Развиване на говорни умения и навици. Работа по произношението на ниво: звук, 

дума, фраза, изречение. Създаване на контекст за естествено развиване на говорни 

умения и навици. Диалогична и монологична реч. Подготвена и спонтанна реч

Говорене

Целта на говоренето в реалния живот е постигане на разбиране между партньори в 

определени ситуации. В ЧЕО, когато учител и обучавани разполагат с друг - обикновено 
това е родният - език на общуване, често родният език се използва като средство за 
обяснение на новото знание.

 Говоренето е най-често използваният вид речева дейност. В обучението трябва да 

говорят повече учениците, тъй като те трябва да развият умения за речево общуване със 
средствата на изучавания език в определени за дадения вид обучение ситуации.

Много често, особено в началото на обучението, обучаваните водят 

псевдокомуникация, т. В действителност няма размяна на информация, а само се 
възпроизвеждат изказвания на учителя или от звукозаписа. Към този вид говорене можем да 
причислим и четенето на глас на писмени текстове. 

В методиката е прието този вид говорене да се обозначава като непроменливо.
В ЧЕО се наблюдава и друг вид говорене на обучаваните  като репродуктивно, 

вариращо.

Естествено в ЧЕО срещаме и истинско, свободно говорене от страна на обучаваните, 

когато те използват чуждия език като средство за осъществяване на определена 
комуникативна цел, например да се извинят за закъснение, да разкажат нещо за себе си и 
т.н.

В психологическите изследвания говоренето се разглежда като серия от словесни 

действия, които са съставна част на дейност от по-висш порядък. Тя е 
социалнопсихологическо явление, което включва следните елементи:
- обстоятелствата, при които протича общуването,
- отношението между предметите и явленията от действителността,
- социалните характеристики на участниците в общуването (отношенията помежду им и към 
предмета на изказването, степента на тяхната информираност и др.),
- предмета (темата) на разговора. За да може да започне щ^уц&сьгс та.
следните променливи:
- говорещ (комуникатор),
- слушащ (комуникант),
- съобщение, информация (комюнике), и
- ситуация (комуникационно поле).

Формите на говоренето - диалогично и монологично - зависят от различни външни 

обстоятелства. 
Диалогичното говорене за разлика от монологичното, което се е развило исторически по-
късно, е най-естествената форма на речта. Диалогичната и монологичната форми на устната 
реч имат редица общи белези. При тях дейностите слушане и говорене постоянно се 
обуславят взаимно. Говоренето (и диалогичното и монологичното) е комплексна, 
продуктивна речева дейност, чието овладяване изисква солидни знания и добре развити 
умения. То се изгражда от компонентите произношение (фонетика и интонация), лексика, 
граматика, словообразуване. 

В естествената комуникация диалогът започва с това, че един от партньорите, 

реагирайки на външна ситуация, в която се намират участниците в разговора, или под 
влияние на вътрешна подбуда стимулира, подтиква партньора към участие в разговор с 
речево изказване:

- Мотив на изказването

.

1