Същност на информацията

1.  Определение.

 Терминът  

информация  

(от лат.  informare – обучавам) първоначално е

 

означавал процеса на предаване на знание или съдържание. В  процеса на общуване  

днес 

под думата 

информация

 се разбира налично, използваемо знание

. Като вид социална 

информация 

научната информация

 

е свързана с научната дейност, с 

функционирането и

 

развитието  на  науката като   социален  институт.  

Основно   значение  

за   организирането   на

 

научната   информация   имат  

писмените   комуникации

, 

които   според   експертите

 

осигуряват   широки   предпоставки   за   изграждането   на   сложна,   самостойна

 

високоорганизирана комуникационна система.

В   съвременното   общество   правото   на   информация,   както   и   достъпът   до

 

информация   е   основно   право,   то   е   част   от   свободата   на   изразяване   на   информация.

 

Информацията   е   задължителна   основа   за   изграждане   на   връзките   между   държавата   и

 

гражданското   общество,   между   държавата   и   бизнеса.   Във   време   на  

глобализация   и

 

зачитане  на принципите за отвореност  и  прозрачност  информацията  

и  комуникацията  с

 

помощта на информационните технологии осигуряват достъп и възможност за промяна и

 

развитие на бизнеса независимо от това, на коя географска точка на света се развива.

Като   основен   глобализиращ   фактор   днес   информацията   чрез  

комуникацията

 

преминава географските и политическите граници и променя завинаги всички области на

 

обществения   живот.   Глобализацията   включва  

създаването   на   нова   и   води   до

 

мултиплицирането

 на  

съществуващи обществени  

мрежи и дейности, които все повече

 

преодоляват   традиционните   политически,   икономически,   културни   и   географски

 

граници.   В   контекста   на  

предлаганите   последни   дефиниции,   съобразно   промените   в

 

световния   бизнес,   се   акцентира

  върху   концепцията   за   глобализацията,   която   отразява

 

огромното   разширяване   на   световните   комуникации,   а   също   и   хоризонта   на   един

 

световен   пазар.   Този   пазар  

се   нуждае   от   ефективни   комуникации   и   информация   без

 

ограничения, от свобода на 

информацията като основно човешко право.

На своята първа сесия през 1946 г. Общото събрание на ООН приема единодушно

 

резолюция   за   свободата   на   информацията,   която   гласи:   „Правото   на   информация   е

 

основно човешко право и е условие за всички свободи, към които 

Обединените нации се

 

стремят”. Още в чл. 19 от 

Всеобщата декларация за правата 

на човека на ООН, приета

 

на 10 декември 1948 г

., се обявява, че: „

Всеки човек има право на свобода на убеждение и

 

на изразяването му; тази свобода включва  

правото безпрепятствено да се придържа към

 

своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява 

информация 

и идеи чрез всички средства и 

без оглед на държавните граници

” (http:// www.un.org). 

Това   право   се   урежда   и   от   чл.   19   от   Международния   пакт   за   граждански   и

 

политически права (МПГПП) и Конвенцията за правата на детето от 1989 г. В същия

 дух 

са  разпоредбите  на Европейската  конвенция  за правата на човека и  основните

  свободи 

(ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд по правата на човека. Важна в

 тази насока е и

 

препоръка   R(81)19   на   Комитета   на   министрите   на   Съвета   на   Европа

  от   25.11.1981   г.,

 

уреждаща   принципите,   които   стоят   в   основата   на   правото   на   достъп

  до   информация.

 

Република България е страна по редица международни актове, които

 създават задължение

 

за защита на правото на достъп до информация. Българската

 конституция урежда правото

 

на всеки на достъп до информация, съдържаща се в

 държавните органи. Чл. 41, ал. 2 от

 

Конституцията гласи, че гражданите  имат право

  на информация  от държавен  орган  или