1. Социална държава

Социалната   политика   зависи   от   наличието   на   социална 

държава.   Д ържавата   се   нарича  

социална

  когато   осигу рява 

средства   и   у словия   за   норм ално   съществу ване   на   всички,   като 
поем а   и   грижите   за   жизнения   миниму м   на   тези,   които   не   са   в 
състояние   да   си   осигу рят   необходим ите   средства   сам и   по 
различни   причини   (деца,   възрастни,   инвалиди,   хронично   болни, 
безработни  и др.).

Понятие за социална държава

Д ържавата   се   нарича   социална,   когато   осигу рява   средства 

и   у словия   за   норм ално   съществу ване   на   всички,   като   поем а 

грижите   за   жизнения   миниму м   на   тези,   които   не   са   в   състояние 

да   си   осигу рят   необходим ите   средства   сам и   по   различни 

причини   (деца,   възрастни,   инвалиди,   хронично   болни, 

безработни   и   дру ги).   Оказването   на   м атериална   пом ощ   на 

нуждаещите   се   е   главен,   но   не   единствен   признак   на   социалната 

държава.

Социалната   държава   осъществява   своите   функции   чрез 

социалната   си   политика.   А   социалната   политика   е   съвкупност   от 

законодателни   и   практически   м ероприятия   по   осигу ряване   на 

у словия   за   норм ално   съществу ване   на   всички   членове   на 

обществото,  и оказване  на пом ощ на крайно нуждаещите  се.

Като   терм ин   и   понятие   социалната   държава   се   появява   в 

ху дожествената   и   социологическата   литерату ра   през   XIX   век. 

Ако   се   им а   в   предвид   социалното   законодателство,   то   първи 

социални   закони   са   приети   от   парлам ента   на   Великобритания   те 

през   XVII   в.   Ако   става   ду м а   за   реално   отношение   на   обществото 

към   слабите   и   нуждаещите   се   от   пом ощ,   то   елем енти   на 

социално   общество   и   държава   се   наблюдават   още   от   дълбока 

древност.   Сам о   че   практиката   е   твърде   противоречива   като 

положителни   прим ери   м огат   да   се   посочат   обществените   грижи 

за   отглеждането   на   децата   в   родови   общини   и   в   Атина, 

равном ерното   разпределение   на   добитата   чрез   лов   храна   между 

всички   в   рода,   грижите   за   възрастните   хора   и   задължението   по 

закон   родителите   да   дадат   занаят   на   децата   си,   за   да   искат   от 

тях   пом ощ   при   настъпване   на   старостта   в   древна   Гърция. 

Терм инът   алим ент   е   въведен   в   Рим   за   да   се   означи 

задължителното   отделяне   на   средства   за   издръжка   на   бедните 

хора.   Отрицателните   прим ери   също   не   са   м алко,   Обществото   в 

Спарта   се   е   освобождавало   от   хилавите   деца   по   рождение   като 

ги   е   хвърляло   в   пропастта.   В   някои   африкански   плем ена   старите 

хора   са   качвани   на   дървета   и   оставяни   там ,   докато   им ат 

физически   сили.   В   средновековна   Япония   възрастните   родители 

са   изнасяни   от   своите   синове   в   планината,   за   да   дочакат   там 

своя  край.

Днес   социалната   политика   не   е   така   противоречива   и 

твърде   рядко   им а   слу чаи   на   обществено   ограничаване   на   броя   на 

децата   и   пренебрежително   отношение   към   възрастните.   Д аже   и 

да   им а   не   м алко   индивиду ални   слу чаи   на   отрицателно 

отношение   към   децата,   възрастните   и   всички   нуждаещи   се,   то   в 

повечето   държави   съществу ва   законодателство   за   закрила   на 

тези   слоеве   от   населението.   И   все   пак   социалната   политика   е 

м ногообразна   и   в   съответствие   с   това   им а   пет   типа   социална 

държава:

а) либерална  социална държава  (САЩ);

б)

социално-дем ократическа

социална

държава 

(скандинавски  страни);

в)   социалистическо- кому нистическа   социална   държава 

(Китай, Ку ба);

г) консервативна  социална  държава (Англия);

д)   посткому нистическа   социална   държава   (бившите 

социалистически  страни).

България   е   в   преходно   състояние,   доколкото   въпреки 

разру хата   и   кризата   отделя   средства   за   социална   пом ощ   на 

нуждаещите  се.

Историческото   развитие   познава   и   дру ги   типове   социална 

държава,   както   и   социални   държави   със   см есени 

характеристики.

В  ху дожествената  и  социологическата   литерату ра  през  XIX 

век  се появява  понятието  социална държава.

Още   в   Рим   е   въведен   терм инът   алим ент.   С   този   терм ин   се 

означават   задължително   отделяните   средства   за   издръжка   на 
бедните  хора.

За   Атина   е   известно,   че   равном ерно   се   е   разпределяла 

добитата   при   лов   храна   м ежду   всички   в   рода   и   т.н.   Историята 
познава   и   дру ги   при   които   обществото   се   е   освобождавало   от 
недъгавите   деца   по   рождение   -   Спарта   и   др.   В   съврем енното 
общество   в   повечето   страни   им а   законодателство   за   закрила   на 
тези  слоеве на населението.

Д.   Цветков   посочва,   че   съществу ват   пет   типа   социални 

държави.  Те  са следните:

- либерална  социална държава  (САЩ);
-

социално-дем ократическа

социална

държава 

(скандинавските  страни);

социалистическо-кому нистическа   социална   държава 

(Китай, Ку ба);

- консервативна  социална държава  (Англия);
-   постком унистическа   социална   държава   (бившите 

социалистически  страни).

В   Република   България   се   отделят   средства   за   социална 

пом ощ   на   ну ждаещите   се,   въпреки,   че   е   в   преходно   състояние   и 
криза.

2.2. Социална политика

Реалните   м ероприятия   на   социалната   политика   на   дадена 

държава  определят  пълноценната  социална  интеграция  на всички 
членове  на обществото.

Социалната   политика   е   ком плекс   от   законодателни   и 

практически   мероприятия.   Целта   е   чрез   мероприятията   да   се 
осигу рят   условия   за   норм ално   съществу ване   на   всички   членове 
на обществото.

Като   съвку пност   от   законодателни   и   практически 

м ероприятия   социалната   политика   се   характеризира   със 

способите   и   степента   на   задоволяване   на   потребностите   на