22. Икономическо развитие на България от края на Втората световна война до 1989 г.

В България след  Втората световна война налагането на социализма като нов модел на обществено 
икономическо, политическо и социално развитие се обуславя от важни и неоспорими външни фактори. 
Страната ни е включена в Съветската зона на влияние, В първите следвоенни години БРП(к) временно се 
отдалечава от идеята да изгражда социализъм. Все още  не е уредено международното положение на 
държавата, не е подписан мирния договор и е необходимо да се запази единството с останалите 
политически сили в антихитлеристката коалиция.

На 9.09.1944 властта в България преминава в ръцете на Отечествения фронт. Страната се намира в 
Стопанска криза, инфлацията расте, шири се черната борса, в държавния бюджет е налице огромен 
дефицит. Главната икономическа цел на правителството става възстановяване и нормализиране на 
производството и снабдяването. Постигането на тази цел обаче се сблъсква с редица трудности- 
задължението да се участва в Антихитлеристката коалиция, прекъснатите международни търговски 
контакти, а и условията на примирието утежняват положението. Програмата на правителството е въвеждане 
на силен контрол, регулиране и ограничаване на частната инициатива, прехвърляне на тежестите в-у едрия 
капитал и заедно с това закрепване на трудовата частна собственост, кооперациите и раздвижване на 
държавната собственост. Властта декларира , че ще подкрепя трите вида собственост- държавна, 
кооперативна и частна, и че те хармонично ще се съчетават и ще се запазят старата система на 
икономически отношения, но заедно с това се говори за нейното реформиране с цел да се активизира 
стопанската дейност и да се постигне по- голяма социална справедливост. Главно място се отделя  на 
индустрията .Смята се че нейното развитие ще осигури стопанската независимост на Б.

Още в началото на 1945 става ясно че по настояване на БРП(к) властта няма да осигури равни условия пред 
трите вида собственост, както е обещано. На практика кооперативния и държавния сектор започват да се 
насърчават всестранно, а частната собственост  да се ограничава , което ясно разкрива  намеренията в 
недалечно бъдеще тя да бъде ликвидирана. В същото време държавния сектор се разширява. Един от 
начините за това е конфискацията на имущество на осъдените лица, и на придобитите по незаконен път 
имущества. Държавата Изкупува принудително държавните дялове на големите акционерни дружества.

В края ма 1947 се приема закон за национализация на частни и държавни  индустриални и минни 
предприятия. В обхвата попадат и чужди предприятия. Национализираните предприятия се окрупняват.

В средата на 40-те години българското селско стопанство е едно от най-изостаналите в Европа. За излизане 
от това състояние  ОФ коалицията вижда два основни пътя – коопериране на частната земеделска 
собственост и задоволяване глада за земя чрез провеждане на аграрна реформа.1945 се приема Наредба- 
закон за трудово кооперативните земеделски стопанства. В нея залягат принципите за доброволно участие  в 
кооп стопанства и за всестранната им подкрепа от държавата.

Извършва се и аграрна реформа .През пролетта на 1946 се приема закона за трудовата поземлена 
собственост . В периода 1944-1948 одържавявания се извършват и другите стопански сектори. В държавни 
ръце преминават всички частни и кооперативни застрахователни структури. Национализира се и частния 
банков сектор. Национализират се горската собственост плавателните съдове, моторните превозни средства, 
къщи, вили, складове, магазини, хотели и др. Изкупен е и едрия селскостопански инвентар. Държавата 
въвежда монополно право в износа или вноса на дадени стоки и се създават държавни външ. Търговски 
предприятия. Във вътр. Търговия контролът в/у дейността на частните търговци непрекъснато нараства (пр. 
Нармаг) През 1947 държавата слага ръка в/у различните видове транспорт. След 9 септ 1944 във сферата на 
паричното обръщение съществуват сериозни проблеми. Приходите в държ. бюджет не могат да покрият 
разходите и дефицитите се компенсират с пускане на преки емисии. Нивото на инфлация е високо. 
Първоначално за справяне с това положение се организира вътрешен заем. В края на януари 45та се обявява 
подписка за т.н. „заем на свободата”. След подписването на мирния договор през февруари 47-а