I.Историческо значение на античната литература

Гръцката литература е най-стара от литературите на Европа, 
която се е развила самостоятелно без да се опира на опита на 
другите литератури. Римската литература се развива по-късно  
от гръцката. Тя е свързана с нея, защото използва нейния опит  
и постижения. Паметниците на античната литература като  
Омировите поеми, гръцката драма, произведенията на римски  
поети се възприемат от читателите като естетически  
значими художествени произведения, а не само като  
исторически документи на далечното минало. Античната 
литература има високи достижения в жизнеността на 
изобразяването. Това се проявява в гръцката литература на  
класическич период. Античното художествено творчество не е  
скъсвало със своите народни, фолклорни източници.

II.Извори за изучаване на античната литература

Главен извор са литературните произведения на гръцките и 
римските писатели. Цялостни произведения на многобройните  
поети на гръцката трагедия са достигнали до нас само 3: 
Есхил, Софокъл и Еврипид. За основен писмен материал е служел 
от VIIв.пр.н.е. египетският папирус – папирусните листа могат  
да се запазват с хиляди години в сухия климат на Египет. Към II-
I в.пр.н.е. на папируса се конкурира пергаментът от 
животинска кожа. Историята на античната литература не  
може да се ограничи с произведенията достигнали до нас.  
Съществено значение имат фрагментите от незапазените  
паметници. В късната античност и в началото на средните 
векове се съставяли специални извадки – т.нар. ексцерти от  
старите писатели. Значителна помощ за изучаване на 
античната литература оказват  т.нар.  свидетелства, като  
например : биографии на писатели, списъци на техни 
произведения, хронологически данни, критични отзиви и др.

III.Гръцка литература
1.Архаичен период

 – 

до началото на V в.пр.н.е(време на 

разцвет и криза на робовладелските гръцки градове-държави до  
загубването на държавната им независимост).

- долитературен („доомиров“)период

- най-старите литературни паметници(Омировите 
поеми, Хезиод)

Най-старите писмени паметници на гръцката литература са 
поемите „Илиада“ и „Одисея“ , приписвани на Омир.

 Омиров епос

1)Легендата за Троянската война

Сюжетите на двете поеми са взети от цикъла на героичните  
легенди за Троянската война, за похода на гърците срещу град  
Троя (или Илион).

2)“Илиада“

Действието на „Илиада“ (тоест поемата за Илион) се отнася  
към десетата година от Троянската война, но в поемата не се  
показват нито причините на войната, нито нейния ход. 
„Илиадата“ се състои от 15 700 стиха, разделени по-късно на  
24 песни според броя на буквите на гръцката азбука.

3)“Одисея“

Това е втората Омирова поема. Нейна тема са 
странстванията и приключенията на хитрия и изобретателен 
Одисей, цар на Итака, който се връща от троянския поход. 
Основният сюжет спада към широко разпространения в 
световния фолклор тип легенди за „завръщането на  
съпруга“.Към този сюжет е включен и друг : „сина ,който  
отива да търси баща си“. „Одисея“ е до известна степен  
продължение на „Илиада“.И тя е разделена на 24 песни.

Хезиод

С езика на Омиров поет пише и най-старият поет на  
континентална Гърция – Хезиод. Времето през което е живял е 
приблизително – края на VIII или началото на VII в.пр.н.е. Той е 
първата ясно изразена личност в гръцката литература. От него  
са запазени 2 поеми : „Теогония“ (Произходът на боговете) и 
„Дела и дни“. В увода към „Теогонията“ Хезиод описва своето  
поетично „посвещение“. Хезиод не е безличен епически певец, а  
се е чувствал носител и учител на истината, която 
противопоставя на лъжливите творби на другите певци, 
заблудени от музите. В „Дела и дни“ задачата му е да казва  
истината. Тя е написана във форма на „наставление“ обърнато  
към брата на поета Перс,който водел с Хезиод дело за 

наследство. Поемите на Хезиод са опит за систематично  
осмисляне на света и на живота от позициите на свободния  
земеделец, обработващ с упорит труд малката си земя.  
Средствата за осмисляне на света са у Хезиод фолклорни –  
митове, притчи, поговорки и т.н.

-литературата през периода на оформянето на 
класовото общество и държавата (VII- началото на V 
век)
 гръцко общество и култура от VII-VI век

VII-VI в.пр.н.е. е епоха на социална революция. Разширяването на 
търговията и влошаването на условията за живот за  
свободното селячество което страдало от хронична липса на  
земя, довели до организирането на колонии в широк мащаб. На 
пръв план изпъквал нов обществен слой – заможните граждани-
търговци и занаятчии от незнатен произход. Социалните 
движения на VII-VI в идеологически се оформяли в нравствена  
проповед, в религиозни брожения, в криза на олимпийската 
религия и митология. Аристокрацията се 
превъоръжавала.Средище на аристократическото идейно 
движение бил храмът на Аполон в Делфи. Лирическите  жанрове  
се отличавали с голямо многообразие. Наред с песенните форми,  
предназначени за отделен изпълнител, се развивала и 
тържествената хорова лирика. Революцията предизвикала  
огромни промени в областта на изкуството : музиката станала  
по-сложна, изобр.изкуство започнало да се развива по-бързо.  
Йония продължавала и през VII-VI в да заема предно място в  
културно отношение.Създава се литературната проза от една  
страна , а от друга – повествователната, баснята, битовият и  
историч.разказ и историографията. 
   Най- важните литературни процеси от този период са :
-

Упадъкът и отмирането на старинния епос

-

Разцвет на лириката

-

Заравдането на литературната проза

-

Следомиров  епос

През VII и първата половина на VIв възникнали редица поеми, 
съставени в стила на Омировия епос и предназначени да 
образуват цяло с „Илиада“ и „Одисея“  и да образуват с тях  

единен свързан летопис на митологичното предание или т.нар.  
епически цикъл. Представителни поеми са : „Етиопида“, 
„Разрушаването на Илион“, „Малка Илиада“, „Връщания“,  
„Телегония“. Изброените поеми обхващали целия цикъл от  
легендите, свързани с похода срещу Троя.

-

Лирика

Думата „лирика“ произлиза от старогръцки, носи името на 
музикалния инструмент лира.До 3-2 в.пр.н.е. терминът който 
гърците употребяват е „мелика“ (старогръцки мелос – песен).
      Жанровете старогръцка поезия се делят на 2 
вида:декламативна и песенна и зависят от 4 основни критерия :
-

Фолклорен източник

-

Тематика

-

Музикален съпровод

-

Диалектите

1)декламативна лирика

Характеризира се най-вече с елегията,възникнала в Йония.  
Декламативната лирика се поделя на елегия и ямб.

-

ЕЛЕГИЯ

Представлявала е тъжна песен,тип нареждане,задължително  
съпроводена от флейта. Във формално значение са 
представлявали двустишия със афористичен характер – били са  
пентаметър с повтарящи се стъпки в хекзаметър. Един от  
първите интересни елегици е Калин. За него се знае само, че е  
бил от Ефес. Писал е елегии със войнствено-нравоучителен 
характер около VIIв.пр.н.е.Друг елегик е бил Архилох,който бил  
скитник. Най-важният елегик е бил Солон който е причислен 
към един от седемте мъдреци в архаичнич свят.Ксенофан е друг  
известен поет елегик, философ и създател на Елейската школа.

–

ЯМБ

Имал е различен произход,свързан е с земеделските празници на  
плодородието, със нерегламентираност и разпуснатост на 
действията. Важно е било циничното и на места изобличително  
обръщане към определена група лица. Ямботворците не били 
аеди, а политици които пеели разобличителни песни срещу 
своите опоненти.Ямбов певец е Архилох.Ямбът-поема изразява  

съдържанието на гняв.След Архилох друг известен поет е 
Симонид, творил през VI-V в.пр.н.е, автор на поема за жените.

2)песенна лирика 
- 

солова

Родината и е остров Лесбос който е бил музикален и 
литературен център. Поетите на базата на местните 
фолклорни песни въвели и нови стихотворни размери.За основа  
на тези песни били използвани култови и обредни песни, а също и  
сватбени и любовни песни.Соловата лирика била изпълнявана в  
съпровод на лира или китара. Двама са най-видните 
представители – Алкей и Сафо. Основни теми при Алкей са 
виното и любовта.Сафо е съвременничка на Алкей. Обявявана е  
за първа поетеса на Гърция. Тя пише за чувствата си към млади  
момичета и жени.

- хорова

Запазила се е най-тясно във връзката си с култа и обреда от  
които произлиза. Тя е по-архаична и по тази причина е свързана  
с музиката – почти винаги се пее и танцува при разиграването  
на обреден ритуал. Съществуват повече от 10 хорови  
жанрове : дидарамб(култов химн в чест на Дионис) ; епиникий 
(песни прославящи победителите в общогръцките игри) ;  
енкомий (химн в чест на определено лице). Срещат се 3  
задължителни елемента в този тип лирика : мит , 
индивидуалност, поучение. Най-старият поет на хорова лирика 
е Алкман през VII в.пр.н.е.От него има малко запазени  
фрагменти. Симонид е друг представител от тази епоха който  
създава нов жанр – епиграма. Епиграмата е късо 
стихотворение в елегичен размер. Пиндар е признат за класик на  
тържествената хорова лирика.

2. Проза

До началото на VI в литературното творчество на гърците е 
било в стихотворна форма. Прозаическите текстове имали 
характер на документи. През VIв в Гърция започва да се развива  
прозаическата литература. Първите жанрове на гръцката 
литература – епосът и лириката били създадени въз основа на  
песенния фолклор, свързан с култа,обреда и героичните легенди.  
Прозата се зародила в

Йония заедно с гръцката наука и