Писмена култура и стилистика на научния текст

Езикова култура

Езиковата култура е прилагане на съвременния правопис и пунктуация, умение за боравене с 

нормите и правилата на различните езикови равнища (фонетично, морфологично, лексикално, 
синтактично, текстово и стилистично).

Езиковата компетентност е сборът от интуитивните знания на всеки човек за езиковите 

средства, с които разполага родният му език за съставяне и оформяне на езиково послание. 
Както и за тяхната употреба в обществото с оглед да се състави действително такова послание. 
В този смисъл езиковата компетентност е нещо различно от научните знания за граматиката и 
речника на даден език. В този случай говорим за езикова изява т.е. умението на всеки човек, 
участник в обществото, да приложи интуитивни знания за същността и употребата на езиковите 
средства, по такъв начин, че общуването да бъде оценено като резултатно от участниците в него 
. степента на езиковата компетентност винаги е по-голяма от степента на езиковата изява. Човек 
по-добре слуша или чете, от колкото говори или пише. Колкото е по-малка границата между 
езиковата компетентност и езиковата изява, толкова е по-висока степента на езикова култура.

Равнище на владеене на езика

Владеенето на даден език т.е. езиковата култура се удостоверява на три равнища:

1. Умение да се прилагат граматическите правила, за да се съставят граматически 
правилни устни и писмени текстове.

­

Познаване на изразните възможности на езика и умение те успешно да се прилагат в 

езиковото общуване.
2. Владеене значението на различни езикови средства, както и онова, което означаваме с 
тези средства.
3. Възможността първите две равнища да се прилагат в съответствие със ситуацията на 
общуване. Ситуацията се определя от следните фактори:

­

Цел на общуване;

­

Знания;

­

Умения;

­

Нагласи на общуващите;

­

Характера на отношенията между общуващите;

­

Областта на общуване;

­

Обстановка;

­

Предмет.

Проверката на езиковата изява включва освен това и прилагане успешно при изразяване на 

правилата за писане и говорене т.е. правописната и пунктуационната норма.

Граматична култура

Граматиката на естествения език е един от основните компоненти за осъществяване на 

успешна комуникация. Тя в същност е система от правила и ограничения, които осигуряват 
предаването на информация. Граматиката на един език е такова, не защото така са я описали 
граматиците, а защото хората, носители във времето на този език и използващи го в 
общуването, са създали неусетно определени конвенции (правила), които наричаме граматични. 
Тези правила всеки човек, принадлежащ към определена култура усвоява неусетно – така както 
се учи да ходи. Същевременно обаче в областта на граматиката, действат и правила, които са в 
по-голяма степен конвенционални. Те са плод на намесата на човека в естествената граматика с 
цел да уреди от граматична гледна точка някои положения.

Пр. – учебник – учебници – 3 учебника…

Семантична култура