Христо Ботев като социален деец и мислител на европейско
равнище
Изминали са повече от сто години след смъртта на Христо Ботев, а той е жив, той е сред
нас. Сякаш за него важи с пълна сила: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”.
Ботевите идеи и послания и днес ни призовават да се борим за изконните ценности на
човечеството свобода, справедливост, независимост и солидарност. Идеалите и
качествата му го нареждат сред най изтъкнатите водачи и лидери на човечеството,
стремежът към прогрес, новаторските и революционни идеи го издигат до висотата на
европейските възрожденци. Като цяло идеите му имат социална насоченост и общо
човешки смисъл, свързани със свободата като висша ценност. При Ботев понятията
свобода, справедливост и борба са неизменно свързани, вплетени в здрава нишка.Напълно в
реда на нещата е, когато една личност остави ярка диря в историята на своя народ, да се
съпоставя и съизмерва с върховите и знаменити личности на други народи, в европейски и
световен мащаб. Така можем да разглеждаме Ботев не само като социален деец и
мислител в национален мащаб, но и като личност на европейско ниво.
За да проследим обаче развитието на Ботевата личност в идеен и социален план, трябва
да започнем от най – ранните години от неговия живот. Както е известна той е роден на
25 декември 1848 г. в Калофер, в семейството на видния български учител и книжовник –
Ботьо Петков и природно интелигентната калоферка Иванка Стойкова Дрянкова. Така
Малкият Ботев израства в семейството на интелигентни и образовани българи, където
получава възпитание в духа на патриотизма и родолюбието, отрано се насочва към
просветата и знанието. Именно в тази благотворна среда той успява да изгради своята
личност, ценностите и принципите си. Още в ранните си години той показва потенциала
си и богатите си заложби, записвайки народните песни, които майка му пеела, от малък
той ги знаел наизуст. Ботев успява да завърши началното и прогимназиалното си
образование в Калофер, по това време баща му е доминираща фигура в живота ми.
През 1863г. Ботев заминава за Русия, учи в Одеската мъжка гимназия. Престоя му в Русия
се овенчава с началото на неговата творческа дейност .В русия се запознава и с
творчеството на руските революционни демократи Херцен, Чернишевски, Добролюбов,
Писарев и др. Чрез руската литература Ботев влиза в досег с постиженията на
западноевропейската революционнодемократична мисъл. По – късно се запознава и е под
влияние на западноевропейския утопичен социализъм чрез произведенията и идеите на Сен
– Симон, Фурие, Прудон и др.
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 921 |
Брой символи: | 7674 |