Една   от   основните   цели   на   ЕС   е   постигането   на   високо 

равнище на защита на гражданите на държавите членки, което 
ясно е дефинирано в Амстердамския договор и е третият стълб на 
Договора   за   Европейския   съюз.   Това   е   взаимодействието   на 
юридическите учреждения и полицейските служби в областите 
правосъдие и вътрешни работи. Постигането на тази цел става 
чрез   единна   политика   на   държавите-членки   за   борбата   срещу 
организираната   престъпност,   тероризма,   търговията   с   хора, 
трафка на наркотици и оръжие, корупция и измами.

Свободата на гражданите в ЕС да пътуват, работят и живеят 

във   всяка   точка   на   Съюза   зависи   от   тяхната   сигурност   и 
безопасност. Това означава осигурена защита от международната 
престъпност,   равен   достъп   до   правосъдие   и   зачитане   на 
основните   им   права   на   територията   на   Съюза.   Това   обхваща 
въпросите   на   европейско   гражданство,   мобилност,   човешки 
права, политика към имиграцията, визовата политика, защитата 
на   външните   граници   на   ЕС   и   сътрудничеството   между 
национолните   полицейски

,

правосъдни   и   митнически 

институции.

   СЪЩНОСТ   НА   ПОЛИТИКАТА   НА   ЕВРОПЕЙСКИЯ 

СЪЮЗ   В   ОБЛАСТТА   НА   ПРАВОСЪДИЕТО   И 
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
       

Обединяването   на   Европа   изразява   надеждата   за   мир, 

сигурност,   икономическо   благосъстояние   и   предимство   от 
сътрудничеството.

Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните 

работи   има   за   цел   да   осигури   максимална   сигурност   на 
Европейските граждани на цялата територия на Общността. На 
Европейския съвет в Маастрихт през февруари 1992 г., държавите 
членки се спорязумяха да включат сътрудниеството в областта на 
правосъдието   и   вътрешните   работи   в   Договора   за   Европейски 
съюз/Договора   от   Маастрихт.   Разпоредбите   на   раздел   VІ   от 
Договора за Европейски съюз, които обхващат новата сфера на 
сътрудничество,   образуват   третият   стълб   на   ЕС   и   са 
задължителна част от преговорите, които провежда всяка страна 
кандидатка за членство.
     За да осигури максимална сигурност на своите граждани чрез 
новата   политика,   Съюзът   създава   ефективен   контрол   по 

1

външните   си   граници,   изгражда   надеждни   системи   за 
наблюдение   на   имиграцията   и   бежанския   поток,   прилага 
засилено митническо и полицейско сътрудничество в сферите на 
международната   престъпност,   тероризма,   международната 
измама и трафика на наркотици. Дъжвите членки се стремят да 
разполагат с добре функциониращи съдебни системи и органи на 
националните полиции, за да могат да изпълняват Общностното 
законодателство в тази сфера.
      Една   от   най-важните   области   на   сътрудничеството   в 
правосъдието   и   вътрешните   работи   е   Шенгенското 
законодателство, което доведе до вдигането на контрола между 
вътрешните граници на Съюза.
     Присъединяването обаче не може да доведе автоматично до 
премахването   на   граничния   контрол   между   старите   и   нови 
държави   членки.   Съветът   на   ЕС   решава   дали   една   страна 
кандидатка има правна и практическа готовност за премахване на 
границите към Съюза и дали тя не застрашава по някакъв начин 
европеските   граждани.   Още   преди   членството   всяка 
присъединяваща   се   страна   трябва   да   изготви   собствен   план   за 
действие,   който   да   представя   график   за   въвеждане   на 
Шенгенсото споразумение в националното законодателство.
     Още през 2001 г. България прие „План за действие”, в който 
бяха   посочени   конкретни   мерки   в   областите   на   граничния 
контрол,   визовата   политика   и   имиграцията,   борбата   срещу 
наркотиците, контролът върху внасянето на огнестрелни оръжия 
и   др.   Най-трудна   е   работата,   която   трябва   да   се   извърши   в 
сферата   на   граничния   контрол,   защото   часто   от   границите   на 
България ще станат „външни” за Съюза. Изпълнението на тези 
изисквания е от ключово значение за ЕС.
       Във връзка с тези изисквания България направи техническо 
оборудване по шенгенските стандарти на всички летища, които 
имат статут на международни – София, Варна, Бургас, Пловдив и 
Горна Оряховица.
       България пое редица отговорни ангажименти по преговорна 
глава „Правосъдие и вътрешни работи”.
       Свободата на гражданите в ЕС да пътуват, работят и живеят 
във   всяка   точка   на   Съюза   зависи   от   тяхната   сигурност   и 
безопасност. Това означава осигурена защита от международната 

2

престъпност,   равен   достъп   до   правосъдие   и   зачитане   на 
основните   им   права   на   територията   на   Съюза.   Това   обхваща 
въпросите на европеско гражданство, мобилност, човешки права, 
политка   към   имиграцията,   визовата   политика,   защитата   на 
външните   граници   на   ЕС   и   сътрудничеството   между 
националните   полицейски,   правосъдни   и   митнически 
институции.
     

ЕВРОПЕСКА ПОЛИЦЕЙСКА СЛУЖБА /ЕВРОПОЛ/

     Един от най-важните стълбове в борбата срещу престъпността 
в Европа е Европейската полицейска служба със седалище Хага, 
която започва дейността си на 1 юли 1999 г. Правна основа за 
това   е   Епоразумението   за   Европол   от   1995   г.   На   първо   място 
службата   има   за   задача   да   подобрява   полицейското 
сътрудничество   между   страните   членки   в   борбата   срещу 
международната тежка престъпност. За тази цел Европол събира, 
анализира и съхранява информация от страните членки, свързана 
с   отделните   области   на   организираната   престъпност,   която   се 
извършна на трансгранично ниво.
Европол   улеснява   обмена   на   информация   между   страните, 
информира   ги   за   връзки   между   оттделните   престъпления   и 
подпомага наказателноправните разследвания на териториите на 
страните чрез предаване на полезна информация. Капацитетът на 
Европол за анализи се използва все по-широко. 
     

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД. 

         Европейският Съд е създаден от Римския Договор с цел да 
осъществява   съдебен   надзор   върху   всички   договори   на 
Общността,   както   и   върху   нейното   законодателство.   Съдът 
заседава   в   Люксембург,   където   се   намира   и   неговият 
административен център. Той се състои от 15 съдии – по 1 от 
всяка   страна-членка   и   от   9   главни   адвоката.   Всички   те   се 
назначават   от   съответните   правителства   за   срок   от   6   години, 
който не може да се подновява.
     На практика само най-значимите дела се разглеждат в пълен 
състав. По правило когато някое дело се внесе от държава-членка 
или   от   институция   на   Общността,   Съдът   го   разглежда   на 
пленарно заседание, чийто кворум е 7 души. При по-обикновени 
случаи,   а   също   и   когато   делото   се   внася   от   индивидуален 

3