Движение за новобългарска просвета и култура

средата на ХV в.

Постепенно съживяваване на книжовната дейност, манастирите се 
оформят като средища на българската култура и образованост, 

ХV   в   до   втората 

половина на ХIX

Откриване на килийните училища ,учителите са предимно монаси 
и свещници, усвояване на първоначални умения по писане, четене 
и малко смятане. Учебници -предимно църковни книги, реподаване 
на църковнославянски или гръцки език.

ХVIII  и   началото   на 

ХIX в

. 

Опити   да   се   реформират   и   подобрят   килийните   училища,   в 

учебните   програми   на   килийните   училища   наред   с   четенето   и 

наизустяването на църковните книги се застъпва повече четене и 

писане на църковнославянски, дори и на говорим език; изучава се 

смятане,   учениците   получават   някои   основни   сведения   за 

българската,   общата   и   църковната   история,   учат   се   да   пеят 

църковни и народни песни.

края   края на ХVIII

 в

Отпечатан е първият църковно-славянски буквар със средствата на 
разложкия търговец Марко Теодорович, който се разпространява в 
западните и югозападни български земи и Сърбия.

края на ХVIII-началото 

на ХIX в.

. 

Килийните училища - неспособни да задоволят нарасналите 
потребности на българското общество.

ХVIII ХVIII в

В буржоазна Европа се разпространяват идеите на Просвещението, 

които проникват и в българските земи.

втората   половина   на 

ХVIII  и   началото   на 

ХIX

 в 

От чуждите културни влияния най-силно за ускоряване на 
духовните процеси е гръцкото.

ХVIII  и   началото   на 

ХIX в.

Откриване на много училища със светско учебно съдържание и 
модерна организация в икономически по-издигнатите градове на 
гръцките земи и в цялата турска империя.

втората   половина   на 

ХVIII в.

. 

Новогръцката просвета е в подем, българските занаятчии и 
търговци започват да изпращат децата си в гръцките модерни 
школи

началото на ХIX в

. 

Откриване на гръцки училища в етническите граници на 
българския народ.

1810

 г. 

вСливен e открито първото гръцко светско училище в българските 
земи.

1812

 г 

Новогръцкоучилище в Котел. В следващите години такива 
училища се откриват в Търново, Пловдив, Свищов, Карлово и 
други.

края   на

 ХVIII 

- 

началото на ХIX в

.

Все по-осезателно руско културно влияние сред българите.

първите десетилетия на 

ХIX

 в. 

Засилва се прякото културно влияние на напредналите европейски 
земи. Това става главно чрез българите, учещи в Париж, Виена, 
Мюнхен, Флоренция, Пиза и др.

началото на ХIX в

.

материалните и социалните промени в българското общество 
стават все по-осезаеми. Укрепващата българската буржоазия 
чувства пълната негодност на старите килийни училища. В същото 
време гръцките училища и гръцката просвета се превръщат в 

1