Софийски Университет „Св.Климент Охридски” 

            Геолого­географски факултет

Етнографска характеристика на 

Гагаузите

Изготвил:Ангел Ангелов             

Ръководител:

География , II курс, ф.№4657

проф.П.Славейков

I.Въведение

Гагаузите – това са тюркоезично население, което живее в Молдова, Украйна, Румъния, 
Гърция   и   България.   Основната   част   от   това   население   обитава   Буджакската   степ 
(южната   част   на   Молдова,   Одеската   област).   За   разлика   от   другите   тюркоезични 
народи, гагаузите са християни. Предците им са се преселили в Буджакската степ от 
българските земи по време на Руско-турската война от 1806-1812г. Броят на гагаузите 
от страните от СНГ сега е около 200 000 човека. 

Около 120 години изследователите спорят за произхода на гагаузите, но не са стигнали 
до окончателен извод. Едни изследователи ги смятат за потурчени българи, други – за 
потомци на средновековните тюркски номадски племена – узи, половци, печенеги. 

В процеса на миграцията по време на ранното Средновековие, засилена в последствие 
на татаро-монголското нашествие, предшествениците на гагаузите са се премествали на 
вълни в Черноморските равнини, в така наречената Добруджа, където през 13-15 век са 
създали своя държавност „Узи, ейалет”, разрупена от османските завоеватели. Според 
някои статии гагаузите са живеели в предпланините на Алтай до средата на 6 век. По-
късно, във връзка с образуването на тюркски каганат, те започнали да се придвижват на 
запад и се установили в Средна Азия – в степите на Сър Даря и Аралско море, където  
от 8 век са образували Огузки каганат, разпаднал се в последствие на 3 части, една от 
които , не приемайки исляма нарича себе си „хак-огуз” – „истински огуз” и се отправят 
към руските степи, а от там през есента на 1064г. минават Дунава и се установяват на 

Балканите.   Тук   скоро   възниква   Огузката   държава.   В   началото   на   19   век   гагаузите 
масово преминават река Дунав и се заселват в Буджак.

II. Произход

През   1869г.   руският   историк   –   проф.   В.Григорович   пристига   в   Буджак,   в   местата, 
обитавани от българите, за да изследва въпроса на какъв език (руски или български) 
трябва да се провежда обучението в новооткритото училище в Комрат. В отчета си след 
посещението   на   Буджак   той   пише:   „Комрат   ме   порази   с   това,   че   в   тази   колония 
българският език се употребява по-рядко, отколкото албанския, турския, молдавския 
език. Като доказателство за по-високо образование служи руският език. Според този 
учен с името българи се наричат стари албански изселници. Мнението на този учен е, 
че гагаузите говорят на турски език и слабо разбират български. За него гагаузите са 
потомци на половците заселили се в България през 11 и 12 век. Рано приобщени към 
християнството, те не са усвоили (български) славянски език. Според този руски учен 
част   от   жителите   на   Комрат   са   албанци,   но   представителите   на   албанската 
националност   в  Комрат   са   могли   да   бъдат   само   двама   братя   Хаджи   Димитриеви   – 
Лефтер и Йордаки, тъй като в цял Комрат само те двамата са говорили на албански 
език. Що се касае за това, че гагаузите говорили на турски език, в това няма нищо 
чудно.   Просто   под   съдбовния   натиск   на   турците   българите   са   били   принудени   да 
изгубят   родния   български   език.   И   като   най-добро   доказателство   за   това   служи 
идентичността на техните нрави, обичаи и целия домашен бит с българските, а ако 
наистина  това племе да не е било българско, живеейки  с българите  през 11-12 век 
непременно би изгубило своя език и усвоило български, господстващ по това време в 
България. Че турският език е усвоен от това население в по-късно време се вижда и от 
това, че тези българи говорят съвременния турски език. И освен това, гагаузите сами 
признават, че са чисти българи.

Един   от  аргументите  в  полза   на  тюркския   произход   на  гагаузите   е  думата   „тюрк”. 
Според някои документи гагаузите говорели на турски език (биз, лафедерис, тюркча). 
Значението на думата „тюркча” в превод означава на тюркски, а не турски и между 
думите тюрк и турчин има съществена разлика. Тюрк – това е общ термин, с който се 
обозначават родствените тюркски народи и техния език, а турчин – турски – това е 
названието само на един от тюркските народи – турският народ. Самите гагаузи никога 

няма да нарекат турците тюрки, няма да кажат за себе си, че говорят на турски, а ще 
нарекат турците османци, говорещи на османски език.

Според   легендите   на   гагаузите   турци   са   наречени   потурчените   българи,   а   именно 
„тюрклерин”, а не османци. Тогава българите наричали османците турци, макар самите 
турци, по сведения на турския поет от 16 век Я.Тахтатжали и на други, не обичали това 
название тъй като то означавало „груб, нищожен”. Но след време когато  българите 
били потурчени, естествено, названието се прехвърляло върху тях. Според български 
учени при нашите условия терминът „тюрк” означава българин, който е потурчен, за 
което свидетелства и българският глагол турча се. 

По този начин, терминът тюрк в миналото означавал именно турчин, но с течение на 
времето  в българските  условия започнал  ад означава  потурчен  българин.  За  самите 
прадеди на гагаузите е видно, че през онзи период те не се смятат за турци, макар че 
говорят на турски език, т.е.на изопачен турски език.

На   Балканите,   но   в   неговите   източни   райони,   включая   Бесарабия,   сред   част   от 
българите  християни  руси, турци  и румънци  откриха друг народ - гагаузите,  които 
според първите били тюрки, а според другите - директно турци. Пожелаха да ги има и 
започнаха   да   ги   създават.   Науката   получи   задача   да   ги   опише   като   небългари. 
Гагаузката идея Беше Внесена сред българите, известни и с прозвището гагаузи, от 
страна на чужденци, изпълняващи определени политически задачи, но привърженици 
сред самите гагаузи тя не може да намери до Втората световна Война. В по-ново време 
Москва   организира   подготовка   на   кадри   измежду   самите   гагаузи,   като   тяхното 
отделяне  от   българите  в  бившия   Съветски   съюз  се   превърна  в  държавна   политика. 
Руски и азербайджански учени се стремяха да открият у гагаузите небългарски черти, 
за да ги утвърдят чрез тях като тюркска общност. До Втората световна Война Турция 
не  търсеше   научни   доказателства   за  произхода   на  гагаузите,   тя  просто  ги  обяви  за 
турци и премина към вербуване на своя „пета колона" сред тях. Едва в по-ново време 
беше   възложено   на   определени   лица   да   се   насочат   към   гагаузката   тематика   и   да 
потърсят аргументи за турската теза и идея. Бяха привлечени и малък брой европейски 
учени,   които   по-скоро   разнообразиха   асортимента   от   хипотези   за   произхода   на 
гагаузите,   от,   колкото   да   съберат   и   анализират   нови   доказателства   за   техния   уж 
небългарски   произход.   В   същото   това   време   българската   държава   снизходително 
наблюдаваше чуждите опити за денационализация на гагаузите като българи, а някои 
български учени, без да познават гагаузите и без да извършат необходимите теренни 
изследвания,   успоредявайки   крачка   с   руската   и   европейската   наука,   добавиха   нови 
хипотези   за   произхода   на   гагаузите   и   за   етимологията   на   тяхното   прозвище,   което 
възприеха като етноним. Натрупа се огромна литература по въпроса, на критическия 
преглед   на   която   трябва   да   бъде   посветен   отделен   труд.   Днес   обаче   след   няколко 
десетилетия занимания с гагаузките проблеми, трябва открито и категорично да заявим, 
че   доказателствата   за   тюркския   или   турския   произход   на   гагаузите   са   просто 
недоразумение.