   и   заплашващия   го   свят; 
любов   –   при   тези   хора   обикновено   са   нарушени   процесите   на 
социален обмен, изпитват необходимост от продажба или купуване на 
любов, приемат подаръците като знак на любов; свобода – парите се 
приемат като източник на свобода и власт над другите; самооценка– 
свързват парите със способностите.

Форман   прави   класификация   на   комплексите,   произтичащи   от 

парите: скъперник, разпределител, сейф, търгаш и играч.

В зависимост от отношението си към парите хората се разделят на 

две групи – според едните парите са нещо полезно и чрез тях могат да 
се   мерят   благополучието   и   успеха;   според   другите   –   парите   са 
морално   зло   –   създават   условия   за   комерсиализация,   развращават 
човешката природа и са обект на презрение.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПАРИТЕ

1.полови   различия

  –   мъжете   придават   по-висока   ценност   на 

парите; жените преживяват по-силна фрустрация от липса на пари;

2.възрастови различия

 – отразяват се върху способността дасе 

планира   буджета   и   върху   мотивите   за   потребление   и 

натрупване( младите хора по-свободно изразходват пари);

3.темперамент

  –   екстравертите   се   отнасят   по   спокойно   към 

парите от интровертите;

4.себеувереност

  –   склонни   към   харчене   на   пари   са   по-

неуверените в себе си;

5.удовлетвореност   от   живота

  –   хората   ориентирани   към 

вещомания и натрупване на пари са по-неудовлетворени от живота;

6.личния доход

 – той влияе върху възприятието на хората един 

за друг – материалното състояние или статуса оказват влияние върху 
образа на човека в очите на другите.

Следователно парите могат да се разглеждат и като цел и като 

средство за нещо друго, но също и като самодостатъчна ценност.

3.Личност   и   бизнес   дейност   –   индивид,   личност   и 
индивидуалност, структура на личността (Фройд и Платонов).

Принадлежността   към   човешкия   род   се   определя   с   понятието 

индивид

,   а   за   да   е   личност   индивидът   трябва   да   е   включен   в 

определена система на обществени отношения развивайки се в група., 
т.е. 

личността

 е субект на познанието и активното преобразуване на 

действителността. Личността е активен деец с присъщите му нагласи, 
мотиви,   възгледи,   цели   и   др.   Всички   външни   въздействия   върху 
човека са преработени през социалната система, през дейността му, 
през специфичния индивид и са характерни за конкретната личност.

Индивидуалността

 се изразява чрез психологически особености 

като:   характер;темперамент;   психични   процеси   като:   памет, 
внимание,   мислене,   възприятие,   чувства   и   др.;   ценности   и   мотиви; 
заложби,   способности   и   дарби.   Чрез   различното   проявление   на 
психологическите особености се определя спецификата на личността. 
Развитието и промяната на личността са в резултат на изменение в 
условията му на съществуване.

Структура на личността:

-психоаналитична   концепция   за   личността   –   Фройд   – 

йерархията е: То, Аз, Супер Аз. 

То – подсъзнание( либидо) – това са инстинкти, импулси, които са 

заложени у човека с много силен заряд и непрекъснато опитващи се 
да бъдат удовлетворени;

Аз – подсъзнание – онези неща, които осъзнаваме

Супер Аз – социални норми – тези, които сме възприели

Според Фройд Т0 и Свръх Аз си противоречат и се сблъскват на 

нивото на Аз – този конфликт е причина за съществени проблеми на 
съзнателно ниво; за да се справи с този проблем личността използва 
различни защитни механизми.

-

Платонов 

– според него в структурата  на личността присъстват 

два аспекта – биологичен и социален и те формират четири равнища 
на йерархичната структура:

Биологично   обоснована   –   темперамент,   възрастови,   полови   и 

патологични   свойства   на   психиката;   самостоятелна   и   устойчива 
подструктура;

Психологична – включва индивидуалните свойства на психичните 

проблеми и качества на личността;

Социален   опит   –   тази   подструктура   включва   интереси,   идеали, 

убеждения   и   най-общата   насоченост   на   личността.   По-висшите 
структури включват модифицирана форма на по-нисшите.

4.Темперамент – понятие, свойства и типове.

Понятие   за   темперамент   -  

Темпераментът

  е   съвкупността   от 

устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката 
на психическата дейност на човека и оставащи относително постоянни 
при   различни   мотиви,   съдържание   и   цели   на   дейността   за   дълги 
периоди   от   живота,   дори   през   целия   живот   на   човека.   Различните 
свойства   са   свързани   закономерно   и   образуват   специфична 

организация, която формира типа на темперамента.

Физиологична   основа   на   темперамента

–   това   са 

особеностите на нервната система и условните рефлекси, а именно: 
силата   на   процесите   на   възбуда   и   задържане   в   мозъчната   кора; 
степента   на   равновесие   между   възбудните   и   задръжните   процеси   – 
уравновесеността   на   нервната   система;   скоростта   на   смяна   на 
възбудите   със   задържни   процеси,   т.е.   подвижността   на   нервната 
система.

Въз   основа   на   тези   особености   на   физиологичната   основа   на 

темперамента могат да се обособят 

четири типа нервна система

:

-силен, уравновесен и подвижен – сангвиник;

-силен, неуравновесен и подвижен – холерик;

-силен, уравновесен и инертен – флегматик;

-слаб тип – меланхолик.

Психологическа характеристика на типовете

темпераменти 

– определя се от следните параметри:

-

сензитивен праг

  – най-малката сила  на  външни въздействия, 

предизвикваща психична реакция у човека;

-реактивност

  – степента в която хората реагират емоционално 

на външни или вътрешни въздействия с еднаква сила

-активност

  – степента, с която човек активно въздейства върху 

вътрешния и външния свят и преодолява препятствията за постигане 
на целите си;

-

съотношение   реактивност/активност

  –   от   какво   е   в   по-

голяма   степен   зависима   дейността   –   от   външни   или   вътрешни 
въздействия(реактивност)   или   от   целите,  намеренията   и  стремежите 
си(активност);

-темп   на   реакциите

  –   скорост   на   протичане   на   психичните 

процеси на движенията и мисълта;

-

пластичност/ригидност

  –   степента   в   която   човек   гъвкаво   и 

лесно се приспособява към външни въздействия(пластичност) или по-
трудно адаптивно е неговото поведение(ригидност);

-

екстровертност / интровертност

  – степен на насоченост към 

външния   свят   (екстравертност)или   насоченост   към   представите   и 
мислите, свързани с миналото(интровертност).

Типове темперамент:

-сангвиник  

–   повишена   реактивност,   висока   концентрация   и 

превключваемост, висок сензитивен праг(не забелязва твърде слаби 
дразнители),   повишена   активност,   енергичен   и   работоспособен; 
активността   и   реактивността   са   уравновесени,   има   самоконтрол   на 
емоциите; бърз темп на реакциите, екстравертен;

-холерик 

– реактивността преобладава над активността; бързо се 

изтощава,   чувствителен,   невъздържан   и   избухлив,   нетърпелив;по-
малко   пластичен   и   по-реактивен   –   има   голяма   устойчивост   на 
интересите и стремежите, настойчивост при постигане на целите; бърз 
психичен   тип,   слаба   концентрация,   добра   разпределяемост   на 
вниманието; богата експресия(степен на изразяване на чувствата);

-флегматик

–   висок   сензитивен   праг,   изключително 

работоспособен,   често   невъзмутим   и   запазва   спокойствие;   слаба 
експресия,

неизразителни

движения,

изключително 

енергичен;активността   е   по-силна   от   реактивността;търпелив, 
издръжлив,   бавен   темп   на   реакциите,   силна   концентрация   и   слаба 
превключваемост, ригиден, интровертен;

-меланхолик

  –   висока   реактивност,   нисък   сензитивен   праг; 

реактивността   преобладава   над   активността,   слаба   експресия   и 
неизразени  движения;  стеснителен,  обидчив,  в  в   агресивна   среда   с 
понижена   работоспособност;   понижена   концентрация,   забавен 
психичен темп, ригиден интровертен.