УПРАЖНЕНИЕ 4 

СРЕДСТВА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА НЕВРОЛОГИЧНО БОЛНИ

Еротерапията   е   насочена   към   рехабилитация   на   хора   с   ограничения   в   жизнената 
дейност   т.е.   пълна   или   частична   загуба   на   възможността   да   осъществяват 
самообслужване,  самостоятелно преместване, ориентиране, общуване, да контролират 
поведението си, да се обучават и занимават с трудова дейност, пълноценно да почиват.
Най- честите неврологични заболявания са:

•

Инсулт 

•

Черепно- мозъчна травма 

•

Гръбначно- мозъчна травма 

•

Множествена склероза 

•

Болест на Паркинсон 

•

Епилепсия 

•

Менингит…

Върху кои функции оказват влияние тези заболявания?
По – често срещаните дисфукции са:

•

физически дефицит (хемиплегия, параплегия, тетраплегия);

•

 липса на чувствителност в едната част на тялото;

•

 зрителни проблеми;

•

 трудности в комуникацията;

•

 затруднения при гълтането;

•

 познавателни трудности;

•

 проблеми с отделителната система;

•

 емоционална нестабилност;

Въздействие на заболяванията  върху човека
Ограничения в участието на човек в ежедневните роли и действия 

•

самообслужване 

•

 продуктивност 

•

 занимания през свободното време 

Ерготерапевтични методи при рехабилитация на хора с увреждания с опорно-

двигателни нарушения

Рехабилитация  на  пациентите   със  заболяване   на  централната   и периферната   нервна 
система: инсулт, множествена склероза, заболявания на гръбнака. 

Целта   на   рехабилитационното   лечение   е   достигане   на   максимално   възможна 
независимост  на пациента  в ежедневния  живот. Пациентите се обучават не само да 
сядат, да стават, да ходят, но и да се обличат, измиват, да ползват тоалетна и баня. При 
необходимост   специалистите   подбират   спомагателни   приспособления   и   технически 
средства   за   рехабилитация   от   инвалидни   колички   и   патерици   до   специални 
приспособления облекчаващи, храненето на пациентите, ползването на тоалетна, миене 
и други дейности през деня.

Физическата рехабилитация на пациентите е насочена към поддържане на максимално 
възможно ниво на двигателна активност.

Възстановяване на двигателния тракт на нервната система

нервной системы

Етапно обучение на битовите навици

1 етап

 – обучение на тренировочен стенд, с помощта размесени на него, управляващи 

устройства: дръжки, копчета, вентили, изключватели (прекъсвачи), розетки, ципове, 
връзване (стягане с връзки), месомелачка, телефонен апарат, цокъл за електрическа 
лампа.
Комплексни упражнения използвани за обучение на тернировъчния стенд.

1.

Комплексните упражнения са насочени към възстановяване на  финната 

моторика,   за   това   стенда   се   поставя   в   хоризонтално   положение,   за   удобство   на 
клиента,   първите   упражнения   се   правят   заедно   с   инструктора,   а   след   това 
самостоятельно.

2.

Упражненията    направени   на   вертикално   установен   стенд,   тренират 

хващането в китката на ръката. 
Занятията се  провеждат ежедневно по 20-30 минути.

фиг.   Тренировъчен стенд

2 етап 

– Възстановяване на  навиците за  самообслужване. 

3 этап

 – Обучение за използване на  битови прибори – электроплитой, электроутюгом, 

водопроводни кранове на чешми, но без да са включени към водопроводната система и 
към   електрическата.   След   това   заниманията   продължават   в   реални   условия   под 
контрола   на   ерготерапевта.   Занятията   за   възстановяване   на     битовите   навиците   се 
провеждат индивидуално или в малки групи по  2 - 3  човека.

Основния   метод   на   ерготерапията   е   практическото   изпълнение   от   пациентите   на 
разнообразни занятия, свързани с една или друга дейност.

Тестване

Преди началото на рехабилитационната дейност ерготерапевта оценява нарушенията в 
жизнената дейност на пациента. С помощта на специални методи, тестове, тренажори, 
моделиращи   различни   аспекти   от   дейността   на   човека,   се   показват   нарушените 
компоненти   в   жизнената   дейност   на   пациента.   На   основата   на   проведената   оценка 
ерготерапевта   заедно   с   пациента   определят   целите,   методите   и   плана   на 
ерготерапевтичните   занятия.   Да   вземем   като   пример  

нарушения   във   функциите   на  

горните крайници,

 трябва да се определи типа нарушение и необходимите занятия.

Тест 1. Определяне на начина на хващане

Тестът се прави на пациенти с хемипареза, парапареза и е предназначен за определяне 
на възможността за захващане на големи и малки предмети. В качеството на малки 
предмети   за   теста   се   използват   игла,   гвоздей,   ключ,   лист   хартия,   молив;   а   големи 
предмети   са   кубче,   скала,   книга,   чанта   с   химикал,   нож,   топче   с   диаметър   6   см. 
Пациента   трябва   да   хване   поред   изброените   предмети,   започвайки   с   най-малките   с 
едната ръка, а след това с другата. Захвата може да се осъществи както с ортеза ако 
пациента ползва такава, така и без нея. Резултатите се оценяват по четири-бална скала:
4 – правилно захващане и задържане;
3 – правилно захващане без задържане;
2 – неправилно захващане, но възможно задържане;
1 – неправилно захващане, невъзможно задържане;
0 – захващането невъзможно.

Тест 2.Оценка на прецизната моторика

Тестът   се   прави   на   пациенти   с   хемипареза,   горна   пареза   в   случаите,   че   теста   за 
определяне способа на захвата е дал положителен резултат. Оценява се ловкостта на 
движението, скоростта за изпълняване на задачата и количеството операции. Пациента 
може да изпълнява заданието както с всяка ръка по-отделно така и с двете ръце. За 
упражнението се използват два набора от приспособления. 1-ви набор – за пациенти, 
които   могат   да   захващат   малки   предмети   и   да   ги   задържат.   Той   съдържа:   дъска   с 
отвори, болтове, шайби  и гайки.  Вторият  набор е предназначен  за  пациенти,  които 
могат да захващат малки предмети, но не могат да ги задържат. Той включва дъска с 
отвори, сметачни пръчки, капачки на флумастри. При провеждане на теста с първия 
набор   пациента   трябва   за   минута   да   постави   в   отворите   на   дъската   колкото   може 
повече болтове, на тях да постави шайби и да завие гайки. Във втория случай за същото 
време трябва да се поставят в дъската с отворите колкото може повече сметачни пръчки 
и да се захлупят с капачките на флумастрите.

Тест 3. Точки и лъчи

Тестът е предназначен за пациенти с нарушени визуални възприятия (инсулт, черепно-
мозъчни травми, детска церебрална парализа).
Съществуват два вариата за провеждането на теста. За първия се използва шаблонен 
лист с разположени на него под определен ъгъл осем лъча и осем отделни листа, на 
които са изобразени по един лъч на същите места като на шаблона. Терапевта показва 
на пациента шаблонния лист, а след това поставя един след друг листите с единичните 
лъчи (фиг.  .а). Задачата  на пациента  е  да покаже  къде  на шаблона  са  разположени 
предлаганите от терапевта лъчи. За 2-ия вариант на теста се използва шаблонен лист с 
изобразени 9 точки и 9 отделни листа, на които е изобразена по една точка на различни 
места в съответствие с шаблонния лист (фиг. . .б). Терапевта разполага пред пациента 
шаблонния лист, а след това листите с една точка. Пациента трябва да определи къде на 
шаблона се намира една или друга точка.
Оценяват се количеството грешки допуснати от пациента.

Тест 4 . Начупена линия

Тестът се прилага при нарушение в координацията на 
движение   на   горните   крайници   (инсулт,   черепно-
мозъчни травми, детска церебрална парализа).
На пациента се дава лист, на който има различни видове 
начупени линии (фиг...). Той трябва да повтори с молив 
очертанията   на   линиите   възможно   най-близо   до 
контурите   на   линиите.   Оценява   се   качеството   на 
изпълнената задача.

Избор на метод за занятие на пациента

Да се определи занятието съответстващо на индивидуалността на човека с ограничена 
жизнена дейност, е сложен процес, който изисква от терапевта умение и опит. При 
избор на вида на занятието трябва да се вземат в предвид следните принципи:

•

всяка дейност и занятие трябва да се съобрази с пола на пациента, защото някои 

дейности се изпълняват от лица само от определен пол. Например, някои мъже могат да 
откажат да участват в приготвянето на храна, защото считат това за „женска работа”. А 
на   други   това   им   доставя   удоволствие,   те   готвят   добре,   даже   могат   да   го   правят 
професионално;

•

избора на занятие трябва да съответства на особеностите на културната среда на 

пациента;

•

занятията трябва да отговарят на възрастовите особености на пациента;

•

необходимо е постепенно да се повишава нивото на сложност, да се определи 

продължителността на изпълнение, интензивността на физическите и умствени усилия.

Методики за социално-битовата адаптация на инвалидите 

фиг.  . .а) Шаблон с 8 лъча
 б) Шаблон с 9 точки.

фиг. . Начупена линия

I.  Методики на самообслужването

Тази методика се прилага при пациенти с хемипареза, парапареза.

1.

Използване на спомагателни средства в личната хигиена на пациента.

Целта е:

•

запознаване на пациента със съществуващите спомагателни средства;

•

да се подберат спомагателни средства, необходими за конкретния пациент;

•

да се обучи пациента да използва подбраните спомагателни средства.

Занятие 1

. Разказ за спомагателните средства.

Занятие 2

. Подбор на необходимите спомагателни средства.

Занятие 3

. Последващо поетапно обучение на пациента за ползването на спомагателни 

средства.

2.

Обучение за обличане / събличане.

Целта е:

•

пациента да се облича и съблича самостоятелно.

Преди започване на обучението трябва да се определи най-благоприятното положение 
за обличане и събличане за всеки пациент индивидуално.

Занятие 1

. 

Обличане на пуловер/риза

Пациенти с хемипареза, парапареза на ръцете се учат да се обличат по следния начин: в 
положение седнал или прав поставят ръцете си в ръкавите, след това се повдигат нагоре 
и се промушва главата в пуловера. Ако пациента не може да вдигне ръцете първо се 
промушва главата, но в този случай е по трудно да се вкарат ръцете в ръкавите след 
това. В легнало положение е много по-трудно обличането.

Занятие 2.Обличане на панталони/пола

При   пациенти   с   хемипареза,   горна   парапареза,   тетрапареза,   долна   параплегия 
методиката на обличане се определя от вида на пораженията.
Ако пациента е седнал на стол, се навежда за да постави краката в крачолите, след това 
повдига панталона до бедрата, става от стола и ги повдига до талията. Ако пациента 
лежи по гръб, той повдига единия крак и го обува след това другия за да   нахлузи  
панталоните до бедрата си. После се повдига таза за да  обуе панталоните до талията. 
Ако пациента не може да си повдигне таза трябва да се претърколи първо на едната 
страна и да повдигне панталона след това на другата.

Занятие 3

. 

Събличане на пуловер/риза

Ако   пациента   може   да   движи   раменете   си   назад,   той   с   доминиращата   си   ръка 
освобождава рамото на другата страна. Ако не може,  захваща горния край на пуловера 
от страната на гърба с едната или двете ръце, изважда брадата си от  пуловера, после 
дърпайки пуловера напред освобождава главата, а след това освобождава и ръцете си. 
За това е необходима добра фиксация  на главата  и торса.  Събличането  може да се 
осъществи в положение прав, седнал. За пациенти, които не могат да седят е много 
сложно да се предложи техника за събличане.

Занятие 4

. 

Събличане на панталон/пола

Практикува   се   при   пациенти   с   хемипареза,   горна   парапареза,   долна   параплегия.   В 
положение прав пациента сваля панталона до бедрата, след това сяда за да освободи 
колената  си.   В  легнало   положение   освобождава  седалището  сваляйки  панталона  по 
отделно от всеки крак, след това съблича напълно панталона.

Занятие 5.   Обучение за закопчаване на копче.

Практикува   се   при   пациенти   с   хемипареза,   горна   парапареза,   долна   параплегия. 
Обучението за закопчаване е дълъг и труден процес. За закопчаването е необходим 
добър захват на палеца и показалеца на доминиращата ръка. В началото учат пациента 

да поставя копче (продълговато дървено, картонено) в отвор, а след това да закопчава и 
разкопчава копчета, започвайки с големи, при това илика трябва да бъде по-голям от 
необходимия размер. Следващия етап - обучение на пациента да закопчава собствените 
си дрехи, поставени пред него на стол, след това закопчаване на дрехите облечени 
върху него. За обучението предпочитаните дрехи са вълнени, илиците трябва да бъдат 
по-големи отколкото на обичайни дрехи.

Занятие 6

. 

Обучение за обуване и нанизване на връзките 

Практикува     се   при   пациенти   с  хемипареза,   парапареза.   Най-доброто   положение   за 
обуване е:

•

седейки на стол, краката на пода, тялото наклонено напред;

•

седейки на стол, краката на поставка, по-ниска от стола;

•

седейки на пода със свити колена.

При обучението за нанизване на връзките се използва захвата на палеца и показалеца. 
Отначало се тренира на дървена обувка макет, като се използват разноцветни връзки, за 
да се запомни по-лесно механизма за нанизване на връзките. Връзките трябва да бъдат 
с дебели крайща за да са удобни за хващане. Пациента нанизва обувките поставени 
пред   него   с   петите   към   него.   В   случаи   на   затруднение   с   нанизването   на   връзките 
пациента трябва да повтори операцията всеки път отначало.
За завръзване на връзките на възел е необходимо да се научи пациента да кръстосва 
връзките, образувайки кръг, вмъквайки единия край на връзката вътре в кръга.  

Занятие 7

. 

Обучение за ползване на спомагателни средства при обличане/събличане. 

Практикува     се   при   пациенти   с   хемипареза,   парапареза,   ревматоиден   полиартрит, 
ампутация на една от двете ръце.
Цел: обучение за ползване на пръчки с куки (извити ).
Провежда се демонстрация на обличане на дрехи с помощта на 
пръчки.   В   началото   обучават   пациента   правилно   да   хване 
пръчките, а след това, помагайки му осъществяват хващането 

на 

дрехата и я обличат. След това пациента се опитва да се облече 
самостоятелно.
Цел: обучение за ползване на приспособление за обличане на 
чоропогащи и чорапи.
Практикува   се  при   пациенти   с   параплегия   на   долните 
крайници. Демонстрира се на пациента последователността на обличане на чорапогащи 
и  чорапи.  Отначало  на   приспособление   поставено 
на коленете са обуват чорапогащите (чорапи), след 
това то се пуска долу и държейки  го за ленти се 
обува   на   краката   заедно   с   обутия   на   него 
чорапогащник (чорап). 
Други   технические   средства   за   рехабилитация   са 
обувалки за обувки, куки за обличане и събличане, 
устройства за захващане, бастуни, патерици фиг....  

II.  Методики за обучение в продуктивна дейност

Тази   методика   се   прилага   при   обучение   за 
създаване на навици при работа в кухнята на пациенти ползващи инвалидни колички, а 
така също пациенти с хемипареза, ревматоиден полиартрит, парапареза, а така също с 
незначителни умствени разстройства.

1. Работа в кухнята

Цел   -   обучение   в   самостоятелно   приготвяне   на   храна,   самостоятелно   хранене   и 
изчистване на масата след хранене.

Занятие 1.Запознаване с кухненското оборудване (мебели, битови прибори, посуда).