1

БЗНС   (Български   земеделски   народен   съюз)   е   политическа  

партия, която достига своя връх в годините след Първата световна  
война, когато идва на власт и образува самостоятелно правитество,  
на чело на което застава Александър Стамболийски. БЗНС изразява и  
подкрепя   социалните   настроения   на   многото   дребни   и   средни  
замеделци   в   България.     Именно   за   това     тя   става   и   носител   на  
социалните идей на обществото. 

На фона на поредицата войни в периода 1912 -1918 БЗНС съумява  

да овладее властта първо в коалиция, а след това и самостоятелно.  
Периодът на управление на БЗНС обхваща доста труден момент за  
страната.Социалното напрежение било изострено, а стопанството  
било пред разруха и така се стигнало до   Транспортната и общата  
политическа стачка, която властващата партия успява да  потуши,  
докато   междувременно се опитва да прокара редица реформи като :  
аграрната, просветната, реформата за търговия със зърнени култури.  
Една от най – тежките задачи на управляващите била подписването  
на   Нъойския   мирен   договор,   според   който   България   търпи   огромни  
репарации като една от губещите страни в Първата световна война.  
Това била и една от основните задачи на партията след идванието и  
на   власт,   а   именно   подписването   на   мирен   договор   с   държавите  
победителки   от   войната.   Останалите   цели   били   възстановяване   и  
развитие   на   почти     унищоженото   в   страната   стопанство   след  
войните и установяване на политически  режим, който да може да  
отговаря   на   изискванията   за   свобода,   демокрация   и   прогрес   на  
обществото. Но главната дейност на земеделското правитество била  
насочена към реформите в икономическия живот на България.

В   страната   се   появява   глад   зе   земя   след   войните   и   двете  

национални катастрофи. Допълнително за това помага и Нъойският  
договор,   следствие   на   който   големи   групи   бежанци,   които   губят  
земите   си   се   връщат   в   България.   Именно   по   тази   причина  
земеделското правителство започва аграрна реформа. Тя се явява една  
от   най   –   значителните   стъпки   на   партията   към   подобряване   на  
живота   на   българския   народ.   Преди   БЗНС   и   други   правителства  
опитвали да се справят с този въпрос, но той останал нерешен. При  
тези   правителства   държавата   изплащала   т.нар.   господарски   и  
чифлишки   земи   на   турските   бейове   и   паши.   След   което   тези   земи  

2

преминавали в притежание на българските граждани, но те трябвало  
да изплащат земята в продължение на 10 години с 6% лихва. Повечето  
български поданници се възпротивили и не извършвали заплащания с  
мотива, че земята им била насилствено отнета в миналото, а дори и  
да имало заплащане то било минимално. Въпросът се решил чак около  
Първата световна война, когато българският лев много се обезценил.  
За   да   реши   законово   този   проблем   през   1921г.     земеделското  
правитество   издало   Закон   за   трудовата   поземлена  
собственост.Основните   цели   на   този   закон   били   да   се   модернизира  
селскостопанският труд, да се спре експлоатацията на наемния  труд  
в   селскостопанството   и   да   се   избегне   раздробяването   на  
обработваемата земя.   Със закона се определя и общия   принцип за  
трудовата   поземлена   собственост,   според   който   всеки   трябва   да  
владее толкова земя, колкото му е нужно, но и да може да вложи целия  
си   труд   в   нея   както   и   този   на   семейството.   Законът   определя     и  
максималния   размер   на   обработваемата   земя,   която   може   да  
притежава даден собственик:

a)

За семейство, което обработва земята си само до 300 декара.

b)

До 100 декара за семейство, което не обработва земята си със  

собствен   труд   и   до   40   за   човек,   който   не   обработва  
непосредствено земята си.

Всички   останали   земи   надвишаващи   тези   граници   постъпвали   в  
държавен   поземлен   фонд,   а   на   собствениците   се   изплащало  
обезщетение. То се определяло на базата на средната цена на земята  
за последните 10 години. Изплащането на обезщетението ставало от  
Българската земеделска банка (БЗБ), след отнемането на имота от  
собственика. Но то не било в пари, а в лихвовносни заложни облигации  
от   същата   банка,   който   били   гарантирани   от   договорните   и  
законните ипотеки на същата банка.

Законът дава възможност на стопани, които притежават земя до 300  
декара,   но   не   я   обработват   пряко   да   запазят   размерите   си.   Това   е  
възможно само ако тези собственици декларират, че в следващите 3  
години   ще   работят   безвъзмездно   за   индустриални   предприятия   или  
селскостопански сдружения, както и да превърнат имота си в ловя  
или   овощни   градини.   Тази   практика   има   за   цел   да   превърне  

3

изостаналото земеделие в модерно и конкурентно способно такова. Но  
както   отнемането   така   и   оземляването   не   ставало   безвъзмездно.  
Новият притежател на дадена земя трябва трябва да заплати за нея.  
Заплащането се извършва отново по средната пазарна цена на земите  
за   последните   10   години,   но   с   20%   добавка   от   стойността   на  
дадената земя. Тези пари отиват във фонда за трудовата поземлена  
собственост. Лицата, които са оземлени нямат право да продават,  
залагат или даряват земята в продължение на 20 години. 

Законът   определя   и   ред,   сподер   който   гражданите   се   оземляват  
спрямо социалното си положение:



Обезземлени, работещи чужда земя;



Малоземлени земеделски стопани;



Специалисти по земеделието;



Земеделски и кооперативни сдружавания;



Земеделски   работници,   непритежаващи   земя,   но   доказали,   че  

могат да бъдат земеделски спопани;



Мигриращи от гъстонаселени райони земеделци;



Бежанци от съседни държави;

Законът определя и органи, които да се грижат за спазването му: 



Общински комисии за ТПС;



Окръжни комисии за ТПС;



Дирекция   за   ТПС   при   Министерството   на   земеделието   и  

държавните имоти;

Общинската комисия се състой от един общински съветник, избран  
тайно чрез гласуване на общинския съвет и двама замеделски стопани  
назначени   от   Главна   дирекция   на   трудовата   поземлена  
собственост.Основните   задачи   на   тази   комисия   била   да   определя  
селяните, които трябвало да бъдат експроприирани и посочвали каква  
част от земята трябвало да бъде отнета, както и посочвала лицата,  
които трябвало да бъдат оземлени. От друга страна като по висша