ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

1. ВЪВЕДЕНИЕ В СОЦИОЛОГИЯТА. ПОНЯТИЕТО „СОЦИОЛОГИЯ”, ПРЕДМЕТ И 
ОБЕКТ НА НАУКАТА

.

Понятието социология е съставено от латинската дума „Социос”, която означава сдружение, 

съединение или съвместен живот а хората в обществото и от гр.дума „логос”, която означава учение, 
наука.

Икономическата   социология

  е   наука   за   обществото,   за   човешките   сдружения,   за 

съвместния живот на хората.

Социологията

 е събирателно понятие, в което се включват всички социологически науки и 

социологически феномени – система от знания, изследователска и приложна дейност и институция.

Икономическата и социологическата наука

 поставят в основите на икономическия живот 

дейностите   на   хората   по   производството,   размяната,   разпределението   и   потреблението   на 
материалните и духовните блага. 

Икономическата теория

  разглежда човека, като рационален, икономически деятел, чийто 

поведение са резултат от изчисления, пресмятани съображения, планирани и т.н. посредством които 
той се стреми да минимизира усилията си в стопанския живот и да максимизира изгодата си, доходи, 
печалба, предимства и др.

В модела на  

социологическия човек

  е заложено допускането, че в поведението си той е 

ирационален, т.е. действа и под влиянието на противоречащи на интересите и предпочитанията му 
подбуди и сили, като подражанието, традициите, обичаите, религията и др.

3. ИКОНОМИЧЕСКИ СУБЕКТ.

Човекът може да бъде и обект и субект на икономическата дейност. 

Субектът

  е   активно   действащият   фактор.   Той   е   призван   да   разкрива   своите   творчески 

качества, чрез които става автор на основните резултати в икономиката, а именно потребителските 
стойности и обществените отношения.

Класификация   на   икономически   субект.

  –   индивид,   група,   социална   организация 

/стопанска фирма и семейно домакинство/, най-типична от към реално присъствие в икономическия 
живот.

Всеки 

икономически субект

 осъществява своите роли, като използва за упорни точки труда 

и   собствеността,   като   институции   в   обществото.   Икономическия   субект   е   единство   от   две   свои 
определености – релационната и субстанционната. При

 релационната

 това са качествата чрез които 

субектът влиза в между субектен обмен с други субекти в обществото, както и самите му връзки с  
тях. 

Субстанционната 

това са разнородните характеристики, които предават на субекта уникалност 

и обективно предпоставят неговото функциониране.

Индивидът,   групата,   фирмата

  трите   активно   изявяващи   се   икономически   субекта   в 

различна степен разполагат с труда и собствеността си, но именно равнището на тази им свобода 
определя   границите   на   действията   им   в   икономическата   система   и   ролята   им   на   икономически 
субект.

4. СТРУКТУРА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ.

През   живота   си   всеки   човек   извършва   над   2 000   дейности,   като   всяка   група   дейности 

задоволява определени потребности. На тази основа, социологията разграничава 5 вида – материално 
производствени или икономически, духовно познавателни /в това число обществено политически/, 
семейно битови, комуникативно информационни и регулативно управленчески. 

Под  

човешка   дейност

  разбираме   всяко   целенасочено   въздействие   на   индивидите   върху 

определени   обекти   с   цел   получаване   на   конкретни   резултати   или   продукти,   необходими   за 
задоволяването на някакви потребности.

Икономическата   дейност

    е   част   от   трудовата   дейност,   която   се   осъществява   в 

икономическата   сфера,   предварително   планирана   и   пресметната   по   отношение   на   ресурси, 
организация и краен резултат, т.е. тя представлява рационална дейност.

1