Агресия  

-   понятие   в   психологията   и   психопатологията   ,   с   което   се 

означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия 
или на себе си. Джеймс Долард дефинира агресията като "отговор имащ за 
цел   увреждане   на   жив   организъм".   Карл   Шейвър   я   определя   като 
"преднамерено  действие,   насочено  към  увреждане  на  друго  лице".  Тези 
действия или отговори могат да бъдат несъзнателни или съзнателни.

Ал

   кохолизъм  

-

болест,   при   която   човек   се   намира   в   състояние   на 

физическа и психическа зависимост от алкохола, което води до промени в 
психиката   на   болните,   нарушено   функциониране   на   обмяната   на 
веществата, и увреждания на много органи в организма. Характеризира се 
със социална дезадаптация, често насилие в семейството и др.

  Алиенация  

( от лат.  Alienus-друг, чужд)-лудост, умствено разстройство, 

което прави невъзможен социалния живот. Разстройство на отношенията с 
другите   хора,   разграждане   на   комуникативната   функция,   неадекватно 
поведение.

Девиация   (  

от лат.  Deviare-отклонение от социалните норми )-означава 

отклонение, нарушение и се прилага при оценка на тези събития и факти, 
които се отнасят към явленията престъпност, скитничество, самоубийство, 
алкохолизъм и др.

Девиантност

  (   от   лат.  Deviacion-обратен   път)-отклоняващо   се   от 

системите, от актуални, социални взаимоотношения поведение, носещо в 
себе си деструктивност и развиващо се в зависимост от индивидуалните 
типологични   особености   на   личността   и   социалната   среда,   в   която   тя 
живее.

Делинквентност 

(от  лат.  delinquance  -  детска  престъпност)  и 

"престъпност"

 се 

използват 

почти 

в 

равнозначен 

смисъл. 

Делинквентността означава детска престъпност. Терминът отразява цялото 
многообразие  от  противообществени  и  аморални  действия,  посегателства 
над  личността,  които  се  извършат  от  категорията  "малолетни  и 
непълнолетни правонарушители".

Невротизъм  

-   термин,   употребяван   от   Ханс   Айзенк   за   означаване   на 

тревожността и емоционалната нестабилност. Тази личностна черта сама 
по себе си няма патологичен характер. Тя е почвата, върху която може да 
се развие невроза , но това не е неизбежно. Айзенк откроява две главни 
личностни   черти:   „екстраверсия-интроверсия"   и   невротизъм   или 
„емоционална стабилност-нестабилност".