Оценка на критичната инфраструктура.

1

1. ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА. 

Елементите,   изграждащи   Критичната   Инфраструктура   (КИ),   са 

подложени   на   широк   кръг   въздействия   –   природни   бедствия,   техногенни 
фактори,   човешка   намеса.   Пълното   или   частично   спиране   действието   на 
обекта или неговото разрушаване могат да доведат до значителни загуби сред 
населението, икономиката и околната среда. В зависимост от уязвимостта на 
тези обекти и щетите от тяхното пълно или частично разрушаване, както и 
тяхното влияние върху други обекти, те се оценяват като повече или по-малко 
критични. 

Предлаганата методология за оценка на елементите на КИ се базира на 

следните принципи: 

1. Като интегрална мярка за критичността се приема оценката на риска 

от дадения обект (система). 

2.  

Рискът  

на   определен   обект   се   определя   като   функция   на   три 

параметъра (оценки): 

1

- Заплахата върху обекта – вероятността за бедствието, неговата 

интензивност и характер; 

2

- Последствията/пораженията в обекта от прякото въздействие на 

бедствието – 

преки 

загуби; 

3

-   Взаимното   влияние   между   обектите   от   инфраструктурата   и 

загубите, причинени от това влияние – 

непреки 

загуби. 

В   този   случай   обобщената   оценка   на   критичността   на   обект   от 

Критичната инфраструктура ще добие вида: 

Риск = F(Заплаха, Последствия, Взаимно влияние) 

а/   Параметърът   „Заплаха”   се   определя   от   характеристиките   “тип   на 

заплахата”, “интензивност на заплахата” и „вероятност за случване”. 

Заплахите   могат   да   произлизат   от   природни   явления,   особености   на 

средата, както и от човешкото поведение. В последния случай трябва да се 
разглеждат   преднамерени   и   непреднамерени   човешки   действия,   чийто 
резултат според Закона може да се класифицира като „бедствие” (събитие, 
свързано с наличие или проява на извънредни обстоятелства). 

б/ „Последствия” или „поражения” се оценява като ниво на очакваните 

загуби   при   проявление   на   определена   заплаха.   Очакваните   загуби   се 
определят експертно, като се разпределят главно в следните сфери (обобщени 
категории): 

1

- обществен (човешки) ефект (брой/процент от засегнатите хора); 

2

-   икономически   ефект   (значимост   на   икономическите   загуби 

и/или намаляване на стоките или услугите, предоставяни на населението); 

3

- влияние върху околната среда; 

1

4

- политически ефект; 

5

- психологичен ефект; 

6

- последици за общественото здраве. 

в/ Параметърът „Взаимно влияние” се оценява (изразява) като ниво на 

очакваните непреки загуби. Те се изразяват в нарушаване предоставянето и 
производството на стоки и услуги за населението и икономиката, вследствие 
каскадните ефекти в системата на критичната инфраструктура. 

Преките   загуби   са   в   много   силна   зависимост   от   чувствителността 

(

уязвимостта

) на обекта, т.е. доколко той издържа или не издържа на едно 

или   друго   външно   въздействие,   било   то   природно   или   човешко 
(преднамерено и непреднамерено). 

Непреките   загуби   са   естествен   резултат   от   намалението   на 

производството и доставянето на стоки и услуги – тук се включват загубата 
на приходи и по-високите разходи за производството. Непреките загуби се 
оценяват чрез експертен анализ и оценка на чувствителността и взаимното 
влияние на обектите в системата на инфраструктурата, водещо до нарушаване 
на тяхното нормално функциониране. В такъв случай инфраструктурата се 
разглежда като сложна система от взаимодействащи си компоненти. 

Освен   преките   и   непреки   загуби,   в   оценките   следва   да   се   вземат 

предвид   и   т.н.  

вторични  

загуби   от   бедствията.   Вторичните   загуби   се 

проявяват   известно   време   след   бедствието   и   се   проявяват   в   резултат   от 
понижаване на стопанския растеж, повишаване на инфлацията, нарастване на 
бюджетните   разходи   и   дефицити,   намаляване   на   чуждестранните   резерви. 
Като   допълнение   трябва   да   се   добавят   и   някои   специфични   ефекти   като 
дълготрайни поражения върху околната среда, предизвикващи намаляване на 
производителността и качеството на продукцията в земеделието, влошаване 
на качеството на питейната вода и др. 

В настоящата методология, като се отчита спецификата на общинско 

ниво, се разглеждат само преките и косвените (непреки) загуби вследствие на 
бедствията. 

Методологията е съобразена и с факта, че в териториален план КИ се 

определя   и   води   на   ниво   Община   и   Област,   а   в   национален   план   –   на 
ведомствено   ниво   (министерства).   Тя   отчита   и   европейските   препоръки   и 
добри практики, като не третира проблема по начин, съществено различен от 
Европейския. 

На основа на резултатите от изпълнението на методологията, Кметът на 

общината: 

а/ Създава и поддържа общински регистър на обектите и системите от 

Критичната инфраструктура; 

2

б/   Организира   разработването   и   утвърждава   Програма   за   защита   на 

критичната инфраструктура. 

Целта   на   тази   Програма   е   да   се   предприемат   такива   технически   и 

организационни мерки, които ще позволят минимизиране на риска от дадения 
обект. 

1

2. ВХОДНИ ДАННИ, ФОРМАЛИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ 

ВЕЛИЧИНИ И ОЦЕНКИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МЕТОДОЛОГИЯТА. 

За реализиране на методологията е необходима следната информация:
1

1. Документи с описание и характеристики на основните понятия, 

класификации   и   таблици,   използвани   в   методологията;   нормативно- 
справочна информация. 

2

2.   Социално-икономическо   описание   на   общината   – 

формализиран   документ   с   основни   данни   и   характеристики   на   общината. 
Включва   разделите:   географска   характеристика   на   общината,   природни 
особености   –   релеф,   почви,   реки   и   т.н.,   икономическа   характеристика   – 
основни   обекти   на   технико-производствената   инфраструктура,   пътища, 
електрозахранване, комуникация, екологична характеристика и др. 

3

3. Подробна топографска карта2 на общината (мащаб 1:25 000, 

1:50 000 или 1:100 000 в зависимост от големината на общината), с пътна 
инфраструктура, хидрографска информация, релеф, данни за производствено-
технологическата   инфраструктура   на   общината.   При   оценката   на 
хидротехнически съоръжения и обекти (реки, язовири, диги и др.) могат да се 
използват и по-подробни карти с мащаб до 1:1 000. 

4

4.   Документи   с   характеристики,   основни   параметри   на 

производството,   технологии,   складове   и   цехове,   вътрешни   и   външни 
транспортни връзки и описание на обекти от техническата инфраструктура 
(рискова характеристика на обекта). 

5

5. Данни за бедствия и аварии от минали години в общината, с 

анализ на причините, последствията и начина на развитие на бедствието. 

6

6. Прогностични данни от проучвания за природни катастрофи и 

рискове, анализи за очаквани бедствия и др. 

1

3.   ОСНОВНИ   ЕТАПИ   НА   МЕТОДОЛОГИЯТА   И 

ОТГОВОРНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО Й. 

0

I.   Идентифициране   на  основните   сектори  на   критичната 

инфраструктура  

и   определяне   кои   от   тях   са   “критични”.   Това   се 

осъществява   чрез   т.н.   “Секторен   анализ”.   В   резултат   на   този   анализ   се 
съставя   списък   с   обекти,   номинирани   за   Общинската   критична 
инфраструктура. 

3

1

II. Идентифициране, описание (характеризиране) и оценка на 

заплахите

. Категоризирането на заплахите е процес, свързан с обработката на 

масиви информация и създаването на своеобразен регистър на заплахите. 

2

III. Оценка  уязвимостта  на елементите от КИ по отношение 

на специфични заплахи

. Уязвимостта се определя като слабост, която може 

да бъде проявена или преднамерено използвана спрямо определени активи на 
критичната инфраструктура и тяхното евентуално последващо унищожаване 
или увреждане. Извършва се предварителна оценка на евентуалните преки 
загуби от бедствието по причина на съответната уязвимост. 

1

IV. Оценка на  взаимозависимости  между обекти, подсистеми 

и   инфраструктури

,   в   това   число   оценяване   на   каскадни   ефекти   и   други 

явления и процеси. Извършва се предварителна оценка на непреките загуби 
от бедствието. 

2

V.   Определяне   на   риска  

Извършва   се   по   посочените   по-горе 

(т.2) параметри и характеристики, на базата на очакваните поражения и щети 
от   конкретни   /типови/   атаки   срещу   определени   сектори,   изразяващи   се   в 
човешки жертви, икономически загуби, символни щети, в различни периоди 
от време.  За  определяне  и  категоризиране  на  риска  съществуват   различни 
математически методи. 

3

VI.   Верификация   на   получените   резултати  

–   проверка   на 

резултатите   от   оценката   чрез   сравняване   с   предварително   разработени 
вероятни сценарии или използване на данни от минали бедствия. При рязко 
разминаване между резултатите и очакванията се анализира причината и при 
необходимост се променят оценките. 

3.1.   Първи   етап:   Идентификация   на   основните   сектори   на   КИ 

(секторен анализ). 

Потенциалните   обекти   за   включване   в   регистъра   на   критичната 

инфраструктура от всеки сектор и подсектор на общинско ниво се определят 
на основата на Таблица 1 – по посочените там критерии. 

Таблица   1   Матрица   за   секторен   анализ   на   критичната 

инфраструктура на общинско ниво 

4

1
Обектите,   които   отговарят   на   съответните   критерии   се   включват   в 

списъка на оценяваните обекти. 

За всеки обект от получения списък, по сектори се извършва 

експертна 

оценка  

по   следните   критични   фактори:   уязвимост   (1),   защитеност   (2), 

критичност (3), възстановяемост (4), зависимост (5), взаимозаменяемост (6), 
символно значение. Експертът отговаря на въпросите, като дава степенувана 
оценка   в   диапазона   от   0   до   10.   „0”   е   минимална   оценка,   която   определя 
обекта   като   некритичен   (неподатлив   на   външно   въздействие),   а   10   –
максималната оценка, която го дефинира като абсолютно критичен. 

Таблица   2   Експертна   оценка   на   обект   от   даден   сектор   спрямо 

определените критични фактори 

3 

Посочените критерии имат задължителен характер при изработването на общинския Регистър на критичната 

инфраструктура. Същевременно при преценка на експертите от съответната община, след обработка на Анкетните карти, 
включени в предлаганата Методология, списъкът може да бъде разширяван и прецизиран, като в него бъдат включени и 
обекти от посочените 12 сектори, които не отговарят на посочените критерии. 

4 

Секторът е фундаментален, тъй като функционирането на всички останали зависи от него. Същият е поставен на първо 

място в Списъка на ЕС. В момента на ниво ЕС се изработват единни критерии за оценка на елементите от критичната 
инфраструктура в сектор Енергетика. 

Сектор и подсектори 

от критичната 

инфраструктура 

Нормативни, 

поднормативни, 

вътрешноведомствен

и документи, 

регламентиращи 

дейностите в 

съответния сектор 

Институции на 

централно 

ниво, които 

контролират 

дейността в 

сектора 

Критерии за 

включване на 

обекти от 

съответния сектор 

в общинския 

Регистър на 

критичната 

инфраструктура

3

5

I. 

Енергетика

4

1. Производство на 
нефт и газ, 
рафиниране, 
обработка, съхранение 
и пренос чрез 
газопроводи 
2. Производство и 
пренос на 
електричество 

- Списък на 
стратегическите обекти 
от национално 
значение в 
енергетиката, утвърден 
с Решение на 
Министерския съвет № 
775/21.09.2004 г; 
- ЗУТ (раздел 
Енергоснабдителни 
мрежи и съоръжения и 
раздел 
Газоснабдяване); 
ЗООС(Глава 7 и 
приложение 3); 
- Списък на 
предприятията по 
Глава 7 на ЗООС 

МИЕ; МРРБ; 
МОСВ 
Електро-
разпределителни 
дружества; 
“Язовири и 
каскади”-НЕК; 
ДКЕВР 

1

o 

Наличие 

в: 

- Списъка на 
стратегическите 
обекти от 
национално 
значение в 
енергетиката; 
- Списъка на 
предприятията по 
Глава 7 на ЗООС. 

1

o 

Електрически 
централи и 
топлоцентрали с 
мощност над 100 
мегавата. 

2

o 

Преносни 

проводи (мрежи) за: 

- Електроснабдяване 
– междусистемни 
(транзитни) 
електропроводи, 
далекопроводи над 
110 kV и 
трансформатори над 
1000 kVA; 
- Газоснабдяване – 
транзитни и 
магистрални 
газопроводи с 
високо налягане от 
газоизмервателни 
станции до 
газоразпределителни 
станции (ГРС) или 
автоматични 
газоразпределителни 
станции (АГРС) 
- Нефтопроводи и 
продуктопроводи и 
съоръженията към 
тях 
- Топлоснабдяване – 
магистрални 
топлопроводи и 
съоръженията към 

6

тях 

II. 

Ядрена индустрия 

3. Производство и 
съхранение/преработка 
на ядрени материали 

(Това е единственият сектор, в 
който има ясни нормативно 
определени степени на 
критичност, съобразени с 
директивите на ЕС и 
препоръките на МААЕ). 

- Закон за безопасно 

АЯР 

1

o 

Наличие 

в: 

- Списъка с 
основните обекти от 
национално 
значение в ядрената 
индустрия; 
- Кадастъра на ИЙЛ 
и РАО в България. 

7

ПРОЕКТ „Р

АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА 

ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО

” 9 / 35 

Л

ЕКЦИЯ 

М

ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА 

КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА 

Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори 

от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи 
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от 
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната 
инфраструктура

3 

сектора 

5 

Значението на този сектор от критичната инфраструктура все повече нараства в глобален план. Според някои оценки, 

секторът е вече втори по значимост след енергийния сектор. 

използване на ядрената енергия; 
- Кадастър на ИЙЛ и РАО в България, разработен от ИЯИЯЕ по проект от Работната 
програма на НКС-ПКЗНБАК през 2005г. 

III. 

Информационни 
и 
комуникационни 
технологии

5 

4. Защита на 
информационни 
системи и мрежи 
5.Автоматизирани 
информационни 
системи и 
системи за 
контрол (напр. 
SCADA) 
6.Интернет 
7.Осигуряване на 
стационарни 
телекомуникации 
8.Осигуряване на 
мобилни 
телекомуникации 
9. Радио 
комуникация и 
навигация 
10. Сателитна 
комуникация 
11. 
Радиопредаване 

- Пет разпоредби на 
ЕС (от тях 3 
Директиви); 
- Национална 
програма и 
стратегия за 
информационно 
общество; 
- ЗУТ (раздел 
Далекосъобщителни 
мрежи и 
съоръжения); - 
Нормативните и 
поднормативни 
актове, 
регламентиращи 
условията за 
сигурност на АИС 
за защита на 
класифицирана 
информация. 

ДАИТС, МРРБ; 
ДКРС, БТК-АД и 
др.; 
ДКСИ и ДЗСВ (за 
информационните 
системи, 
работещи с 
класифицирана 
информация) 

1

o 

Телекомуникационни 
центрове (пощи, 
мобилни оператори); 

o 

Бази данни и 

големи изчислителни 
ресурси на 
държавната и 
общинска 
администрация, 
университети и БАН; 

1

o 

Преносни 

проводи (мрежи) за 
далекосъбщения – 
магистрални оптични 
кабели и линии и 
съоръженията към 
тях. 

8

IV. 

Водни 

системи 

12. Осигуряване 
на питейна вода 
13. Контрол на 
качеството на 
водата 
14. Проследяване 
на произхода и 
контрол на 
качеството на 
водата 

- Закон за водите; 
- Приложение № 1 
към закона „Списък 
на комплексни и 
значими язовири” 
(51 на брой); 
- Водностопански 
Кадастър на 
водните обекти на 
територията на 
страната 
(разработван от 
МОСВ на 
основание чл.176). 
- ЗУТ (раздел 
Водоснабдителни и 

МОСВ, МРРБ, 
МЗГ, МИЕ, 
ДКЕВР; 
“Напоителни 
системи” ЕАД, 
“Язовири и 
каскади”-НЕК; 

1

o 

Язовири с 

обем над 50 млн. 
куб.м. или с височина 
на язовирната стена 
над 80 м., вкл. 
съоръженията към 
тях; 

2

o 

Хидротехнически 
съоръжения – тунели, 
мост-канали 
(аквадукти), открити 
деривационни, 
напоителни и 
отводнителни канали 
с ширина над 6м 

o 

Хидротехнически 

съоръжения по 
реките, криещи 
потенциална 
опасност от 
наводнения, 

9

ПРОЕКТ „Р

АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА 

ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО

” 10 / 35 

Л

ЕКЦИЯ 

М

ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА 

КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА 

Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори 

от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи 
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от 
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната 
инфраструктура

3 

сектора 

канализационни мрежи и 
съоръжения и раздел 
Мониторинг и геозащита на 
свлачищните райони). 

необходими за предпазване и защита на 
населението и собствеността; 

1

o 

Преносни проводи (мрежи) за 

водоснабдяване – проводи за водоснабдяване от 
водоизточника до водоснабдителния резервоар, 
вкл. и такива, преминаващи през урбанизирани 
територии; 

o 

Съоръжения за геозащита и брегоукрепване по 

реките и морския бряг. Особено - защитните диги 
по поречието на р.Дунав; 

1

o 

Речните корита в населените места. 

10

V. 

Осигуряване с 

хранителни продукти 

15. Осигуряване с основни, 
жизнено необходими 
хранителни продукти и 
гарантиране на 
безопасността на наличните 
и доставяни храни 

МЗГ; 
МИЕ 

1

o 

Елементи от системата за 

производство на основни хранителни 
продукти (брашно, хляб и хлебни изделия; 
месо; яйца, птици и птичи продукти; риба и 
рибни изделия; олио; захар и захарни 
изделия) и суровини за тяхното производство 
(зърно, фуражи); 

o 

Елементи от системата за съхранение на 

основни хранителни продукти и суровини 
(зърно, брашно, олио, захар, ...) – складове, 
хладилници, мелници, и др; 

1

o 

Елементи от системата за доставка 

и разпределение на основни хранителни 
продукти и суровини – съоръжения за 
товарене и разтоварване, хладилни камиони/ 
вагони; 

2

o 

Елементи от търговската мрежа на 

хранителни продукти (супермаркети, пазари, 
магазини); 

3

o 

Елементи от системата за 

гарантиране на качеството и безопасността на 
храни и хранителни продукти; 

4

o 

Месопреработвателни 

предприятия; 

11

ПРОЕКТ „Р

АЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ И СИСТЕМА 

ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО

” 11 / 35 

Л

ЕКЦИЯ 

М

ЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА 

КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА 

Нормативни, Институции на поднормативни, Сектор и подсектори 

от критичната инфраструктура вътрешноведомствени документи, регламентиращи 
дейностите в съответния сектор централно Критерии за включване на ниво, които обекти от 
съответния сектор в контролират общинския Регистър на дейността в критичната 
инфраструктура

3 

сектора 

o 

Хлебозаводи и мелници; 

o 

Предприятия за концентрирани фуражни храни и добавки; 

o 

Консервни предприятия; 

1

o 

Екарисажи. 

VI. 

Здравеопазване 

16. Медицински 
и болнични 
услуги 
17. Лекарства, 
серуми, ваксини 
и 
фармацевтични 
средства 
18. Био-
лаборатории и 
био-агенти 

Регистър на 
обектите от 
здравеопазването 
в НМКЦ. 

Министерство 
на 
здравеопазване-
то; Национален 
медицински 
координационен 
център 

1

o 

Болнични 

заведения; 

o 

Складове за 

лекарства; 

o 

Лаборатории по 

вирусология. 

o 

Наличната аптечна 

мрежа (като обекти 
втори клас). 

12