ТЕМА

ИНСТИТУЦИОНАЛНА КУЛТУРА, ИДЕНТИЧНОСТ И ИМИДЖ НА БАНКИТЕ

Релацията – „стратегия-култура”

1

Понятието  

стратегия

  представлява   начин   на   мислене   и   поведение   на   висшия   ръководен 

персонал (топ-мениджмънта). 

Банковата

  култура

  е   единство   от  

колективни

ценности,   норми,   познания   и   опит,   които   са 

свързани с упражняването на емоционални ангажименти и обуславят поведението на служителите и 

следователно резултатите от дейността и външния облик на банката. Феноменът култура е единство от 

исторически възникналите и повлияни от съвременната ситуация модели на мислене, убеждения, норми 

на поведение, ценности и взаимоотношения в една организация. Тъй като ценностите се поддават на 

промяна само частично, то се налага те да бъдат „вградени” в управленския процес и чрез ефективен 

процес на комуникация да бъдат „вменени” на всички нива и служители в банката. 

Реинженеринговата концепция третира стратегията като  

„твърд” фактор на успеха

 (наред със 

структурата на управление и организационната структура), а културата – като 

„мек” фактор на успеха 

(наред   със   стил   на   управление,   мотивация   на   персонала,   удовлетвореност   на   клиентите,   доверие, 

лоялност и т.н.).

Релацията „стратегия-култура” предполага стратегията да оказва влияние върху и да видоизменя 

културата. Това, обаче, става по-бавно, тъй като стратегията е по-гъвкава, а културата се променя по-

бавно с течение на времето. 

Глобализация   и   културно   многообразие.   Културна   съвместимост   и/или   конфликт   между 

културите

Еволюцията на ценностите е следствие от факторите на околната среда на банката (глобализация, 

IT-иновации,   информационния   „бум”),   тенденциите   в   поведението   на   субективния   фактор, 

трансформацията   на   нагласите   от   чувство   на   задлженост   към   желание   за   самоусъвършенстване   на 

банковия служител. Глобализацията налага банковата култура да се анализира от две позиции – кои 

ценности доминират в съвременната ситуация и защо?; какво е съответствието между способностите и 

готовността на банковите кадри (дилема “skill-will”). 

Културата е израз на предприемаческия облик на стратегическия мениджмънт. Ако например, 

мениджмънта предприеме съкращаване на служители в период когато финансовите резултати са добри, 

това създава конфликт между етичните ценности и стопанския прагматизъм. 

Самото банково предприятие е 

културен продукт

, отделна и уникална култура, чието създаване 

започва с учредяването на банката. В основата на процеса по изграждане на институционална култура 

са: личността и ценностите на акционерите, личността и ценностите на мениджърите, традициите в 

1

 Вж.: Вачков, Ст. Мениджмънт на банките, Абагар, В. Търново, 1996.

1