ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

СПЕЦИАЛНОСТ „МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ”

ПО „ФИРМЕН МЕЖДУНАРОДЕН БИЗНЕС”

ИЗГОТВИЛ:

ПЛАМЕНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА

ІV КУРС, ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ

Ф.№ 06042024

ПРОВЕРИЛ:

ПРОФ. Л. КАРАКАШЕВА

УЧЕБНА 2009 / 2010 г.

Увод 

Обществената   поръчка   е   конституционно   и   законово   осигурена 

възможност   на   държавата   да   въведе   в   стопанския   оборот   на   страната 
ползването   на   съществуващи   и   изграждането   на   нови   обекти   -   публична 
държавна   и   общинска   собственост.   Това   право   се   реализира   чрез 
предварително поставени цели, които държавата иска да постигне в интерес на 
обществото и пазарното развитие, като определя със закон реда и условията за 
привличане интереса на частния сектор.

Като форма за възлагане на обществени поръчки концесията е право на 

експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на 
търговец   -   концесионер,   срещу   задължението   на   концесионера   да   изгради 
и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск. 

У   нас,   реализирането   на   стратегическите   цели   във   връзка   с 

обществените  поръчки и концесиите се осъществява  чрез  сътрудничеството 
между   Агенцията   по   обществени   поръчки,   Програма   ФАР,   Американската 
агенция за международно развитие, Институтът по публична администрация и 
европейска интеграция, браншовите и неправителствените организации и др.,

1.   Начини   за   възлагане   на   обществени   поръчки   и   нормативно 

регламентиране

През   2005г.   в   изпълнение   на   поети   от   България   ангажименти   по 

преговорна глава 1 Свободно движение на стоки 39-то Народното събрание 
прие   нов   Закон   за   обществените   поръчки.   Новият   Закон   за   обществените 
поръчки   е   съобразен   с   четири   Европейски   директиви:   92/50/ЕИО   за 
координиране на обществени поръчки за услуги, 93/36/ЕИО за координиране 
на   обществени   поръчки   за   доставки,   93/37/ЕИО   за   координиране   на 
обществените   поръчки   за   строителство,   93/38/ЕИО   за   координиране   на 
обществените   поръчки,   възлагани   от   възложители,   извършващи   дейност   в 
секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и далекосъобщения. 

Европейското законодателство в областта на обществените поръчки се 

подчинява на няколко основни принципи които намират място и в новия закон, 
приет у нас:

  Свобода   на   конкуренцията.   Спазване   на   това   изискване   означава 

осигуряване на равни условия за достъп до обществените поръчки на всички 
кандидати,   както   и   гарантиране   на   законосъобразно   и   целесъобразно 
изразходване   на   средствата   от   държавния   бюджет   и   от   фондовете   на   ЕС. 
Равнопоставеност   на   участниците   в   процедурите   по   възлагане   на 
обществените поръчки – изисква възложителите да създадат такива условия, 
че   при   конкуренция   да   бъде   избрана   най-изгодната   оферта.   Принципът   за 

2

прозрачност   на   процедурите   налага   създаването   на   условия   за   широк 
обществен   контрол,   както   върху   провежданите   процедури,   така   и   върху 
целите,   за   които   се   изразходват   обществените   средства.   Забраната   за 
дискриминация   цели   създаването   на   равни   условия   за   участие   на   всички 
кандидати,  които отговарят  на изискванията за изпълнители на обществени 
поръчки. Новият закон очертава по-пълно и изчерпателно приложното поле на 
обществените поръчки, посочвайки, че обекти на такива поръчки са: 

- доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наемане от 

възложителя с или без право на купуване, покупка на изплащане; 

- предоставянето на услуги; 
- строителство, проектиране, изграждане или инженеринг на обекти. 
От   приложното   поле   на   обществените   поръчки   законодателят 

изключва:

-   придобиването   или   наемането   на   земя,   налични   сгради   или   други 

недвижими имоти; 

-   придобиването,   създаването,   продуцирането   и   копродуцирането   на 

програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно 
време; 

- финансовите   услуги  във   връзка   с  емитирането   и  прехвърлянето   на 

ценни книжа или други финансови инструменти; 

-   научните   изследвания   и   експерименталните   разработки,   когато 

ползите   не   остават   изключително   за   възложителя   и   той   изцяло   е   заплатил 
услугата. 

Законът за обществените поръчки няма да се прилага за: 
-   обществени   поръчки,   свързани   с   отбраната   и   сигурността   на 

държавата и имат за предмет класифицирана информация, която представлява 
държавна тайна; 

-   доставките   и   услугите,   свързани   с   производството   и   търговията   с 

оръжия, боеприпаси и военна техника; 

- договорите, които Здравната каса сключва за доставка на лекарства; 
- договорите за доставка на вода, енергия или горива; 
-   както   и   другите   случай,   когато   действието   на   закона   е   изключено 

съгласно чл.12 и чл.13 от ЗОП. 

В изпълнение на Европейските директиви законодателят е предвидил, 

че законът ще се прилага задължително при обществени поръчки над следните 
прагове:

-   в   областта   на   строителството,   предмет   на   обществена   поръчка   са 

обекти на стойност над 1 800 000 лв.; 

- доставките са предмет на обществена поръчка, когато са на стойност 

над 150 000 лв.;

- услугите са обект на обществена поръчка, когато са на стойност над 

90 000 лв.;

-   за   конкурс   или   проект,   законът   се   прилага,   когато   проектът   е   на 

стойност над 30 000 лв. 

3

Нов   момент,   който   е   съобразен   с   европейските   изисквания,   е 

създаването   на   Агенция   по   обществените   поръчки   към   министъра   на 
икономиката.   В   нейните   правомощия   е   осъществяване   на   методическо 
ръководство   и   контрол   по   прилагането   на   закона   от   възложителите   на 
обществени поръчки. 

Новият ЗОП въвежда в по-голяма степен изискванията на Европейските 

директиви за реда за провеждане на открита процедура, ограничена процедура, 
процедура на договаряне с обявление, процедура на договаряне без обявление 
и конкурс за проект. Законодателят е запазил всички положителни моменти от 
стария Закон за обществените поръчки от 1999 г. и е допълнил с нови правни 
решения неясните и спорните моменти, подсказани от натрупаната 5 годишна 
практика по приложението му. 

Съгласно   Закона   за   насърчаване   на   инвестиции,   чуждестранна 

инвестиция у нас  е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон 
във:



акции и дялове в търговски дружества;



право   на   собственост   върху   сгради   и   ограничени   вещни   права 

върху недвижими имоти;



право на собственост и ограничени вещни права върху движими 

вещи с характер на дълготрайни материални активи;



право   на   собственост   върху   обособени   части   от   търговски 

дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по 
смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;



ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както 

и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други 
български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;



кредити, включително под форма на финансов лизинг, за срок не 

по-къс от 12 месеца;



интелектуална   собственост   -   обекти   на   авторското   право   и 

сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски 
марки, марки за услуги и промишлени образци;



права   по   концесионни   договори   и   по   договори   за   възлагане   на 

управление.

Според   закона,   чуждестранните   инвеститори     компании   могат   да 

участват в приватизацията на: 



дялове  или акции – собственост на държавата  или общините от 

търговски дружества; 



обособени части от имуществото на търговски дружества с повече 

от 50 % държавно или общинско участие в капитала; 



общински   нежилищни   имоти,   невключени   в   имуществото   на 

общински   търговски   дружества,   които   се   използват   за   стопански   цели 
(магазини,  ателиета,  складове,   сервизи,  цехове   и  др.),  както   и  незавършени 

4

обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски 
дружества. 

2. Основни инфраструктурни обекти, възложени като обществени 

поръчки в България

Неоспорим   факт   е,   че   развитата   икономика   се   нуждае   от   развита 

инфраструктурна  мрежа.  Двете   неща   са  взаимносвързани.   Инфраструктурен 
обект   е  всеки   обществено   или   частно   притежаван   обект   предоставящ   или 
разпределящ   услуги   в   полза   на   населението,   като   водоснабдяване, 
канализация, енергоснабдяване, снабдяване с топлина или комуникации.

Наличието на развита пътна мрежа, на гъста железопътна мрежа, на 

електропреносна мрежа, на язовири, на тръбопроводи, газопроводи, модерна 
съобщителна   мрежа   и   достъп   до   интернет   от   една   страна   е   необходимо 
условие,   а   от   друга   -   фактор   за   стабилен   и   бърз   икономически   растеж. 
Реализацията   на   повечето   инфраструктурни   обекти   се   осъществява   чрез 
възлагане   на   обществени   поръчки.  Примери   за   основните   инфраструктурни 
обекти, възложени като такива на територията на нашата страна са:

Автомагистрала   Тракия  -   Обектът   на   концесията   е   изключителна 

държавна   собственост   и   представлява   републикански   път   "Калотина   - 
Софийски околовръстен път (Северна дъга) - Оризово - Стара Загора - Нова 
Загора   -   Ямбол   -   Карнобат   -   Бургас",   наричан   "Автомагистрала   "Тракия". 
Концесията е със срок от 35 години, считано от датата на влизане в сила на 
концесионния   договор.    Според   условията   на   концесията   "Автомагистрала 
Тракия"   АД   трябва   да   построи,   експлоатира   и   поддържа   със   собствени 
средства   общо   187,1   км   магистрален   път.  За   извършване   на   строителните 
работи концесионерът ще инвестира общо 717 млн. Евро.

Автомагистрала   „Хемус”   -   Проектът   обхваща   доизграждането   на 

директното трасе на автомагистрала "Хемус" от Околовръстния път на София. 
Проектът   възлиза   на   стойност   32  млн.  Евро.  За   изграждането   на   обекта   са 
предвидени 30 месеца. Договорът с изпълнителя се сключва при условията на 
чл.90,   ал.1,   т.8   от   Закона   за   обществени   поръчки.   Процедурата   е   открита. 
Приходът от упражняване на строителен надзор на пътни обекти за последните 
3   години   не   трябва   да   е   по-малко   от   300   хил.   лв.   за   всяка   година,   а 
контролираният   обем   строително-монтажни   работи   на   пътни   обекти   за 
последните 3 години - не по-малко от 20 млн лв. за всяка година. Обемът на 
строително-монтажните   работи   по   изпълнени   от   участника   в   търга   пътни 
обекти трябва да са не по-малко от 10 млн. лв. за всяка година. 

Автомагистрала „Марица” – след завършването й ще свързва Първомай 

с ГКПП Капитан Андреево. Планираната дължина на магистралата е 117 км. 
Магистралата трябва да е готова до 2009 година, като ще струва 361 млн. евро. 
Извършва се строителна дейност. Строителството стартира - октомври 2007 г. 
Краят на строителството - ноември 2009 г. Предвидено е и строителство на 

5