ОПТИКА

1. 

Интерференция на светлината - явление, при което в резултат на наслагването на две 

или повече вълни, се получава увеличаване на амплитудата на резултантната вълна в 
едни области и намаляване в други. Интерференчен минимум – когато максимумите на 
интензитета  на ел.поле на първата вълна настъпват едновременно с минимумите на 
интензитета   на   ел.поле   на   втората   вълна,   като   двете   вълни   взаимно   се   гасят. 
Интерференчен максимум – когато максимумите на интензитета на ел.поле на първата 
вълна  настъпват  едновремнно  с  максимумите  на   интензитета  на   ел.поле  на   втората 
вълна, като двете вълни взаимно се усилват. Интензитет на светлината – светлинните 
вълни   подобно   на   механичните   вълни,   също   пренасят   ен-я.   Това   е   ен-ята   на 
електромагнитното поле на вълната. По определение интензитета на светлината е равен 
на ен-ята, пренесена от вълната за единица  време през единица площ, разположена 
перпендикулярно на посоката на разпространение на вълната. От теорията на Максуел 
следва, че интензитетът на светлината (както и на останалите електромагнитни вълни) е 
правопропорционален   на   квадрата   на   амплитудата   на   интензитета   на   ел.поле   на 
вълната. Принцип на Хюйгенс – всяка точка от даден вълнови фронт става източник на 
вторични вълни като новата вълна се чертае по допирателната към малките вълнови 
фронтове. 

2.

 Светлината като електромагнитна вълна.

3.  

Дифракция   на   светлината   –   отклонение   на   вълните   от   праволинейното   им 

разпространение,  когато  срещнат  отвор или заобикалят  препятствия.  Всички  видове 
вълни   дифректират.   Съществува   дифракция   от   преграда   и   дифракция   от   процеп(от 
широк   или   тесен   процеп).   Дифракционните   ефекти   са   силно   изразени,   когато 
светлината   преминава   през   отвори   или   среща   препятствия,   чийто   размери   са 
съизмерими   с   дължината   на   вълната.   Дифракционна   решетка   –   съставна   част   на 
спектрометрите.   Представлява   стъклена   пластинка   в/ху   която   са   нанесени   машинно 
голяма брой нарези. На 1 см се падат около 4000 процепа. Тези решетки разсейват 
светлината.   Дифракционна   константа   –   разстоянието   м/ду   два   съседни   успоредни 
процепа. Отражателна дифракция – нарезите се нанасят в/ху огледална повърхност. 

4.  

Фотоелектричен   ефект   –   отделяне   на   електрони   от   повърхността   на   метали   под 

действие на светлината. При осветяване на катода, свързан към източник на постоянно 
ЕДН, от него се избиват електрони, които се ускоряват от приложеното напрежение – 
възниква   фототок.   Когато   всички   електрони,   отделени   от   повърхността   на   катода 
достигнат анода, при увеличаване на напрежението токът остава постоянен – ток на 
насищане.   Когато   фототокът   стане   равен   на   нула   обратното   напрежение   достига 
стойност, наречена спирачно напрежение. Закономерности на фотоефекта:
- при осветяване с монохроматична светлина броя на отделените за единица време от 
единица повърхнст електрони е пропорционален на интензитета на светлината;
- кинетичната ен-я не зависи от инетнзитета на светлината;
- фотоелектроните се отделят едновременно с осветяването.
Приложение -  преобразуване на светлинните сигнали в електрични при:
- електроуреди;
- телевизионните камери;
- алармените системи и др.

5.  

Фотони – Айнщайн стига до извода, че светлината не само се излъчва на порции 

(кванти), но също така се и поглъща на кванти. Светлинните кванти се наричат фотони. 
Фотоните са особен вид елементарни частици, различаващи се от другите по това, че 
имат нулева маса на покой, което означава, че във вакуум се движат със скоростта на