За парите и инфалцията

според Милтън Фридман

„Немирството на парите“ е книга не само със закачливо и оригинално 

име, но и с много достъпна икономическа информация, интригуващи аргументи 
и изводи и всичко поднесено на невероятно достъпен език.

За това кой е Милтън Фридман една точна и ясна представа ни дава 

оценъчната статич на Пол Самюелсън „Милтън Фридман, основателя на 
монетаризма“ публикувана в немския вестник „Ди цайт“ юли 1992г. Фридман е 
„радикален индивидуалист, мразещ компромисите, отхвърлящ държавната 
власт, недоверяващ се нито на политиците, нито на чиновниците, човек, който 
не се впечатлява от добрите намерения“. „Темата на живота му бе 
монетаризмът“ и ... „ дойде денят, в който светът тръгна по избранич от него 
път – с други думи трудовете на Феидман промениха хода на света“.

Монетаризмът се гради на два постоянни принципа :
1. Безусловното признаване на важната роля, която играят парите и 

парично кредитната система и тяхната способност да пораждт сериозни 
изменения в пазарната ситуация /конюнктура/.

2. Настоятелното изискване да се признае като правило, че 

централните банки могат да оказват сериозно въздеиствие върху количеството 
париюна маса в обръщение, заяото те не само оперират с пари, но и създават 
пари, имайки предвид особеното значение на т.н. „кредитни пари“ - различните 
видове разплащателни документи и ценни книжа функциониращи като 
разплащателно средство. Парите не само са важни, но имат и самосточтелно 
значение.

В глава втора озаглавена „ Мистеричта на парите“ Фридман припомня 

какво  „изумително множество предмети“ са биле използвани като пари 
започвайки от камъните, солта, коприната и т.н. преминавайки през металите – 
златото, среброто, мед, кадмий и стигайки до победата на хартията и писалката. 
А простия въпрос „Кой конкретен предмет се ползва като пари в определена 
ситуация“ все още не е получил задоволителен общ отговор. Всчка парична 
система дължи съществуването си на всеобщо приемане на нещо, което от 
определена гледна точка е само фикция. Фикция, кочто се превръща в мистерич 
за много хора и определено общество при определена ситуация.

Абстрактното понтие за парите е ясно, това е всяко нещо, което се 

приема по принцип в замяна на стоки и услуги, тоест представлява временно 
обиталище на покупателна способност. С емпиричното съответствие на 
понятието за пари нещата нестоят така. Векове наред златото и среброто са 
основни средства за обръщение и хората считат само монетите за пари. След 
тоба били прибавени и банкнотите при условие, че при поискване ще бъдат 
обменени в златен илисребърен еквивалент. Преди повече от век са били приети 
банковите влогове съответно платими при поискване.

В ежедневието ни термина пари е придобил две значения: като 

постъпления от седмичен или годишен доход и като заделените постъпления 
независимо под каква форма в банка или другаде, тоест като актив от об6тото