СЪЩНОСТ

С географския ареал (географската зона и условия) мнозина представители на 

политическата мисъл са се опитвали да обясняват "националния характер", да 
обосновават съществуващите или желани национални и международни общности или 
международни конфликти. Както се знае географското положение не се избира (поне 
след Великото преселение на народите) и затова всяка държава е принудена да се 
съобразява с него и да го приема такова, каквото е. На тази основа се строят 
макросхеми, обосноваващи едно или друго дългосрочно поведение в международната 
политика. Класическият геополитически подход желае 

да служи за основа на 

рационално политическо поведение

, което оптимално използва благоприятните 

страни на "географския фактор", или ограничава, доколкото е възможно, последиците 
от неблагоприятните му страни. С други думи, вътрешната и външна политика па 
дадената страна и регион зависи преди всичко от физикогеографските условия, в 
които тя е обречена да съществува.

С "геополитически" съображения мнозина изявени политици днес се опитват да 

обясняват една или друга външнополитическа идея. Зад термина "геополитика" те 
поставят днешното временно разположение на силите в света като му се придава 
необходимата "геополитическа" вечност. Както посочва Антоний Тодоров (в. 1000 
дни от 25.12. 1991 г.) за днешния Запад "геополитическото мислене" се свежда до 
супероценностяване на Западната цивилизация, на богатия Север, които се нужда от 
защита срещу бедния Юг и обедняващия Изток. Но зад тази доктрина отново стоят 
интересите, а не географията.

В края на XX век принципите на геополитиката служат за обяснение на 

динамичните процеси, които протичат навсякъде по света и особено в Европа. Новата 
геополитика на Евразия се свежда до възприемане принципа на 

съединяване чрез 

обособяване

. Този принцип контактува с въпроса да съществуват или да се премахнат 

границите между държавите. От къде и до къде да се обособи новото геополитическо 
пространство: от Атлантика до Урал или от Ванкувър до Владивосток? На каква 
основа ще се интегрират различните народи - дали върху принципите на 
християнската цивилизация, дали върху повсеместното господство на законите на 
демокрацията, пазарната икономика и формулираните от Хартата на основните права 
и свободи на гражданите? Става въпрос как да се осъществяват разводите на 
различните народи, живели в рамките на многонационални държави и как ще се 
осъществяват новите "бракосъчетания" там, където е желан този процес - дали по 
мирен или по силов път? Трябва да се дадат отговори на много и разнообразни 
въпроси като:

- Как и доколко съвместните усилия на държавите-участници в Организацията 

за сигурност и сътрудничество в Европа  и НАТО ще бъдат в състояние; да изградят 
надеждни механизми за предотвратяване на съществуващите все още противоречия и 
военни конфликти не само в Европа, но и в света?

- Какви са политическите гаранции за равнопоставеността на различните 

народи, па тяхната национална сигурност и стопански просперитет?

- Как екологическите проблеми ще бъдат вместени в интеграционните процеси?

1

-Ще може ли сътрудничеството да вземе връх над конкуренцията между 

държавите и народите?

- Няма ли да се появи носталгия по несъвършената и по безопасната, но затова 

пък стабилна двуполюсна система за сигурност каквато беше по времето на 
противостоенето на НАТО и Организацията на Варшавския договор. Каква е 
вероятността от създаването на нов биполярен модел НАТО - Организация на 
независимите държави (ОНД), в който ще има хаотична и нестабилна маса от държави 
с неуредени във времето етнически, икономически, религиозни, погранични и т.н. 
проблеми?

Изобщо създаването на новото географско-политическо понятие Обединена 

Европа кореспондира на първо място със създаването на Европейска система за 
сигурност. Специалистите в тази насока 

очертават два

 а

лтернативни варианта за 

създаването на такава система за сигурност - 

децентрализиран и централизиран

.

Децентрализираният вариант

 изисква създаването на мрежа от регионални и 

субрегионални системи за сигурност от страни със сходно икономическо и 
социалнополитическо устройство и развитие, както и със съвместими международни 
интереси. Главният проблем на този модел е, че той неминуемо ще поражда недоверие 
в останалите извън системата страни. Неговото създаване ще породи като верижна 
реакция възникването на други съюзи, които най-малкото кодирано ще се изграждат 
на основата на определена доза противопоставяне. Освен това при наличието на 
развит такъв модел, трудно би се извършила адаптацията му към бъдещата неизбежна 
единна система за общоевропейска сигурност.

Централизираният вариант

 е свързан с нарастването на членската маса около 

съществуващото военнополитическо ядро - НАТО. Днес само НАТО разполага с 
възможността да дава съществен политически и военен принос в защита на мира и 
сигурността на континента. Затова на пръв поглед този вариант е най-приемлив, 
особено за държавите бивши участници във Варшавския договор, които  изпаднаха 
във вакуум на външни гаранции за своята национална сигурност след неговото 
разпускане в началото на 90-те години на ХХ век. Тук обаче има най-малкото два 
геополитически въпроса:

Първо. Къде са границите на Европа, която трябва да се обединява и какво е 

мястото на Русия, САЩ и Канада в този процес?

Второ. До каква степен със създаването на военнополитическия съюз в рамките 

на тези граници проблемът за сигурността може да бъде решен?

Отговорът па тези въпроси не е маловажен, защото той е свързан с определена 

насоченост на интересите, с нов център на техния баланс, както в регионално, така и 
на континентално и световно ниво. Различията, които съществуват в степента на 
обществено-историческото развитие между различните географски зони на Европа ще 
затрудни много този процес. Нещо повече. Говори се за възраждането на "ново 
средновековие" на стария континент. Неговите теоретици твърдят, че след "краха" на 
комунизма не се е достигнало до тържество на демокрацията и хуманизма. Забелязва 
се нарастване па хаоса в международните отношения. Задълбочи се икономическата, 
политическата и морална криза. На мястото на ясно очертаното съперничество на 

2

двете противостоящи си суперсили, всяка от които поддържаше ред в своя лагер, а 
рискът от взаимно унищожение в случай на пряк конфликт правеше почти нереална 
възможността от неговото възникване, днес в различни точки на континента и в света 
се оформят своеобразни "черни дупки" и зони за анархия, етнически и религиозни 
конфликти. Политическият елит в повечето държави както на Изток, така и на Запад е 
отчайващо неспособен да реагира на настъпващите промени. В тази връзка френският 
политолог Ален Милк твърдейки, че Европа навлиза в ново Средновековие посочва, 
че на мястото на рухналите закони и порядки се появяват временни структури, които 
често функционират в зависимост от случая. Съвременна Европа, а следователно и 
съставящите я държави все още не е способна да открие основополагащият принцип 
на посткомунистическия свят. От 1989 г. са се появили 18 нови държави на 
континента. Расте дезинтеграцията на Запад - Белгия, Италия, Испания, Франция и 
Великобритания. Това ще тласне процесът на създаването на "Свещена  римска 
империя на германските народи". Само така би се създал единния континентален 
център на ръководство на континента; би се преодоляла нелоялната конкуренция 
както и несигурността.
Според Милк светът еволюира в две посоки. Първата е свързана с възникването на 
нови градове - държави или райони - държави, а втората - с възникването на нови 
империи. Върху тези посоки съществено влияние ще оказват внезапни революции от 
типа на т.н. "Чисти ръце" в Италия. Новото геополитическо пространство ще се харак-
теризира с неуправляеми хомогенни нации. Лишено от Бог, това пространство трудно 
ще достигне до политическо, икономическо и социално сцепление. И тъй като 
последните са залог за просперитет, сигурност и равновесие, тяхната липса вещае за 
Европа и света нерадостно бъдеще.

Без да сме такива песимисти, истината изисква да се отбележи, че бъдещето на 

континента е твърде неясно. Разпада се Версайската система за мир, която 
победителите в Първата световна война бяха наложили за Европа. Тя бе 
несправедлива, защото придаде територии и народи от победените страни на 
победителите. Това генерираше непрекъснато желание за исторически реванш и 
тласкани; страните към нови конфликти и войни. Все още не е ясно на какви основи 
трябва да се изгражда новата система за национална, регионална и глобална 
сигурност. Единствено, което се знае, че народите отново трябва да се върнат в своя 
външнополитически анализ към основните принципи на ГЕОПОЛИТИКАТА

ГЕОПОЛИТИКАТА е научна теория, положена в основата на политическа 

концепция, която използва природогеографските подходи и данни( конфигурация на 
територията, размери на акваторията, положение на страната, климат, материалните 
ресурси; расов и национален състав на населението и др. ), за обосноваване на 
националните. и коалиционни интереси на държавите и ВП съюзи( с.18 ГП и 
сигурност С., 1996 

В САЩ : ГЕОПОЛИТИКАТА: “ Обществено научна дисциплина, която се 

занимава с ефективността на етническите, демографските и икономическите аспекти 
върху политиката на държавата( т.е. тя е съставна част от политиката природните, 
икономически, социални и демографски особености на една страна ( с. 48)

3

Политическата география

 – за пространствените отношения в света за 

определен период от време и контрастност на държавно политическите отношения. 

ГЕОПОЛИТИКАТА- разработване на концепции и планове за влиянието на 

определени географско политически и икономически фактори върху сигурността( с.18 
ГП и сигурност С., 1996)
От проблемите в пространствените параметри на политиката. Да се подчертае 
деликатната граница, която разделя  междудържавните ( външнополитическите ) 
противоречия от териториалните спорове и претенции
Проблематиката “ нацията –територии “ е в основата на геополитическите спорове 
след ВСВ – беше обгърната с плътна идеологическа мъгла
Обща теза – за първостепенната важност в политиката на фактора материално 
производство. Под предлог, че твърдо напомнят хитлеристките начинания , още през 
1945 г.руснаците и американците “ забраниха “ употребата на понятията 
Геополитиката и Геостратегията

Промяната на геостратегическата ситуация в глобален и регионален план 

( мащаб ) даде силно отражение на международната и национална сигурност
Това наложи да се познават развиващите се процеси; да се дава  правилната оценка; 
правдоподобното прогнозиране на тенденциите, за еволюцията им от ръководните 
държавни и военни кадри – едни от най-важните фактори за падежно гарантиране на 
националната сигурност на отделните държави.
Необходимост от теоретична разработка и методология за оценка на 
Геополитическата и геостратегическите обосновка от различни мащаби, но подчинени 
на националната сигурност на страната

ГЕОПОЛИТИКАТА се ражда като се търсят факторите, определящи развитието 

на обществото. Един от тези фактори определящи развитието на обществото е 
географската среда. 

ДЕТЕРМИНИСТИТЕ

 търсят органичната връзка на човешкото 

общество с природата
Според Шарл Монтескьо ( 1689 – 1755 г) под влиянието на климата, народите са или 
смели, оптимисти или безволеви песимисти. Той свързва дори и робството с климата
По време на капитализма доктрината на географския детерминизъм за правото на 
силния се трансформира в доктрина на жизненото пространство.
Концепциите за жизненото пространство служат не само като идейна обосновка на 
териториалните граници на отделните страни, но се превръщат в държавна политика, 
довела до много агресивни войни.

Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и 

широко разпространява и 

ДОКТРИНАТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ

 – най-

широко разпространение при борбата на Прусия за обединяване на Германия. Тази 
доктрина се развива в две направления

- на естествените езикови граници
- на естествените релефни граници

Независимо на кое направление се дава приоритет на даден исторически етап от 
развитието на човечеството геополитиката е служила да обоснове необходимостта при 
завладяване на територии с население от нисшата раса – варварско изтребване, 

4

ограбване , експлоатиране С географското положение на елинската народност 

Аристотел о

бяснява нейното превъзходство и най-добрата държавна организация. 

Той пише: “ Елинската народност заемаща в географско отношение почти средищно 
положение между жителите на северните райони на Европа и Азия, обединява в себе 
си природните свойства на едните и на другите; тя притежава жив и мъжествен 
характер и развит интелект и затова запазва своята свобода, ползвайки се от най-
добрата държавна организация, която е способна да властва над всички
Расизмът и расовите концепции получават голямо развитие още в древността.

През 16 век колониалните държави расовите теории се използват за оправдание 

на масовото изтребление , ограбване и агресивните войни
Расизмът е една от най-реакционните елементи на ГП. Расовите различия се 
преодоляват с премахване на затвореността и с развитие на производителните сили и 
образованието

Основателят на Берлинския университет Ф.Ф.

 Хумболд

  непрекъснато доказвал 

че 

: „Народите се отличават по национално-расов признак”

Хегел 

доказва че “ германският дух  е дух на новия свят, цели на който е 

осъществяване на абсолютните истини – много учени създават идеята за германизма. 
Свръх националната идея се дължи на гениалността, мъжеството и мъдростта на 
германския народ. 

Историческите корени на геополитиката се раждат в борбата на научната мисъл 

да разкрие факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори е 
географската среда. Детерминизмът като направление във философията възниква в 
робовладелческото общество. Той утвърждава, че географската среда е определящо 
материално условие за обществения живот. Представителите на детерминизма, като 
търсят органичната връзка на човешкото общество с природата, не виждат 
характерните принципни различия между тях. Те дори установяват пряка връзка 
между отделни компоненти на природната среда (най-често климата) и явленията на 
обществения живот. Според Шарл Монтескьо (1689—1755) под влиянието на климата 
народите са или смели оптимисти, или безволеви песимисти. Той свързва дори и 
робството с климата.
През годините на великите географски открития географският детерминизъм е 
използван за обосноваване и оправдаване на колониалната политика в.новооткритите 
земи, населени с  по- слабо развити народи.
За родовачалник на ГП се смята Германия, а за нейни създатели : Фр. Ратцел( 1804 – 
1904.
В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато борбата за завоюване на нови земи 
придобива крайно ожесточен характер, доктрината на географския детерминизъм за 
правото на силния се трансформира в доктрината за жизнено. пространство. Концеп-
циите за жизнено пространство служат не само като идейна обосновка на 
териториалните граници на отделни страни, но се превръщат в държавна политика, 
довела до много агресивни войни.
Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и 
широко се разпространява и доктрината за естествените граници. Тя получава най-

5