5
Трагичното и комичното 

са ценностни св-ва на процеси,а не на 

предмети.Тяхната сфера е по-тясна.Трагичен или комичен х-р може да 
има силно д-е-реално или в изкуството.Те произлизат от възприемането на 
света като драма,т.е като поредица от конфликти най-общо м/у реалността 
и идеала. Тр-то и ком-то не са симетрични като красивото и 
грозното,възвишеното и низкото. 

Трагично.

 Аристотел го опред.в своята 

поетика като състрадание и страх, които изпитва зрителят към 
героя,преминал от състояние на щастие към нещастие. Причината за 

тр. 

преживяване е гибелта на прекрасното. Основанието на трагичното е 
смъртта,но не вс.смърт е трагична,ако става ? за нравствена, а не 
виз.гибел. Арист.казва,че изпитваме състр-е не към всеки,а към 
благородни,невинни.Трагедията е св. с конфликт без изход,траг. 
ситуация,от която има траг.изход. Трагизмът не е присъщ на ест.обекти. 
Траг.може да бъде няк.типа: 1)да представя природата като траг.сила 
(прир.д-я).Този тип трагизъм се разраства,тъй като с развитието на 
техниката се появяват еколог.капани; 2)М/уличностни или частни 
отношения-когато човек се подчинявал на патриарх. морал,той рядко е 
влизал в траг. лич. конфликти. Но с еманципирането драматизмът и 
конфликтите се увеличават;3)Соц.-истор. трагизъм-винаги има хора,които 
изпреварват своето време и повежда борба, без да има последователи и без 
да съществуват усл-я за победа.Може да се каже,че почти всеки новатор е 
трагична фигура.Съществува трагизъм на ист. обреченост,когато старото 
все още е запазило св.достойнства и новото не може да пробие.Усл-ята на 
траг.ситуация са 2-непринуденост на препятствието и стремеж към 
идеала.Връхна точка на тр-ята е когато не можеш да предприемеш д-е,не 
можеш да се помириш за идеала-трагизъм на принудително бездействие. 
Трагедията може да бъде песимистична и оптимистична. Разбирането за 
смъртта също влияе за разбирането за трагизъм.Трагичното разкрива 
гибелта и тежките страдания на личностите.Показва незаменимостта на 
загубата. Иска да ни убеди в безсмъртието на загиналия. Дава философско 
осмисляне на смисъла на чов.живот.В изк-вото преживяването на траг-то 
оказва пречистващо възд-е(катарзис).

Комичното 

е най- сложната естет.кат-я и има най-многобр.ф-ми и 

проявления-диапазона на комичното е широк и похватите с средствата са 
изключ.много.Комедията има древен произход-произл.от древна Гърция.В 
античността се е оформила комичната маска. Аристофан е 1-ят велик 
комедиограф,като нег. Смях е ср-во за раазобличаване и наказание.Той 
казва: ”Смешното е няк.грешка и грозота,неболезнена и непагубна”. 
Средновек.е враждебно към комедиантите,затова смешното се реализира в 
неофиц.и полуофиц.ф-ми.Ренес.ком-я има твърде широк 
диапазон.Правени са опити да се дефинира смешно и комично,но 1 деф-я 
никога не може да е пълна.Според Хопс е израз на превъзходство над 
другия

Смешното е свързано с играта и често с изненадата. То е соц.и истор.явл-
е. Съществ.класифик-я на комичното,като най-често се говори за 
хумор,сатира и ирония.Хумора предполага разбиране и дори обич към 
човека,докато обект на сатира са обществ. опасните явления.Иронията е 
ругатня под формата на похвала. Пародията от св.страна е отн-е на текст 
към текст.Обикн.2-ят преобръща 1-я,но невинаги целта е да го 
разобличи.В комед. герой се подчертава тялото,битовото, 
физиологичното,ест. Нужди.Съществ.ком-и на характерите и ком-и на 
ситуациите, като 1-то е доста трудно.Съществ.списък на похвати, 
предизвикващи смях,а с изненада се подсилва ком.ефект.Смехът е св. със 
соц.злорадство,отмъщение е към силните и богатите. Той е демокр.явл-
е,добър начин за създ.на атмосфера;той е и груп.явл-е,усилва се в групова 
реакция. Съществ.национално ч-во за хумор-собствените правила на езика 
могат да станат източник на хумор.Особено място заема гротеската,която 
се схваща в 2 смисъла-1)като фантаст.карикатура;2) странно смесване на 
комично и трагично.Предпоч.е в модерното из-во. Тя представя и някои 
болезнени явления,като отчуждението и абсурдите по света.
-4- 
Категорията 

възвишено

 се проявява в реториката в учението за 

стилове.Според англ.философ Борк то е чувство,мотивирано от инстинкта 
за съхранение. Възвишението е свързано с болка,опасност.То предизвиква 
бурно чув-во на изумление, възхищение. Кант в „Анатомия на 
възвишеното” посочва разликата м/у красиво и възвишено. Красивото е 
добре оформено, за разл.от възвишеното,което може да е безформено. 
Възвишеното е свързано с представата за количеството; то надскача 
възможн.на чов.познание;вълнува духа,а красотата го успокоява;възв-то е 
сериозно,красотата е игра.Кант обръща вним-е на това,че възв-то е 
духовно и нравствено кач-во.Хегел посочва,че възв-то е опит да се изрази 
безкрайното-и при него има дисхармония (философ.го нар. мяра).Във 
възвишеното мярата е нарушаема. Възвишен е предмет,постъпка,в коятос 
изкл. на сила и енергия,се проявява чов.идеал. 

Низък 

е онзи хар-р или д-

е,в които също така могъщ се въплъщава враждебност към идеала. 
Възвишеното е онова, което не съответства на чов. размери и сили.Затова 
възв-то предизвиква не блаженство,а безпок-во.Възвишена е древната 
египетска архитектура;романт. герои вкл.и злодеи(Макбет, Ричард 
II),среднов. катедрали.Възв-то може да се схваща и като проява на 
свръхчовешкото в човека.Често възв-то се асоциира с героическо повед-е. 
Възвишени са религ. и нац.герои,както и герои,изтъкани от мрачно 
величие.