Великотърновски университет „Св.св.Кирил и
Методий”
Стопански факултет,специалност Връзки с
обществеността
Р Е Ф Е Р А Т
ПО ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА МЕДИАТЕКСТА
Тема: Влияние на новите технологии върху СМК :
Глобалната световна медия интернет
Разработил: Ръководител:
Мерел Етем Харън доц. Антон Гецов
4 курс
Фак.ном.: 131 PR
Велико Търново
2011
Днес светът е информационно - глобален, под мощното въздействие и
обхват на средствата за масова комуникация, материално-техническата унификация и
урбанизация. Световната медия интернет спокойно може да се нареди сред чудесата на
света. Преходът към Информационно общество няма алтернатива. Това е “нов
обществен строй, в който индустриалното общество минава в етап на ново качество на
производствените отношения. Обменът на информация се превръща в едно от
основните средства за производство. Компютърът и информационните мрежи са негови
оръдия на труда. Революцията в информационните технологии и преструктурирането
на капитализма са родили мрежовото общество с глобализация на икономиката,
гъвкавост и нестабилност на труда и виртуална култура.
През 1969г. се създава първата мрежа ARPANET, под ръководството на
научния институт ARPA(Advanced Research Projects Agency) на министерството на
отбраната. Като за начало са били свързани само 4 компютъра – от Университета на
Юта, Калифорнийския университет в Санта Барбара, Калифорнийския университет в
Лос Анджелис и Международния научен институт в Станфорд. Целта на създателите е
била да се проучат възможностите дали отдалечени един от друг компютри могат да
обменят информация с достатъчно бърза скорост. По-късно, през 1972г. , се представя
вече усъвършенстваната версия на идеята, като в нея вече са свързани компютри от 50
университета и научни институти. От 70-те години до днес, ARPANET се интегрира
поетапно – от SATNET (трансатлантическа спътникова мрежа), WBNET
(експериментална широколентова мрежа) до TELENET (мрежа за общо ползване). През
1984г. Американската национална научна фондация (NSF) създава мрежата NSFNET.
Целта на тази мрежа е да свързва суперкомпютри, като по този начин желае ресурсите
им да бъдат ползвани от всяка образователна база в САЩ. Заедно - ARPANET и
NSFNET, образуват това, което днес наричаме интернет. Благодарение на
комерсиализирането на услугата, днес достъпът до нея бива предлаган от много и
различни, частни или обществени доставчици.
С бързото глобализиране на интернет възниква и въпросът относно
влиянието на тази мрежа върху комуникацията на обществото и психологичните
проблеми, свързани с това. Според руския изследовател А.Минков психолигичните
изследванията се развиват в следните няколко насоки:
Психологични аспекти на процесите на комуникация в мрежата
Изследване идентичността на потребителите в мрежата и процеът на
представянето им
Влияние на виртуалните взаимодействия върху развитието на личността
Проблеми на интернет зависимостта
Най-важен изследователски подход представляват психологичните аспекти на
процесите на комуникация и възможността за свързване на глобалната мрежа с
класическите масмедии – телевизия, радио и преса. В своята книга „Метафизика на
виртуалната реалност”, Михаел Хайнм споделя своето определение за „виртуална
реалност”, което гласи ,че тя представлява събитие или същина, което е реално като
ефект, но не като факт. А според Р.Маринов информационните виртуални общества, на
които принадлежи бъдещето, са съвкупност от програми за визуална реалност,
сценарии, капитали, знания, научни центрове, университети и т.н. Предложението на
Маршал Роуз е да се подобри комуникацията във виртуалните общности като се
промени от съществуващият протокол HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) към BEEP
(Block Extensible Exchange Protocol). Този нов протокол ще дава възможност за много
по-динамичен обмен на информация и интеракция в мрежата. Бързото навлизане на
новите технологии допринасят до това, че компютърноопосредствената комуникация
заема доминиращо положение в живота ни. Американският писател Том Кланси прави
прогнози, които днес вече са осъшествени. Глобалната комуникационна мрежа
разполага с хиляди сценарии, достъпни за повечето хора, тъй като почти всички
софтуерните програми могат да бъдат свалени безплатно и да удовлетворят различните
вкусове. Според А. Жичкина изследователите на интернет често разделят формите на
общуване в мрежата според тяхната степен на синхронност и активност. Според
данните от проучванията най- бързата онлайн комуникация са т.нар. „чатове”.
Достатъчно е условието на наличие на компютър и интернет връзка. Такива
възможности за комуникация предлагат следните софтуерни програми : ICQ, MIRC,
Yahoo Messenger и Windows Messenger.
Основните форми на интернет общуване са:
1. Комуникация чрез електронна поща
Този вид общуване е най-често срещан и предпочитан начин за свързване на
хората. А предимствата му за сега са безконкурентни : бързината, с която престигат от
една точка на света до друга ; ниската цена на услугата ; възможността за прикачване
на различни файлове ; възможността за съхраняване на получените и изпратени
файлове и документи и препращане на писмото до много получатели ;
конфиденциалността на кореспонденцията е гарантирана ;
2.
Дискусионни групови комуникации (News groups)
Тези групи представляват форум за обмен на знания, умения и впечатления.
Темите на разговорите са разнообразни и от различни области. Всеки, който има достъп
до интернет може да прочете какво са споделили другите участици във форума, но
също така и да напише и изпрати своето мнение. По този начин потребителите стават
членове на една огромна общност, която няма граници. Ето как този вид общуване
разчупва шаблоните на традиционния масмедиен модел като прави реципиента не
пасивен, а активен участник в целия комуникационен процес .
3.
Комуникация в диалогичен режим е реално време („чатове”)
Това е такъв вид синхронно общуване , при което участниците контактуват
помежду си едновременно в директна и междуличностна форма. Те имат възможността
да си изпращат писмени съобщения или да комуникират устно , ако притежават
микрофон и слушалки. Изпратените писмени съобщения пристигат до получателя
почти мигновено във виртуалната връзка. Преди да се включи в „чата” потребителят
има право на избор дали да изпише истинското си име, или да използва псевдоним пред
другите. Интересен момент в този вид общуване са новите формални синтактични и
стилистични езикови правила, които потребителите изполват и , които биват научавани
в процеса на самата комуникация. Друга особеност е възможността за паралелно
протичане на няколко писмени диалога едновременно, като се запазва
конфиденциалността на разговора. „Киберпараезик” е терминът, използван да опише
тези спецефични особености на езика. За допълнителна багра на диалога служат
съответните графични символи (емотикони). А наличието на камера може само да
доведе до още по-реална реалност на интернет общуването.
4. Обмен на файлове
В съвременното общество все по-често се наблюдава тенденцията за
съхраняване на огромни масиви от данни в т.нар. електронни библиотеки.
Предимството тук е , че от тях може да се черпи неограничено количество информация
от различни области : политика, наука, икономика, изкуство и т.н., до поискване. А
обменът на файлове се извършва на основата на FTP ( File Transfer Protocol). Това е
бърза, удобна и евтина в специализирана интернет система за изтегляне на
информация. И по този начин тя спестява времето и финансите на потребителите.
5.
Търсене на документи в WWW ( World Wide Web)
С помоща на уеббраузър ( специална програма) и посочване на адреса на
сървъра потребителят може да извика нужните му документи.
WWW
документите
съдържат най-често мултимедийни елементи, които включват графични изображения,
снимки, звук, музика и видеоанимация. Този процес се нарича и още „сърфиране” като
характерно за него е еднопосочността на комуникативните съдържания.
Предмет: | Нови медии |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 9 |
Брой думи: | 3042 |
Брой символи: | 19515 |