Оценка на критичната инфраструктура.
1
1. ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА.
Елементите, изграждащи Критичната Инфраструктура (КИ), са
подложени на широк кръг въздействия – природни бедствия, техногенни
фактори, човешка намеса. Пълното или частично спиране действието на
обекта или неговото разрушаване могат да доведат до значителни загуби сред
населението, икономиката и околната среда. В зависимост от уязвимостта на
тези обекти и щетите от тяхното пълно или частично разрушаване, както и
тяхното влияние върху други обекти, те се оценяват като повече или по-малко
критични.
Предлаганата методология за оценка на елементите на КИ се базира на
следните принципи:
1. Като интегрална мярка за критичността се приема оценката на риска
от дадения обект (система).
2.
Рискът
на определен обект се определя като функция на три
параметъра (оценки):
1
- Заплахата върху обекта – вероятността за бедствието, неговата
интензивност и характер;
2
- Последствията/пораженията в обекта от прякото въздействие на
бедствието –
преки
загуби;
3
- Взаимното влияние между обектите от инфраструктурата и
загубите, причинени от това влияние –
непреки
загуби.
В този случай обобщената оценка на критичността на обект от
Критичната инфраструктура ще добие вида:
Риск = F(Заплаха, Последствия, Взаимно влияние)
а/ Параметърът „Заплаха” се определя от характеристиките “тип на
заплахата”, “интензивност на заплахата” и „вероятност за случване”.
Заплахите могат да произлизат от природни явления, особености на
средата, както и от човешкото поведение. В последния случай трябва да се
разглеждат преднамерени и непреднамерени човешки действия, чийто
резултат според Закона може да се класифицира като „бедствие” (събитие,
свързано с наличие или проява на извънредни обстоятелства).
б/ „Последствия” или „поражения” се оценява като ниво на очакваните
загуби при проявление на определена заплаха. Очакваните загуби се
определят експертно, като се разпределят главно в следните сфери (обобщени
категории):
1
- обществен (човешки) ефект (брой/процент от засегнатите хора);
2
- икономически ефект (значимост на икономическите загуби
и/или намаляване на стоките или услугите, предоставяни на населението);
3
- влияние върху околната среда;
1
4
- политически ефект;
5
- психологичен ефект;
6
- последици за общественото здраве.
в/ Параметърът „Взаимно влияние” се оценява (изразява) като ниво на
очакваните непреки загуби. Те се изразяват в нарушаване предоставянето и
производството на стоки и услуги за населението и икономиката, вследствие
каскадните ефекти в системата на критичната инфраструктура.
Преките загуби са в много силна зависимост от чувствителността
(
уязвимостта
) на обекта, т.е. доколко той издържа или не издържа на едно
или друго външно въздействие, било то природно или човешко
(преднамерено и непреднамерено).
Непреките загуби са естествен резултат от намалението на
производството и доставянето на стоки и услуги – тук се включват загубата
на приходи и по-високите разходи за производството. Непреките загуби се
оценяват чрез експертен анализ и оценка на чувствителността и взаимното
влияние на обектите в системата на инфраструктурата, водещо до нарушаване
на тяхното нормално функциониране. В такъв случай инфраструктурата се
разглежда като сложна система от взаимодействащи си компоненти.
Освен преките и непреки загуби, в оценките следва да се вземат
предвид и т.н.
вторични
загуби от бедствията. Вторичните загуби се
проявяват известно време след бедствието и се проявяват в резултат от
понижаване на стопанския растеж, повишаване на инфлацията, нарастване на
бюджетните разходи и дефицити, намаляване на чуждестранните резерви.
Като допълнение трябва да се добавят и някои специфични ефекти като
дълготрайни поражения върху околната среда, предизвикващи намаляване на
производителността и качеството на продукцията в земеделието, влошаване
на качеството на питейната вода и др.
В настоящата методология, като се отчита спецификата на общинско
ниво, се разглеждат само преките и косвените (непреки) загуби вследствие на
бедствията.
Методологията е съобразена и с факта, че в териториален план КИ се
определя и води на ниво Община и Област, а в национален план – на
ведомствено ниво (министерства). Тя отчита и европейските препоръки и
добри практики, като не третира проблема по начин, съществено различен от
Европейския.
На основа на резултатите от изпълнението на методологията, Кметът на
общината:
а/ Създава и поддържа общински регистър на обектите и системите от
Критичната инфраструктура;
2
б/ Организира разработването и утвърждава Програма за защита на
критичната инфраструктура.
Целта на тази Програма е да се предприемат такива технически и
организационни мерки, които ще позволят минимизиране на риска от дадения
обект.
1
2. ВХОДНИ ДАННИ, ФОРМАЛИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ
ВЕЛИЧИНИ И ОЦЕНКИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МЕТОДОЛОГИЯТА.
За реализиране на методологията е необходима следната информация:
1
1. Документи с описание и характеристики на основните понятия,
класификации и таблици, използвани в методологията; нормативно-
справочна информация.
2
2. Социално-икономическо описание на общината –
формализиран документ с основни данни и характеристики на общината.
Включва разделите: географска характеристика на общината, природни
особености – релеф, почви, реки и т.н., икономическа характеристика –
основни обекти на технико-производствената инфраструктура, пътища,
електрозахранване, комуникация, екологична характеристика и др.
3
3. Подробна топографска карта2 на общината (мащаб 1:25 000,
1:50 000 или 1:100 000 в зависимост от големината на общината), с пътна
инфраструктура, хидрографска информация, релеф, данни за производствено-
технологическата инфраструктура на общината. При оценката на
хидротехнически съоръжения и обекти (реки, язовири, диги и др.) могат да се
използват и по-подробни карти с мащаб до 1:1 000.
4
4. Документи с характеристики, основни параметри на
производството, технологии, складове и цехове, вътрешни и външни
транспортни връзки и описание на обекти от техническата инфраструктура
(рискова характеристика на обекта).
5
5. Данни за бедствия и аварии от минали години в общината, с
анализ на причините, последствията и начина на развитие на бедствието.
6
6. Прогностични данни от проучвания за природни катастрофи и
рискове, анализи за очаквани бедствия и др.
1
3. ОСНОВНИ ЕТАПИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА И
ОТГОВОРНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.
0
I. Идентифициране на основните сектори на критичната
инфраструктура
и определяне кои от тях са “критични”. Това се
осъществява чрез т.н. “Секторен анализ”. В резултат на този анализ се
съставя списък с обекти, номинирани за Общинската критична
инфраструктура.
3
1
II. Идентифициране, описание (характеризиране) и оценка на
заплахите
. Категоризирането на заплахите е процес, свързан с обработката на
масиви информация и създаването на своеобразен регистър на заплахите.
2
III. Оценка уязвимостта на елементите от КИ по отношение
на специфични заплахи
. Уязвимостта се определя като слабост, която може
да бъде проявена или преднамерено използвана спрямо определени активи на
критичната инфраструктура и тяхното евентуално последващо унищожаване
или увреждане. Извършва се предварителна оценка на евентуалните преки
загуби от бедствието по причина на съответната уязвимост.
1
IV. Оценка на взаимозависимости между обекти, подсистеми
и инфраструктури
, в това число оценяване на каскадни ефекти и други
явления и процеси. Извършва се предварителна оценка на непреките загуби
от бедствието.
2
V. Определяне на риска
Извършва се по посочените по-горе
(т.2) параметри и характеристики, на базата на очакваните поражения и щети
от конкретни /типови/ атаки срещу определени сектори, изразяващи се в
човешки жертви, икономически загуби, символни щети, в различни периоди
от време. За определяне и категоризиране на риска съществуват различни
математически методи.
3
VI. Верификация на получените резултати
– проверка на
резултатите от оценката чрез сравняване с предварително разработени
вероятни сценарии или използване на данни от минали бедствия. При рязко
разминаване между резултатите и очакванията се анализира причината и при
необходимост се променят оценките.
3.1. Първи етап: Идентификация на основните сектори на КИ
(секторен анализ).
Потенциалните обекти за включване в регистъра на критичната
инфраструктура от всеки сектор и подсектор на общинско ниво се определят
на основата на Таблица 1 – по посочените там критерии.
Таблица 1 Матрица за секторен анализ на критичната
инфраструктура на общинско ниво
4
1
Обектите, които отговарят на съответните критерии се включват в
списъка на оценяваните обекти.
За всеки обект от получения списък, по сектори се извършва
експертна
оценка
по следните критични фактори: уязвимост (1), защитеност (2),
критичност (3), възстановяемост (4), зависимост (5), взаимозаменяемост (6),
символно значение. Експертът отговаря на въпросите, като дава степенувана
оценка в диапазона от 0 до 10. „0” е минимална оценка, която определя
обекта като некритичен (неподатлив на външно въздействие), а 10 –
максималната оценка, която го дефинира като абсолютно критичен.
Таблица 2 Експертна оценка на обект от даден сектор спрямо
определените критични фактори
3
Посочените критерии имат задължителен характер при изработването на общинския Регистър на критичната
инфраструктура. Същевременно при преценка на експертите от съответната община, след обработка на Анкетните карти,
включени в предлаганата Методология, списъкът може да бъде разширяван и прецизиран, като в него бъдат включени и
обекти от посочените 12 сектори, които не отговарят на посочените критерии.
4
Секторът е фундаментален, тъй като функционирането на всички останали зависи от него. Същият е поставен на първо
място в Списъка на ЕС. В момента на ниво ЕС се изработват единни критерии за оценка на елементите от критичната
инфраструктура в сектор Енергетика.
Сектор и подсектори
от критичната
инфраструктура
Нормативни,
поднормативни,
вътрешноведомствен
и документи,
регламентиращи
дейностите в
съответния сектор
Институции на
централно
ниво, които
контролират
дейността в
сектора
Критерии за
включване на
обекти от
съответния сектор
в общинския
Регистър на
критичната
инфраструктура
3
5
I.
Енергетика
4
1. Производство на
нефт и газ,
рафиниране,
обработка, съхранение
и пренос чрез
газопроводи
2. Производство и
пренос на
електричество
- Списък на
стратегическите обекти
от национално
значение в
енергетиката, утвърден
с Решение на
Министерския съвет №
775/21.09.2004 г;
- ЗУТ (раздел
Енергоснабдителни
мрежи и съоръжения и
раздел
Газоснабдяване);
ЗООС(Глава 7 и
приложение 3);
- Списък на
предприятията по
Глава 7 на ЗООС
МИЕ; МРРБ;
МОСВ
Електро-
разпределителни
дружества;
“Язовири и
каскади”-НЕК;
ДКЕВР
1
o
Наличие
в:
- Списъка на
стратегическите
обекти от
национално
значение в
енергетиката;
- Списъка на
предприятията по
Глава 7 на ЗООС.
1
o
Електрически
централи и
топлоцентрали с
мощност над 100
мегавата.
2
o
Преносни
проводи (мрежи) за:
- Електроснабдяване
– междусистемни
(транзитни)
електропроводи,
далекопроводи над
110 kV и
трансформатори над
1000 kVA;
- Газоснабдяване –
транзитни и
магистрални
газопроводи с
високо налягане от
газоизмервателни
станции до
газоразпределителни
станции (ГРС) или
автоматични
газоразпределителни
станции (АГРС)
- Нефтопроводи и
продуктопроводи и
съоръженията към
тях
- Топлоснабдяване –
магистрални
топлопроводи и
съоръженията към
6
тях
II.
Ядрена индустрия
3. Производство и
съхранение/преработка
на ядрени материали
(Това е единственият сектор, в
който има ясни нормативно
определени степени на
критичност, съобразени с
директивите на ЕС и
препоръките на МААЕ).
- Закон за безопасно
АЯР
1
o
Наличие
в:
- Списъка с
основните обекти от
национално
значение в ядрената
индустрия;
- Кадастъра на ИЙЛ
и РАО в България.
7
ПРОЕКТ „Р
АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА
ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО
” 9 / 35
Л
ЕКЦИЯ
М
ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА
КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори
от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната
инфраструктура
3
сектора
5
Значението на този сектор от критичната инфраструктура все повече нараства в глобален план. Според някои оценки,
секторът е вече втори по значимост след енергийния сектор.
използване на ядрената енергия;
- Кадастър на ИЙЛ и РАО в България, разработен от ИЯИЯЕ по проект от Работната
програма на НКС-ПКЗНБАК през 2005г.
III.
Информационни
и
комуникационни
технологии
5
4. Защита на
информационни
системи и мрежи
5.Автоматизирани
информационни
системи и
системи за
контрол (напр.
SCADA)
6.Интернет
7.Осигуряване на
стационарни
телекомуникации
8.Осигуряване на
мобилни
телекомуникации
9. Радио
комуникация и
навигация
10. Сателитна
комуникация
11.
Радиопредаване
- Пет разпоредби на
ЕС (от тях 3
Директиви);
- Национална
програма и
стратегия за
информационно
общество;
- ЗУТ (раздел
Далекосъобщителни
мрежи и
съоръжения); -
Нормативните и
поднормативни
актове,
регламентиращи
условията за
сигурност на АИС
за защита на
класифицирана
информация.
ДАИТС, МРРБ;
ДКРС, БТК-АД и
др.;
ДКСИ и ДЗСВ (за
информационните
системи,
работещи с
класифицирана
информация)
1
o
Телекомуникационни
центрове (пощи,
мобилни оператори);
o
Бази данни и
големи изчислителни
ресурси на
държавната и
общинска
администрация,
университети и БАН;
1
o
Преносни
проводи (мрежи) за
далекосъбщения –
магистрални оптични
кабели и линии и
съоръженията към
тях.
8
IV.
Водни
системи
12. Осигуряване
на питейна вода
13. Контрол на
качеството на
водата
14. Проследяване
на произхода и
контрол на
качеството на
водата
- Закон за водите;
- Приложение № 1
към закона „Списък
на комплексни и
значими язовири”
(51 на брой);
- Водностопански
Кадастър на
водните обекти на
територията на
страната
(разработван от
МОСВ на
основание чл.176).
- ЗУТ (раздел
Водоснабдителни и
МОСВ, МРРБ,
МЗГ, МИЕ,
ДКЕВР;
“Напоителни
системи” ЕАД,
“Язовири и
каскади”-НЕК;
1
o
Язовири с
обем над 50 млн.
куб.м. или с височина
на язовирната стена
над 80 м., вкл.
съоръженията към
тях;
2
o
Хидротехнически
съоръжения – тунели,
мост-канали
(аквадукти), открити
деривационни,
напоителни и
отводнителни канали
с ширина над 6м
o
Хидротехнически
съоръжения по
реките, криещи
потенциална
опасност от
наводнения,
9
ПРОЕКТ „Р
АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА
ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО
” 10 / 35
Л
ЕКЦИЯ
М
ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА
КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори
от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната
инфраструктура
3
сектора
канализационни мрежи и
съоръжения и раздел
Мониторинг и геозащита на
свлачищните райони).
необходими за предпазване и защита на
населението и собствеността;
1
o
Преносни проводи (мрежи) за
водоснабдяване – проводи за водоснабдяване от
водоизточника до водоснабдителния резервоар,
вкл. и такива, преминаващи през урбанизирани
територии;
o
Съоръжения за геозащита и брегоукрепване по
реките и морския бряг. Особено - защитните диги
по поречието на р.Дунав;
1
o
Речните корита в населените места.
10
V.
Осигуряване с
хранителни продукти
15. Осигуряване с основни,
жизнено необходими
хранителни продукти и
гарантиране на
безопасността на наличните
и доставяни храни
МЗГ;
МИЕ
1
o
Елементи от системата за
производство на основни хранителни
продукти (брашно, хляб и хлебни изделия;
месо; яйца, птици и птичи продукти; риба и
рибни изделия; олио; захар и захарни
изделия) и суровини за тяхното производство
(зърно, фуражи);
o
Елементи от системата за съхранение на
основни хранителни продукти и суровини
(зърно, брашно, олио, захар, ...) – складове,
хладилници, мелници, и др;
1
o
Елементи от системата за доставка
и разпределение на основни хранителни
продукти и суровини – съоръжения за
товарене и разтоварване, хладилни камиони/
вагони;
2
o
Елементи от търговската мрежа на
хранителни продукти (супермаркети, пазари,
магазини);
3
o
Елементи от системата за
гарантиране на качеството и безопасността на
храни и хранителни продукти;
4
o
Месопреработвателни
предприятия;
11
ПРОЕКТ „Р
АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА
ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО
” 11 / 35
Л
ЕКЦИЯ
М
ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА
КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори
от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната
инфраструктура
3
сектора
o
Хлебозаводи и мелници;
o
Предприятия за концентрирани фуражни храни и добавки;
o
Консервни предприятия;
1
o
Екарисажи.
VI.
Здравеопазване
16. Медицински
и болнични
услуги
17. Лекарства,
серуми, ваксини
и
фармацевтични
средства
18. Био-
лаборатории и
био-агенти
Регистър на
обектите от
здравеопазването
в НМКЦ.
Министерство
на
здравеопазване-
то; Национален
медицински
координационен
център
1
o
Болнични
заведения;
o
Складове за
лекарства;
o
Лаборатории по
вирусология.
o
Наличната аптечна
мрежа (като обекти
втори клас).
12
Предмет: | Военна психология, Психология |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 39 |
Брой думи: | 6557 |
Брой символи: | 42539 |