Социална защита на градското население през Средните векове

В края на XII и началото на XIII век средновековието навлиза в своя разцвет. 
Появява се градът със своя нов соц. ред, автономност и специфична структура. 
Градското общество  е строго йерархизирано – епископи и градска управа 
(градски кмет и парламент) в тях са участвали само богатите хора на града и не 
са получавали заплата. Данъците, които  хората са плащали са оставали в 
града. Голяма част от тях са отивали в градската каса и това са били парите за 
бедните, за соц. грижа за хората. Градския съвет и светската власт са тези, 
които са осъществявали соц. дейности.
   Обособяват се различни групи. От една страна занаятчиите и търговците, 
които търсят закрила вътре в съсловната си организация. Също така и наемния 
работник, който не е субект на соц. защита. От друга страна така наречената 
градска беднота, към нея спадат не трудоспособните бедни (инвалиди, болни  и 
т. н.), които разчитат предимно на милостиня (просия).
    През Средните векове градското общество се състои от многобройни – 
съсловно затворени (съюзи, гилдии, еснафски сдружения, братства и т. н..), 
които имат за цел да осигурят на всеки отделен човек стабилност, сигурност и 
защита.
   Най-голяма роля играят еснафските цехове на занаятчиите. Те първоначално 
имат ограничена власт, но постепенно разширяват влиянието си и  започват да 
участват в управлението на града. През късното Средновековие настъпват 
промени  в занаятчийските организации. В тях назряват и избухват конфликти 
между богатите и бедни членове. Конкуренцията се засилва, което води до 
закриване на много работилници и увеличение на безработните и бедните. 
Първоначално в един съюз са били заедно (майстори, калфи и чираци). По-
късно калфите и чираците се отделят и създават свои сдружения. 
   Майсторите се били най-влиятелни и икономически стабилни. Те са 
определяли цените на стоките и труда.
Майсторите, калфите и чираците са създали собствени каси като всеки член на 
сдружението плащал членски внос. Срещу това той получавал помощ при 
финансови затруднения, болест, смърт, инвалидност, старост и т. н..
   Друга група която се е формирала в Средновековния град е така наречена 
“наемни работници”. Към нея спадат работещите жени, дом. прислужници, 
помощен персонал, неквалифицирани работници мъже, ратаи, хамали и др.. Те 
не принадлежат към нито една съсловна градска организация и никой не 
защитава техните интереси. Трудът им не се заплаща равностойно, соц. грижи 
към членовете им е нищожно. Църквата също не се ангажира с тях защото те 
са част от трудоспособните бедни и за това не получават нищо. Соц. помощ е 
нас. Към болни, стари,
 скитници, бездомни и изоставени  деца
Просяците са в привилегировано положение, защото правото им на милостиня 
е регламентирано. Градска беднота са скитници, просяци  и инвалиди. Други 
групи са майки с деца, изоставени деца и пилигрими.  
    Просяците основно създават проблеми в града, бият се, спят по улиците, 
пренасят болести, те са основните извършители на престъпления. За да няма 
проблеми градската управа съсредоточава соц. грижи към тях. Създават 
правилници за тях, определят кой има право да проси обикновено това са 
просяците които живеят в града. Скитниците които са приходящи за града не се