1.Теоретико-методическа част

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) имат значителен потенциал. 
Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС. страната ни поема 
ангажимент за достигане на 12 - процентов дял на производството на ВЕИ от 
общата енергийна консумация през 2010 г. (Реалното е 6,7 % през 2010 г. и 7,7% 
през 2030 г.). Развитието на ВЕИ се нуждае от подкрепа (финансова, законова, 
информационна), но финансовата такава по линия на европейските фондове и 
програми е силно ограничена, единствено при използване на ВЕИ за нуждите 
на предприятията. Съществува възможност за известна безвъзмездна помощ за 
ВЕИ посредством Международен фонд „Козлодуй".

Дялът на ВЕИ през 2005 г. е около 10% от общото производство на EE в 
страната, дължащо се най-вече на големите ВЕЦ и ПАВЕЦ, а не на нови 
проекти за производство на EE от ВЕИ. За момента техният дял в 
производството на енергия от ВЕИ е изключително нисък, което означава, че 
засега резултати от провежданата политика все още липсват.

Рискът от глобално изменение на климата става все по-голям и затова се 
необходими мерки за намаляване на отрицателните въздействия. Освен това 
нараства зависимостта на България и ЕС от вноса на енергийни суровини.

Един от най-перспективните ВЕИ е вятърът. Подготовката и изпълнението на 
проект за използване на вятърна централа включва следните стъпки: - технико-
икономическо проучване; финансиране на проекта; изпълнение на проекта-
проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на обекта; експлоатация 
и поддръжка.

България разполага със значителен потенциал от ВЕИ и може да покрие 
съществена част от общите си енергийни потребности чрез развитието, 
разработката и експлоатирането на възобновяемите ресурси. ВЕИ подобряват 
екологичното състояние, като по този начин намаляват нуждата от очистване на 
околната среда и разходите за здравеопазване и възстановяване на нанесените 
щети. Те са вътрешен независим ресурс и освен за основното оборудване, което 
може да е от внос, почти няма периодично текущи валутни разходи, както е при 
вноса на газ, петрол, каменни въглища и o6fl гатен уран.

В действителност ВЕИ се използват непостоянно и недостатъчно в България и 
въпреки, че много от тях се намират в изобилие и реалният им икономически 
потенциал е значителен, ВЕИ им разочароващо малък принос в общото брутно 
вътрешно енергопотребление у нас. Ако България не успее да осигури значим 

1