За възникване на грижите имат голямо значение:
1 войните и гражданските стълкновения
2 положението на жените в обществото
3 специализираните училища и професионалното обучение
4   хуманизмът,   милосърдието,   състраданието   и   готовността   да   се   помогне   на 
страдащия.
Още при първобитния човек , грижата е започнала да се проявява чрез лова, огъня 
подслона. Макар да не са осъзнавали колко е ценна , те са знаели колко е необходима 
за оцеляването им.
Първия документ за грижа към болния се е  появил в древна Индия, в който се казва: 
„ тя трябва да знае как да дава лекарство, да е остроумна и предана към болния, да 
знае да готви добре, как да окъпе и умие болния, да е търпелива и нежна, да умее да 
вдигне болния да му помага когато ходи.”
Въпреки голямото разстояние във времето, уменията и задълженията на сестрата са 
фокусирани по подобен начин и днес.
В най-старата медицина – Египетската – не липсват данни за мед. грижи , но липсват 
такива за институция подобна на болница. Предполага се ,че грижата за болните се е 
извършвала от жени и роби по домовете , а също така в храмовете на жриците-
лечителки   .   Тези   предполагаеми   грижи   са   свързани   с   ритуално   поддържане   на 
чистотата,  с  хигиената  на  дрехите  и т.н.  От  папирусите  става  ясно  ,че  още през 
1500г. пр.н.е. , египтяните  са прилагали масажите с профилактична и лечебна цел, 
обездвижвали   са   счупени   крайници,   обработвали   са   рани   с   разнообразни 
хирургически инструменти. Жени са помагали на родилки по време на раждане.
 В Гръцката медицина по времето на Хипократ се развиват парамедицинските грижи. 
Там   се   появяват   първите   акушерки.   Разбира   се   ,че   е   имало   акушерки   и   при 
предшествениците на Хипократ, но с неговото име и дело се поставя началото на 
научната медицина ( дори и майката на Хипократ – Фенерете- е била акушерка) и на 
грижите   за   болните,   основаващи   се   на   рационална   медицина.   Хипократ   прилага 
щадящи лечебни методи и средства, предпочита природните лечебни фактори, което 
дава широк простор за прилагане на грижи за болния, който са в съгласие с неговата 
теория за най-внимателно отношение към болния. В целия хипократизъм грижите за 
болния  се издигат  едва  ли не в култ, защото целта  е била една да  се облекчава 
страданието или болестта на човек без да се робува на схеми или теории т.е. грижите 
трябва да са резултатни. Хипократ е лекувал цялостно организма, неговата медицина 
е обръщала внимание на диетите и начина на хранене.
  В Европейската медицина ,грижи са полагали за избягване на зарази, за поддържане 
личната хигиена на момчетата ( обрязването).
   В Римската медицина лекарите настояват да се поддържа не само лична хигиена , 
но и хигиена на жилищата. Започнали са приготовления на лекарства от животински 
произход ( 130 – 200 г. от н.е.).
  В края   на античността се формирали правила   относно полагане на грижите за 
болните,   напр.   Правило   на   виден   римски   лекар   Асклепид   е   било   „   да   се   лекува 
безопасно, бързо и възможно най-безболезнено”. Стига се до институциализация на 
грижите   ,   която   се   свързва   с   появата   на   християнството.   Сестринските   грижи 
претърпяват развитие – по домовете, приютите и първите болници. Така докато в 
началото  на  християнството   се е  използвал  целия   тогавашен   лечебен  арсенал,  с