В   своята   книга   „   Литература,   медии,   творчески   влияния”, 

авторът   Стефан   Коларов   разисква   въпросите   свързани   с   родното 
книгоиздаване и корените на книгоиздателската дейност у нас, съдбата на 
книгата и нейните читатели. 
                 Той се възмущава, че    в  съвременният живот и неговото много-
образие, като че ли проблемите на книгата не са сред водещите. Твърди, че 
годините   на   прехода   и   у   нас   и   в   останалите   страни   и   през   изтеклите 
десетилетия  след   Втората   световна   война,   са  станали   причина   за 
икономически     и   идейни   кризи,   обществения   срив   на   ценностите,   от 
бързото социално разслояване на населението и дори безпътицата на много 
хора, на цели поколения. Тук трябва да се търсят корените на разрасналата 
се   книгоиздателска   дейност.   Въпреки   всичко,   съзряват   новите   идеали, 
търсят   се   морални   и   етични   опори.  Бързо   нараства   книгоиздателската 
дейност у нас. Докато преди десетина години у нас е имало 20 държавни 
издателства,   сега   те   според   несигурна   статистика   са   3600,   а   някои 
споменават дори цифрата 7000.                                                        Авторът 
проследява   метаморфозите   на   книгоиздателското   дело   в   годините   на 
прехода. Проблемите на родното   ни   книгоиздаване никак не са малко. 
Книгата   сблъсква   интересите   на   сериозни     издатели     и     безкрупулни 
печалбари.  „Спекуланти и лъжедемократи нахлуха в храма на книгата и 
нанесоха тежък удар върху непреходни национални ценности" коментира с 
тъга   авторът.

Намаляват   изданията   и   на   престижните   издателства 

като„ Наука и изкуство ", „ Български  художник ”, „ Свят ”, ” Д-р Петър 
Берон”,  „София   прес   “.  Налагат   се   все   повече   нови   издателства       с 
разнообразната си продукция, които   предпочитат пред своите имена да 
поставят   “модерното”   Издателска   къща.   Не   са   малко   и     иэдателствата, 
като   “Труд”,   “Хермес”,   “Христо   Ботев”,   “Колибри”,   “Сиела”,   “Лик”  и 
много други , които защитават своята отговорна дейност, без да поднасят 
касови  и бързо   продаваеми     заглавия,   а разпространяват  научно знание 
чрез своите издания. 
         Възстановяването на частното книгоиздаване е много важен етап за 
книжовното дело у нас.   Дава ни   прекрасната     възможност   да   търсим 
разнообразие  на  родния  книжовен пазар и същто така  да се съревновават 
онези, чиято професионална задача е създаването и разпространяването на 
книгата.
         Ако се вгледаме  в  продукцията  на стотиците ни  издателства , ще 
открием  без  усилия  доминирането на преводните автори, 

~ 2 ~

чуждестраната   книга   предпочетана   и   изместваща   произведенията   на 
родната българска . На български излизат стихотворенията на З. Фройд, 
Фр.   Ницше,   М.   Веберг,   Юрген     Хабермас,   Мишел   Фуко   и     други.