АЛТЕРНАТИВНИЯТ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ –
ЕДНА ПЕРСПЕКТИВНА “АЛТЕРНАТИВА”
Алтернативният туризъм в България има потенциала в
краткосрочен план да се развие до отрасъл с национално
значимост, а страната ни да се превърне във водеща в тази
област сред държавите от Източна Европа.
България притежава редица туристически ресурси –
природни и антропогенни – благоприятстващи развитието
на основните специализирани видове туризъм: планински
и балнеоложки, еко-туризъм, културно-познавателен
туризъм, селски и аграрен туризъм, приключенски туризъм
и различните разновидности на хоби-туризма.
Основна възможност за развитието на алтернативен
туризъм в България, обаче, дават многобройните и
разнообразни, все още не напълно проучени и неусвоени
природни и културно-исторически ресурси с регионална,
европейска и дори световна значимост:
Със 17-те си биосферни резервата страната ни е на второ
място в света ( след САЩ ) и на второ място в Европа ( след
Испания ) по този показател.
Същевременно в България са регистрирани над 40 хиляди
паметници на културата. А според прогнозите на СОТ
култуният туризъм все повече заема водещо място и става
“хитов продукт на бъдещето” за туристическите пазари.
Именно културно-познавателният туризъм може да се
превърне в основно средство за отваряне на България към
света.
ДЕЙСТВИЯ В НАСТОЯЩЕТО…
НО С МИСЪЛ ЗА БЪДЕЩЕТО
Съвременните тенденции в развитието на туризма, и в
частност на алтернативния туризъм, извеждат на преден
план изискването за устойчивото му развитие, т.е. за такова
развитие, което максимално да удовлетворява
потребностите и изискванията на туристите, като
същевременно в най-висока степен запазва и поддържа
равновесието в екологичните и социални системи.
За постигането на тази цел е необходимо да се направи
целесъобразно разделение на туристическия продукт. Това
в най-голяма степен се отнася до слабоусвоените райони и
селища, които преди да се насочат към интезивно развитие
на туризма, трябва да си изяснят своето предназначение: с
какви ресурси разполагат, развитието на кои видове
туризъм благоприятстват тези ресурси и какъв капацитет
на материално-техническата база трябва да се изгради и
поддържа, за да се постигне устойчиво развитие на
туризма.
Положителен пример именно в тази насока дава община
Велико Търново и разработената от общината стратегия за
развитие за периода 2000 – 2006 година.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО – НЕКА СЛАВНОТО МИНАЛО
НЕ ОСТАВА САМО В МИНАЛОТО
Настоящата курсова работа е опит да се обхванат и
обобщят природните и културно-исторически ресурси на
община Велико Търново, която е един от многото региони в
България с подчертано изразени възможности за развитие
на специализирани видове туризъм, и по-конкретно на
културно познавателен и еко-туризъм.
Общината вече работи по програма за устойчиво и
балансирано развитие на туризъма, в съзвучие с
приоритетите на Велико Търново – град, носител на
Специалната награда за устойчиво развитие на ЕС за 1997
година. Освен това се работи по проект за включване на
града в Асоциацията на историческите градове и региони.
ОБЩИНАТА…
Община Велико Търново заема 885 кв. км площ в Централна
Северна България. Административният й център, град
Велико Търново, е разположен в живописната котловина
между Дунав и Стара планина, прорязана от Янтра.
Меандрите на реката образуват три полуострова - Царевец,
Трапезица и Света гора. Върху тези хълмове е застроен
непревземаемият уникален град.
2
Община Велико Търново и прилежащият район разполагат
с много добър потенциал за целогодишно развитие на
разнообразни форми на туризъм - благоприятни
климатични форми, уникален релеф, наличие на природни
и исторически забележителности, съхранени народни
художествени занаяти. В хубавите летни дни манастирите и
техните околности приемат хиляди посетители. Дълбоките
води на Янтра и притоците й са чудесно място за риболов.
Най-запалените планинари могат да изберат някой от
многобройните маршрути за по-кратки и по-продължителни
излети в Еленския Балкан. Старата българска столица и
околностите й предлагат невероятно живописни и добре
съхранени свидетелства на вВзрожденската култура на
България, които ни потапят в загадъчната романтика на
миналото.
Традиционно силен и добре развит е и ловният туризъм в
региона: дивечът е представен от диво прасе, сърна, заек,
дива патица, фазан, пъдпъдък.
Невисоката степен на урбанизация и усвояване на района
предоставят изключителна възможност за развитие на еко-
туризъм, към което на практика са се насочили и
сравнително голяма част от местните предприемачи в
сферата на туризма. За развитието на еко-туризъм
способства и изключителното разнообразие на уникални по
рода си природни ресурси в региона.
ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ
РЕЛЕФ:
Релефът в региона е разнообразен - равнинно-хълмист и
планински.
Град Велико Търново, разположен на 208 м надморска
височина по склоновете на красивите проломи и меандри
на р. Янтра, е естествено защитен от реката и скалните
венци, които го ограждат.
Хълмовете, върху които е разположен града, носят следите
от кредното море, което преди милиони години е заливало
нашите земи.
КЛИМАТ:
Климатът е умереноконтинентален - с горещо лято (средна
юлска температура 22.7оС и абсолютен максимум 44.1оС) и
3
студена зима (средна януарска температура -1.2оС и
абсолютен минимум -28.1оС). Средногодишната
температура е 11.5оС.
Преобладават западните, северозападните и
североизточните ветрове, ориентирани главно по речните
долини.
Средногодишните валежи са 680 мм с летен максимум и
зимен минимум.
ПОЧВИ, ФЛОРА И ФАУНА:
Почвите в региона са подходящи за развитието на
зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, които са
традиционни поминъци. Почвеното разнообразие е голямо,
като на север преобладават различните видове черноземи,
а на юг - сивите горски почви. От обработваемата земя най-
голяма част се намира в северните територии, в останалите
райони тя заема малък относителен дял и е разпръсната,
съобразно релефа.
В общината преобладават широколистните гори (88%) - бук,
габър, цер, мъждрян, върба, орех и др. Голяма част от
растителните видове са защитени.
На територията на региона има сравнително богато
разнообразие на животинския свят - 350 вида птици и 35
вида животни, създаващи предпоставки за развитието на
ловен туризъм.
ВОДНИ РЕСУРСИ:
Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с
притоците си Росица, Белица, Дряновска, Негованка и др.
На територията на общината има 18 язовира, които са
общинска собственост.
Характерни за региона са карстовите изворни пещери.
Подземните минерални води се използват за пиене и
балнеолечение. Термоминерални води има при село
Вонеща вода.
В началото на ХХ век в южния пролом, през който река
Янтра влизала в града, се образували няколко вира -
Хайдушкият, Въртопа (при гара Трапезица), Чобъра (между
Преображенския манастир и манастира \\"Св. Троица\\"),
Дяволската баня, Кривият вир и Бръшнарка. В града Янтра
образувала още три вира - Калпака, Бояджийския (под
Стамболовия мост, където майсторите бояджии изпирали
боядисаните платна и прежди) и Косовския (под старото
4
военно училище). В една от пещерите в местността
Златното дере и днес се намират два извора - Мечи
кладенец и Шишманец.
В миналото хълмът Света гора обилно се напоявал от
течащи води, от които през първите десетилетия на ХХ век
останал само един поток (т.нар. Тъмен поток), който се
вливал в река Янтра до гара Велико Търново.
ПРИРОДНИ РЕСУРСИ ОТ ОСОБЕНА ВАЖНОСТ
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЕКО-ТУРИЗЪМ
ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РИОСВ – В.
ТЪРНОВО:
За защитени обекти на територията на РИОСВ - Велико
Търново, са обявени общо 3 резервата, от които един
поддържан, един природен парк, 6 защитени местности и 24
природни забележителности. Под защита се намират и
около 100 вековни дървета.
Двата резервата - Хайдушки чукар и Бялата крава, се
намират в Еленския Балкан. Общата им площ е 125 ха и са
обявени за опазване на вековните букови гори и
биоразнообразието, съдържащо се в тях.
Поддържаният резерват се нарича Савчов чаир и се намира
в близост до селата Кладни дял и Войнежа. Площта му е 102
ха и също е обявен за съхраняване на ценни букови гори.
Най-интересна по отношение на своето биоразнообразие е
защитената местност Стария дъб на остров Вардим,
община Свищов. Тук се намира най-голямата в България
колония на голям корморан - 250 двойки. В миналото
кормораните неправилно били избивани като вид, вредящ
на рибните стопанства. През 60-те години тук са гнездили и
около 700 двойки чапли, лопатарки и ибиси. Впоследствие
изчезнали видове като малкия корморан, червената и
гривестата чапла и ибиса. Останали са нощната чапла - 20
двойки, сива чапла - 30 двойки, малка бяла чапла - 7
двойки, и лопатарки - само 5 двойки, които са застрашен от
изчезване вид в Европа.
Остров Вардим е и място за почивка на редица видове
птици по време на миграция. Той е сред 22-те
орнитологично важни места в България и в Националния
план за приоритетни действия по опазване на най-
5