Възстановяване на българската 
държава(1878-1879)                                  
Увод:

На   3   март   (19   февруари)   1878г.   в   градчето   Сан   Стефано,на 

подстъпите   към   турската   столица   се   ражда   един   знаменателен   за 
българската   история   документ.В   сухия   протоколен   текст   на 
Санстефанския   мирен   договор   се   решава   съдбата   на   българската 
нация   и   с   размаха   на   историческата   правомерност   се   очертават 
параметрите   на   възстановената   българска   държавност.Пътят   до 
Санстефанския   мирен   договор   обаче   е   дълъг   и   труден.Идеите   за 
политическа свобода и възстановяване на самостоятелната държавна 
организация   са   живи   през   всичките   векове   на   чуждо   владичество   и 
най-вече   през   Възрожденската   епоха.Вижданията   за   бъдещото 
политическо устройство се оформят до голяма степен самобитно под 
влияние   на   спомените   за   миналото   величие   на   българите,под 
въздействие на местните условия и в тясна връзка с въжделенията и 
разбиранията на всички обществени слоеве.Успехът на движението за 
новобългарска просвета и култура, както и на църковно-националните 
борби,които   завършват   с   признаването   на   Българската   екзархия   и 
фактически на българската нация са елементи от възстановяването на 
българската   държавна   традиция.Преминавайки   през   етапа   на 
стихийност

и

локална

ограниченост

българското 

националноосвободително   движение   достига   до   етапа   на 
организираната   борба.Идеите   и   плановете   на   Раковски,опитът   на 
ТБЦК,Българското   общество,Добродетелната   дружина,Одеското 
настоятелство,цялостното   развитие   на   четническото   движение 
подготвят почвата за  националната революция на един по-висок етап 
на   организационно   и   идейно   развитие,намерил   своя   израз   в 
създаването   и   дейността   на   Българския   революционен   централен 
комитет   (БРЦК)   и   Вътрешната   революционна   организация 
(ВРО).Българите   обаче   не   успяват   да   постигнат   национална 
независимост   със   собствени   сили,както   им   завещава 
Апостола.Кулминацията   на   усилията   на   възрожденските   българи   за 
извоюване на държавна независимост-Априлското въстание от 1876г. 
завършва   трагично.Свободата   идва   в   резултат   на   щастливо 
съвпадение   между   историческия   път   на   българското 
националноосвободително   движение   и   развитието   на   руската 
имперска балканска политика.

.Историография:Интересът   към   тематиката   определя   многобройните 
научни   изследвания.Съвременикът   на   събитията   Симеон   Радево   пише 
„Строителите   на   съвременна   България”,книга   с   ценна   изворова   и 

1

историографска   стойност.Внимание   заслужават   изследванията   на 
Г.Тодоров

(„Временното

руско

управление

в 

България”),Хр.Гандев(„Руската   помощ   за   изграждането   на   българската 
държава”),Кирил   Патриарх   Български   („Съпротивата   срещу   решенията 
на   Берлинския   договор.Кресненско–Разложкото   въстание”),Мария 
Манолова   („Създаване   на   Търновската   конституция”),   И.Козменко 
(„Руската дипломация  и формирането на българската държавност  след 
Освобождението”),,Л.Владикин   („История   на   Търновската 
конституция”), З.Маркова и Ел.Стателова („Учредителното събрание в 
Търново”), Ив.Стоянов („Либералната партия в Княжество България”), 
С.Пенков („Берлинският договор и Балканите”) и др.
 Извори:Сред широката  изворова  база особено ценни  са документалните 
материали,   извлечени   от   личните   фондове   на:Гр.   Начович,   Д.   Греков, 
Др.   Цанков,   Ст.Стамболов,   М.   Балабанов,   Т.   Бурмов,   М.   Дринов,   Т. 
Икономов   и  др.Открояват   се  и   дневниците   и   мемоарите   на   К.   Иречек, 
Т.   Начов,   П.   Пешев,   Д.А.   Милютин,   Ив.   Ев.   Гешов,   К.   Стоилов   и 
др.Важно   значение   за   изясняване   на   изследваните   проблеми   имат 
материалите,   поместени   в   партийния   и   периодичен   печат.За 
създаването   на   Търновската   конституция,   за   борбите   между 
различните   идейни   течения   представа   дават   дневниците   на   Първото 
Учредително  Народно   събрание.Тематична   информация   представят   и 
различните сборници с документи 

Изложение:I.Възстановяване на българската държава с помощта 
на   Временното   руско   управление.1.Същност   и   етапи   на 
Временното   руско   управление.

Русия   обмисля   изграждането   на 

младата   държава   още   преди   обявяването   на   войната.Нейният 
стремеж е да укрепи влиянието си на Балканите чрез създаването на 
свободна   България.Главните   принципи,   на   които   се   основава 
балканската   политика   на   славянската   империя,са   формулирани   в 
известната   записка   на   княз   Владимир   А.Черкаски   от   1   ноември 
1876г.,адресирана до военния министър  

Д.А.Милютин

.

Княз Черкаски 

е   виден   руски   държавен   и   обществен   деец,принадлежащ   към 
фракцията   на   либералните   помешчици.Участва   в   отмяната   на 
крепостното право в Русия и провеждането на аграрната реформа в 
Полша.Според   него   изпълнението   на   предстоящата   задача-
освобождаването   на   българския   народ   и   поставянето   основите   на 
новата   държава   изисква”незабавно   да   се   пристъпи   към   сериозно 

2

изучаване  на  самото  място  на  действителните  условия  на  живот”  и 
това   да   се   извършва   успоредно   с   военните   действия.

Помощта   на 

Русия   по   устройството   на   новата   българска   държава   се  
реализира   на   четири   етапа

подготвителен   ,военновременен  

,мирновременен   и   заключителен

.

Задачите   на   руските 

администратори   са   ясно   определени   в  манифеста   на   Александър  ІІ 
към  българския   народ.В   него   се  посочва,че   ще  се  изгражда  местно 
управление с привличане и на българското население,а новите военни 
дружини ще бъдат ядрото на българската сила,която ще опазва общия 
ред и сигурност.

   Първият етап

 на възстановяване на българската държава 

започва 

на   16   ноември   1876г

.   с   формирането   на   служба   начело   с   княз 

Черкаски,наречена  

„Канцелария   за   гражданско   управление   при  

Главното   командване   на   руската   армия,   действаща   на  
Балканския фронт”

  и  

завършва през юни 1877г

.,когато отрядът на 

ген.А.Цимерман   и   дивизията   на   ген.М.Драгомиров   първи   форсират 
Дунава.За   сътрудници   на   Черкаски   са   определени   юристът   Сергей 
Лукиянов,генералите

Дмитрий

Анучин

и

Михаил 

Домонтович,Н.Л.Соболев,П.Неклюдов,княз   С.В.Шаховски,подпомагани 
от   българите   Н.Геров,   проф.М.Дринов,Тодор   Бурмов,Тодор 
Икономов,Христо

Стоянов

и

др.Проучват

се 

нравите,обичаите,традицията   на   българите,както   и   устройството   на 
действащата   турска   административна   система.Така   като   се   отчитат 
националните особености и отражението на съществуващите порядки 
се   проектира   формата   на   бъдещото   държавно   устройство   на 
България.Събраните от специалната комисия,начело с полк. Соболев 
материали   се   публикуват   в   сборника   „Материалът   для   изучения 
Болгарий”.Подготвят се нормативни актове на местното и централното 
управление.В   тях   специално   е   регламентирано   участието   на 
българското население.Чрез  руското  външно  министерство,Одеското 
настоятелство   и   славянските   комитети   са   издирени   образовани   и 
талантливи   българи,които   да   бъдат   привлечени   в 
управлението.Особено   внимание   се   отделя   на   тези,които   са 
завършили в Русия и са служили в руски ведомства.Към Гражданската 
канцелария са привлечени и 80 руски офицери и 20 руски консули.От 
тях   (и   българите   впоследствие)   са   назначени   първите 
губернатори,окръжни управители,полицейски началници и др.

1.2.Военновременен   етап-дейността   на   Канцеларията   в 
освободените   български   земи.

Вторият   етап–същинското 

организиране   на   управлението   на   младата   българска  

3

държава,съвпада с хода на войната

.Канцеларията полага основите на 

полицейски,административни,финансови,съдебни   и   други   органи   на 
власт   в   освободените   земи.До   Санстефанския   мирен   договор   са 
изградени 8 губернии и 56 окръга,предвижда се губерния в Македония 
начело с бившия консул в Солун М.Хитрово и 70 висши офицери за 
изграждане   на   администрацията.Губернаторите   се   назначават   от 
средите   на   лицата,които   княз   Черкаски   поканва   от   Русия,имащи 
юридически познания и административен опит,както и руски офицери 

с   изключение   на   Свищовската   губерния,където   губернатор   е  
Найден Геров,а вицегубернатор Марко Балабанов

,активен участник в 

църковната   борба.Почти   навсякъде   вицегубернаторите   са 
българи:Др.Цанков,Никола   Даскалов,Константин   Станишев,Петко 
Каравелов,   Марин   Дринов.В   селата   се   възстановяват   съветите   на 
старейшините,а в градовете–градски административни съвети,в които 
има   представители   от   всички   вероизповедания.Създадени   са   и 
изборни   съдебни   съвети,предимно   от   местни   жители,с   различен 
социален   статус(въпреки   предпочитанията   на   Черкаски   към   по-
заможните   слоеве).Цялостната   управленска   дейност   се   ръководи   от 
временни   правила   за   административните,   военнополицейските, 
съдебните и други органи,съобразени с демократичните стремежи на 
българите.ВРУ полага усилия да облекчи положението на населението 
като   премахва   някои   данъци.Десятъкът   е   заменен   с   поземлен 
налог,отменена е порочната система на откупуването на данъци, и се 
продължават   сроковете   за   тяхното   изплащане.Непосилният   и 
унизителен   военен   данък   „бедел”(аскерие),събиран   в   пари   само   от 
мъжете   християни,и   данъкът   „серчим”,събиран   изключително 
изключително от християнското население,са също отменени.Полагат 
се   грижи   за   прибиране   на   реколтата,за   създаване   на 
лечебници,читалища,създадени   са   21   пощенски   станции,организира 
се   подпомагането   на   армията   и   т.н.ВРУ   се   опитва   да   предпази 
българското   население   от   бягащите   турци,които   безчинстват.За 
носенето на обща полицейска служба и охрана на обществения ред се 
учредяват   команди   от   щатни   пеши   и   полицейски   служители   и 
въоръжени   караули   от   местното   население.Трудности   има   и   при 
избора   на   новите   администратори.Започват   борби   между   бившите 
„стари”и   „млади”.При   избора   на   органи   се   съблюдават   няколко 
принципа   –   демократичност,опростен   държавен   апарат,зачитане   на 
местни   традиции.Създава   се   нова   структура   на   централното 
управление.Княз Черкаски и неговите помощници имат важни заслуги 
за полагане на основите на българската държавност.Черкаски умира 

4

на 3 март 1878г.,в деня на подписването на  

Санстефанския мирен 

договор

.

Неговите   членове   от   6   до   11   се   отнасят   за   новосъздаденото 

автономно трибутарно княжество България, което трябва да има свое 
правителство   и  народна  войска.   Съгласно  чл.7  князът  се  избира  от 
населението   и   се   одобрява   от   Високата   порта   със   съгласието   на 
Великите сили. Събранието на българските “първенци”, свикано във 
Филипопол(Пловдив)   или   Търново,   се   натоварва   да   изработи 
“Органически   устав”,според   правилата   установени   през   1830г.   след 
Одринския   мир   в   дунавските   княжества   Влахия   и   Молдова.   Новото 
управление  се  предвижда  да се  въведе  в течение  на  2  години  под 
надзор на руски имперски комисар. Чл. 8 забранява пребиваването на 
турски войски в Княжеството. Всички турски крепости трябва да бъдат 
разрушени. До организирането на местна войска порядъкът в страната 
и   нейните   граници   трябва   да   бъдат   охранявани   от   руски   войскови 
части.   Според   чл.   6   границите   на   българското   княжество   обхващат 
Северна   България,   без   Северна   Добруджай,   цяла   Тракия   без 
Гюмюрджинско и Одринско и цяла Македония, без Солунска област и 
Халкидическия полуостров. По такъв начин новата българска държава 
с малки изключения включва земите, населени с българи-всичко около 
170 хил.кв.км и 4 800 000 население-88% от което българи. В нейните 
граници   влизат   приблизително   същите   територии,   които   съгласно 
решенията   на   Цариградската   конференция   фигурират   в   двете 
области. Княжеството получава излаз на Бяло море: от р.Марица до 
Солун.”Санстефанският договор урежда в основни линии българския 
национален   въпрос”-подчертава   акад.Хр.Христов.Като   цяло 
Санстефанската   карта   отговаря   на   изконните   исторически   и 
етнокултурни предели на младата нация,формирана от народността в 
люлката   на   трите   класически   български   провинции-Мизия,Тракия   и 
Македония.С   излазите   на   Черно   и   Бяло   море   новата   държава   в 
центъра на Балканите добива най-изгодно геополитическо положение 
сред своите съседи.
 

1.3.Мирновременен и заключителен етап на ВРУ.

Третият етап на 

ВРУ

започва след подписването на Санстефанския мирен договор. 

Условията   на   мир   създават   възможност   да   се   заменят   руските 
представители в управлението на страната с български. Учредява се 
нова   служба   –   руски   императорски   комисар   в   България.За   пръв 
императорски   комисар   е   назначен   княз  

Александър   Михайлович  

Дондуков–Корсаков

  (дворянин, юрист, генерал–лейтенант, участвал 

във войната в боевете при Плевен), който заема новата длъжност на 8 

5

май   1878г.До   неговото   пристигане   управлението   оглавява 

ген.Д.Г.Анучин

.  

Дондуков–Корсаков   създава   Съвет   на   руския  

императорски комисар в България със 7 отдела:1) вътрешни дела,  
2)съдебен,3)учебен   и   духовен,4)финансово–контролен,5)военен  
6)пощи,телеграф,пътни   съобщения   и   обществени   работи   и  
7)канцелария за общи дела и дипломатически отношения,при което  
ще има бюро за статистика.

Седалището на Съвета е преместено от 

Търново в Пловдив,предвиждан от русите за столица на българската 
държава.Ген.Анучин   поставя   на   31   март   1878г   основите   на 
българската армия,наречена Земска войска.На задължителна служба 
подлежат мъжете между 20 и 30 години.Открито е военно училище за 
подготовка на офицери.Главна задача на ВРУ е да подготви местни 
кадри.На   служба   като   чиновници   в   гражданските   ведомства   са 
назначени   над   2000   българи,а   на   повече   от   30 000   е   дадена 
възможност да преминат военно обучение.Разширяват се и укрепват 
административните,   съдебните,   полицейските   и   военните 
служби.Съдебната   система   е   съобразена   с   нуждите   на   уредените 
губернски,окръжни   и   селски   съдилища.Вдигнато   е   окончателно 
военното   положение,създават   се   улеснения   на   гражданите   за 
търговия извън пределите на България.Реформирана е и данъчната 
система,а   размерът   на   въведеният   поземлен   данък   за   1878г.   е 
съобразен с местните условия и особености.

Берлинският конгрес съкращава срока на работата на ВРУ от 2 години 

на 9 месеца,поради което Съветът на руския императорски комисар в 
България   трябва   да   ускори   изграждането   на   управленските 
органи.Дондуков   се   съобразява   с   нарежданията   на   руското   външно 
министерство да вземе под внимание решенията на Великите сили в 
Берлин.Предоставени   са   му   изключителни   пълномощия   по 
завършване   на   административната   уредба

.Започва   четвъртият 

етап   от   изграждането   на   нова   България,който   завършва   с  
прекратяване   дейността   на   ВРУ   през   май   1879г.   и   се  
характеризира   с   ускорено   и   пълно   преминаване   на   органите   на  
централното   административно   управление   в   ръцете   на  
българите

.Седалището   на   ВРУ   се   премества   в   София,тъй   като 

Пловдив остава в автономната област Източна Румелия.Създаден е 
Отдел   за   просвещение   и   духовните   дела,ръководен   от   Марин 
Дринов,който   разработва   централни   програми   за   развитие   на 
народните училища,издържани от общините.Обнародват се временни 
правила,назначават се инспектори,откриват се нови гимназии, вземат 
се   мерки   за   увеличаване   броя   на   учениците.Въведени   са   неголеми 

6

такси   за   образование,за   да   имат   възможност   да   учат   и   децата   на 
бедните,които не плащат учебна такса.В София и Габрово се откриват 
класически   гимназии.Полагат   се   грижи   за   църковните   дела–
възстановяват   се   разрушени   църкви,премахнат   е   данък 
„владичина”.Полага   се   началото   на   медицинското   дело-откриват   се 
болници   и   аптеки.Възстановяват   се   и   се  откриват   нови   читалища   и 
библиотеки.На 15 януари 1879г. е открита Народна библиотека,а през 
май–БНБ   с   2   млн.   франка   капитал.Внимание   се   отделя   за 
подготовката на бъдещи министри.По този начин ВРУ създава условия 
за изграждане на модерно управление и ликвидиране остатъците от 
архаичната система.Осигурява се независимостта и суверенитета на 
българската   държава   въпреки   васалното   й   положение   спрямо 
Високата порта.
    Руските   власти   отделят   особено   внимание   на   изграждането   на 
администрацията и на Източна Румелия,където според решенията на 
Берлинския договор трябва да се организира автономна провинция на 
Османската империя със специален статут.Начело на ВРУ там застава 
Аркадий   Столипин,генерал–лейтенант,участник   в   освободителната 
война.Под негово ръководство българите овладяват всички звена на 
административните   структури.Руски   военни   командири   като 
доброволци   подготвят   населението   за   защита   от   евентуално 
навлизане   на   турски   гарнизони   както   е   предвидено   в   Берлин.По 
настояване   на   главнокомандващият   руските   окупационни   войски   на 
Балканите Александър  II  разрешава българите да бъдат снабдени с 
оръжие.Благодарение   на   активната   помощ   на   ВРУ   е   запазен 
българския   характер   на   областта,което   има   важно   значение   за 
осъществяване по-късно Съединението с Княжество България.

Особено сложен се оказва бежанският въпрос.По време на войната 

българите   заграбват   земите,които   са   взели   под   аренда   от   турските 
земевладелци.С   това   в   основни   линии   е   извършен   аграрният 
преврат,т.е.   селяните   са   се   снабдили   с   достатъчно   земя,за   да   се 
издържат,но   е   необходимо   това   да   бъде   узаконено.Берлинският 
договор   дава   възможност   на   избягалите   турци   да   се   завърнат,да 
дадат   под   наем   собствеността   си   или   да   я   продадат.Започва 
мъчителен   процес,в   който   желаещите   да   закупят   земите   нямат 
средства,попадат в ръцете на лихварите и т.н.Дондуков се опитва да 
намери приемливо решение.Издава на 2 август 1878г.т.нар. „Журнално 
постановление”,чрез което изисква завърналите се турци да покажат 
документ (тапия) за собственост,за да получат земята си отново.И тъй 
като   много   от   тях,за   да   не   плащат   данъци,нямат   тапия,селяните 

7

запазват придобитото.В постановлението се обявява също,че на съд 
подлежат   онези   турци,които   са   замесени   в   убийства,   терор, 
кражби.Това   принуждава   мнозина   да   се   откажат,но   и   много   се 
завръщат,което затормозява аграрния преврат.

И в тези първи стъпки на възродената българска държавност нейна 

неотклонна   сянка   продължава   да   бъде   Източният   въпрос.Русия 
предварително поема задължение да не допусне създаване на голяма 
българска държава.Това дава основание на Австро-Унгария и Англия 
да   не   приемат   Санстефанския   мирен   договор   и   да   предизвикат 
неговата ревизия през юни-юли 1878г. в Берлин.Български делегации 
не   са   допуснати   в   заседателната   зала.

Берлинският   договор 

разпокъсва българските земи на пет части.Княжество България,което 
е в трибутарна зависимост от Османската империя, обхваща земите 
между Дунав и Стара планина,както и Софийския санджак-63 752 кв.км 
и   население   2 007 919.От   земите   между   билото   на   Стара 
планина,Ихтиманска Средна гора,на юг Родопите,на изток Черно море 
се оформя област Източна Румелия,която има пълна административна 
автономия,но се намира под пряката политическа и военна власт на 
султана. Македония и Одринска Тракия са върнати на Турция,макар че 
чл.23   от   договора   предвижда   там   реформи   и   евентуална 
автономия.Част от западните български земи са дадени на Сърбия,а 
Северна   Добруджа–на   Румъния.Остава   в   сила   капитулационния 
режим,което позволява западните държави да запазят икономическите 
си позиции в свободното княжество.За Източна Румелия се предвижда 
да бъдат задължителни не само вече съществуващите ,но и бъдещите 
договори,конвенции   и   международни   споразумения   на   Османската 
империя с други държави.Френските историци Ернст Лавис и Алфред 
Рамбо оценяват договора като „…пряко нарушение на хуманността и 
лични сметки,безнравствено и жалко дело,защото без да осигури ни 
най   –  малко   мира,той   създава   многобройни   поводи   за   конфликти   и 
войни в бъдеще.”Вън от Княжеството остават 150 хил. кв. км с около 
2,5 млн българи. 

2.Съпротивата   на   Българите   срещу   решенията   на   Берлинския 
конгрес-само за УНСС.

Особено големи са покрусата и възмущението 

на   българското   население   в   Македония   и   в   онези   части   от 
Тракия,които   остават   под   османска   власт.Преди   подписване   на 
договоро   широк   размах   взима   петиционната   кампания.Изпращат   се 
молби   до   представителите   на   руското   правителство   и   западните 
държави,събират се подписи и българите предупреждават,че няма да 
се   примирят   с   така   създаденото   положение.Преобладаващият   брой 

8

изложения   са   изпратени   до   руския   император,до   руски 
дипломатически и военни дейци,до отделни представители на руската 
общественост. Главна роля играят предимно висши духовници и най-
изтъкнатите   представители   на   формиралата   се   до   този   момент 
българска   интелигенция.Особена   активност   развиват   Кузман 
Шапкарев   и   Методи   Кусев,натоварени   да   събират   подписи   от 
българските общини в Македония.Основна движеща сила е дребната 
и средната градска и селска буржоазия,които се борят за изпълнение 
на   Санстефанския   мирен   договор   и   за   ликвидиране   на   архаичният 
социално-икономически   ред,разрешаване   на   аграрния   въпрос   и   за 
икономически   просперитет.В   същото   време   в   страната   рязко   се 
засилват   и   вълненията   на   турското   население   в   Северна 
България.Още в края на войната,от разбитите турски военни части се 
организират   разбойнически   групи,които   извършват   нападения   и 
създават възможност за организиран отпор на руската армия.В района 
на   Родопите   черкезки   банди   от   прекратилата   съществуването   си 
армия   на   Сюлейман   паша,снабдени   с   модерно   оръжие,водени   от 
Мурад паша и Южени Чауш,подстрекавани и организирани от бившия 
английския   консул   във   Варна   Сенклер   (Хидает   паша)   инсценират 
антибългарски прояви.Метежни действия ,представяни на Запад като 
въстание   на   турското   население   имат   за   цел   да   компрометират 
руските   окупационни   подразделения   и   в   създадената   ситуация   към 
Турция   да   се   присъединят   районите   между   Харманли   и   Хасково. 
Борбата срещу Сенклеровите банди се организира от капитан Петко 
Киряков (известен като Петко войвода),а също и от ВРУ,които помагат 
на   родопското   население   да   отбие   ударите.Вдигат   се   български 
селища в района на Родопите и Беломорието.

След   като   стават   известни   решенията   на   Берлинския 

конгрес,националноосвободителната  борба взема   широки  размери  и 
обхваща всички райони на отечеството.Видни българи,съратници на 
Левски,поемат   инициативата   да   придадат   организиран   характер   на 
съпротивата.На 29 август 1878г. в Търново в Хаджинедялковата къща 
Л.Каравелов, Ст.Стамболов, Хр.Ив.Големия, Г.Живков, Хр.Караминков 
и   др.   създават   първия   комитет   „Единство”.Много   скоро   се   създава 
мрежа   от   такива   комитети   -   отначало   в   Северна   България,а 
впоследствие   из   цялата   страна,като   за   централен   в   Княжеството   е 
определен комитетът в София,а за Източна Румелия–в Пловдив.През 
късното   лято   на   1878г.   обаче   настъпват   събития,които   извеждат   на 
преден план като важно ръководно ядро комитетите в Горна Джумая и 
в Кюстендил,макар че те остават подчинени на Софийският комитет.

9

Идеята на Търновския комитет „Единство” за въоръжена съпротива 

срещу решенията на Берлинския конгрес се посреща с ентусиазъм в 
цялата   страна.Първият   сериозен   успех   на   комитетите   „Единство”   е 
отстояването   на   българския   характер   на   Източна   Румелия.Портата 
решава да превърне областта в турска провинция и се готви да въведе 
турски   военни   гарнизони.Българите   организират   десетки   протестни 
акции,изразяващи   се   в   писане   на   молби   и   изложения.Проф.Марин 
Дринов   и   Иван   Евстр.Гешов   пишат   мемоар–протестен   документ,в 
който   се   казва,че   ако   Турция   настани   гарнизони,то   българите   „ще 
отговарят на насилието с насилие”.Мемоарът отразява настроенията 
на българите в Румелия.Делегация в състав Т.Икономов, Д.Греков и 
Гр.Начович   го   връчва   на   посланиците   на   Великите   сили   в 
Цариград.Българите се готвят и за въоръжен отпор.По инициатива на 
бивши   националреволюционери   ,със   съгласието   на   А.Столипин   и   с 
участието на  руски  военни   командири като  доброволци  се създават 
гимнастически  стрелкови  дружества за военна  подготовка на всички 
мъже,годни   да   носят   оръжие.Големи   успехи   имат   сливенското 
дружество,ръководено   от   ген.Скобелев,   пловдивското,   бургаското   и 
др.Англия   и   Турция   разбират   истинските   цели   и   протестират,но   без 
успех.Дружествата стават надеждна опора за защита на българската 
национална кауза.
     Борбата против решенията на Берлинския конгрес взима най–остри 
форми   в   Македония.Посяга   се   върху   редица   извоювани   още   през 
Възраждането   права   на   българите:закриват   се   училища,общинското 
самоуправление се обезличава.Там мирните протести се съчетават с 
четнически   действия.Старите   войводи   Ильо   Марков,   Димитър 
Попгеоргиев,   Тодор   Паласкаря,   Кочо   Лютата   поемат   отново 
въоръжената   съпротива.След   конгреса   в   Берлин   османските   власти 
започват   открити   грабежи,   масов   терор,   затварят   училища, 
обезличават   дейността   на   общините.Местни   дейци   като   Кузман 
Шапкарев,   Методи   Кусев,   Коста   Шулев   търсят   пътища   за 
противодействие.Решение  за въстание  се взема,когато  в Кюстендил 
пристига   известният   общественик   и   църковен   деец,сподвижник   на 
Раковски   и   Левски,   завършил   в   Русия,   висшият   духовник   Натанаил 
Охридски.Изгонен  от  турските  власти  от  Охрид,където  е  владика  от 
1874г.,митрополит   Натанаил   изцяло   се   отдава   на   народното 
дело.Натанаил   Охридски   осъзнава   добре   необходимостта   от   чужда 
помощ и се опитва да се свърже с Русия,като се обръща с писмо до 
видния   славянофил   И.С.Аксаков.В   него   излага   състоянието   на 
Македония   и   изтъква   тежките   последици   за   славянството   от 

10

разпокъсването   на   България.По   този   начин  се   търси   подкрепата   на 
славянофилските   кръгове,   а  чрез   тях   и   на   руското   правителство   за 
борбата на македонските българи.В стремежа си да обедини всички 
революционни   сили   Натанаил   се   свързва   с   водачите   на   вече 
съществуващото   съпротивително движение в Тракия.Пише писмо до 
капитан Петко войвода,в което го приканва към общи и съгласувани 
действия.Обръща   се   и   към   комитетите   „Единство”.Важна   роля   в 
подготовката на въстанието играе съвещанието в Рилския манастир 
на   8   септември   1878г.,   на   което   освен   Н.Охридски   присъстват   и 
Д.Попгеоргиев   и   Ильо   Марков,управителите   на   Горноджумайски   и 
Кюстендилски   окръг,руснаците   Й.В.Шевченко   и   Н.Р.Овсяний, 
М.Сарафов от търновския комитет „Единство” и др.Инициаторите на 
подготовката за въстание чувстват,че зад тях стои цялата българска 
общественост,както и симпатиите на временните руски власти.
     Активно  участие  в подготовката взема  Софийският комитет,който 
изпраща   две   големи   чети   към   Кюстендил   под   ръководството   на 
доброволците Луис Войткевич и Адам Калмиков.Сформиран е щаб от 
местни дейци начело с Димитър Попгеоргиев Беровски.Около Рила и 
Пирин   действат   няколко   големи   чети,които   са   на   разположение   на 
щаба.Начело на тях стоят прочутите войводи Стоян Карастоилов,Баню 
Маринов,дядо Илия Беровски,Атанас войвода и др.Във вътрешността 
организационна

дейност

развиват

други

въоръжени 

формирования.Още   в   началото   се   появяват   известни   слабости   в 
подготовката: не е изграден общ ръководен център,не е осъществена 
връзка   с   всички   революционни   ядра   в   Македония,   съществуват 
сериозни разногласия между Софийския комитет и местните дейци.Ст. 
Стамболов   и   Н.Обретенов   от   Софийския   комитет   предлагат   да   се 
изпратят емисари-апостоли в Македония ,които да установят контакти 
със съществуващите местни организации и да подготвят населението 
за   масово   въстание–продължение   на   историческата   практика   от 
Априлското   въстание.Местните   дейци   и   Н.Охридски   настояват 
въстанието   да   започне   от   Пиринско   (главна   роля   играят   четите)   и 
постепенно да се разширява вътре в страната.Това показва,че няма 
ясна   програма,   няма   координация   межди   различните   звена.В   някои 
райони   обаче–Горна   Джумая   (Благоевград),   Кюстендилско, 
Кресненско, кипи трескава подготовка.
     Властите   усещат   раздвижването   и   струпват   войска   в   района   на 
Кресна.На   5   октомври   1878г.   400   въстаници   нападат   турските 
гарнизони   край   кресненските   ханове   и   сломяват   съпротивата   им,с 
което   е   поставено   началото   на   Кресненско–Разложкото 

11

въстание.Въстаниците се насочват на юг.Овладяват селата Влахи и 
Ошава и в продължение на две седмици освобождават всички селища 
по   долината   на   р.Струма.Турците   се   оттеглят   към   Сяр   и   Петрич. 
Комитетите „Единство” изпращат оръжие,но то не достига.Петербург 
нарежда на ВРУ да се дистанцира от революционното движение под 
страх   от   международни   усложнения.Сериозно   се   задълбочават 
разногласията   между   Софийския   комитет   и   Главния   щаб.От   София 
настояват   за   бързи   и   внезапни   действия-„герила”   към 
Кюстендилско,Разложко     и   Западна   Македония,а   не   „регулярни 
действия” с цел да се предизвика интересът на Европа и намесата на 
Русия.Срещу тази тактика се обявява Д.Попгеоргиев,който   настоява 
за планомерни действия,а въстанието да се разширява след като са 
укрепени позициите в завзетите територии.Жертва на разногласията 
стават Стоян войвода и двамата му другари Георги Чолаков и Иван 
Краков.   Попгеоргиев   е   отстранен   от   ръководството.Въстанието 
продължава   в   Мелнишко,   Петричко,   Демирхисарско.Месец   след 
кресненските боеве-през ноември, започват въстанически действия и 
по долината на Места в Разложката котловина с боеве при Банско и 
Горно   Драглище.Освободен   е   и   Разлог.Срещу   въстаниците   е 
изпратена   голяма   турска   армия.В   решителния   момент   Войткевич   и 
Калмиков   изоставят   въстаниците.Започват   палежи,убийства,грабежи 
над беззащитното население.
   Неуспехът   на   първата   фаза   на   въстанието   налага   промяна   на 
тактиката.Н.Охридски,Д.Попгеоргиев   и   Ст.Стамболов   правят   опит   да 
изградят ръководен център,да се привлекат доброволци,да се намери 
оръжие.Изпратени   са   няколко   чети,които   продължават   борбата,като 
най-голямата води сражения до средата на май  1879г.
     По   своите   цели,характер   и   резултати   Кресненско–Разложкото 
въстание   е   важен   етап   от   националноосвободителната 
революция.Причините   за   неуспеха   на   въстанието   се   крият   във 
вътрешноорганизационните   борби   и   разногласия,   дистанцираността 
на Русия,изключително неблагоприятната международна обстановка.
     Този   първи   етап   на   борбите   срещу   решенията   на   Берлинския 
конгрес,който   включва   и   първите   разногласия   в   Учредителното 
събрание в Търново по повод „общонационалния  въпрос”(за тях ще 
стане   дума   по–долу),   има   важно   значение,макар   и   да   завършва   с 
неуспех.Българите   от   трите   географски   области   Мизия,Тракия   и 
Македония   изразяват   по   категоричен   начин   недоволството   си   от 
решенията   на   Берлинския   диктат   и   гледат   на   него   като   временна 
мярка.Техните борби оказват влияние и върху Високата порта да се 

12

откаже от правото си да въведе турски гарнизони в Източна Румелия. 
Съпротивата   срещу   решенията   на   Берлинския   конгрес   и   опитът   за 
съединение,направен през пролетта на 1880г., дават да се разбере,че 
българите ще се борят за окончателно решение на болезнения за тях 
национален въпрос.Затова и при подновяване на „Съюза на тримата 
императори”(руският,германският   и   австро-унгарският)   през 
1881г.,практически   половината   от   Великите   сили   подписват   таен 
протокол,с   който   се   задължават   да   не   пречат   при   евентуално 
съединение   на   Княжество   България   с   Източна   Румелия.Това   дава 
основание   борбите   през   този   първи   етап   да   се   възприемат   като 
начало   на   една   борба   ,в   което   има   и   успехи   –   Съединението 
1885г.,обявената независимост 1908г.,и поражения – Първата (1913) и 
Втората (1918) национална катастрофа.

  II.Изработване   и   приемане   на   Основен   закон   на   Княжество 
България.1.Изработване на проект за Органически устав.

Преди да 

приключи   дейността   си   ВРУ   съдейства   за   изработване   на   основен 
закон–конституция.Според   чл.4   от   Берлинския   договор   „едно 
събрание”   от   български   първенци   трябва   да   изработи   Органически 
устав.В   научната   литература   се   приема,че  

процесът   по 

изработването   и   приемането   на   конституция   на   Княжество  
България преминава през три фази

.През  

първата

  с помощта на 

княз   Дондуков   и   проф.Марин   Дринов   и   други   видни   български 
общественици,завеждащият   съдебният   отдел   в   Гражданската 
канцелария   Сергей   Лукиянов   и     полковникът   от   жандармерията 
Евгений   Янковски   изработват   през   септември-октомври   1878г.проект 
за Органически устав в умерено–консервативен дух.Като източник се 
използват   сръбският   Органически   устав   от   1869г.   и   Румънската 
конституция   от   1866г.Дословно   се   възпроизвеждат   и   руски 
законодателни актове.Предоставят се най-широки права на монарха,а 
Народното   събрание   има   сравнително   ограничени   функции.ВНС   се 
състои   от   представители   на   висшето   духовенство,висшата 
администрация ,висши съдебни служители,представители на местното 
управление   и   избрани   депутати.В   ОНС   се   включват   половината   от 
членовете   на   ВНС   и   такива   назначени   от   княза.По   начин   на 
конституиране   то   се   превръща   по-скоро   в   съвещателен   орган   на 
княза.Застъпени   са   основните   буржоазнодемократични   права   и 
свободи,неприкосновеност   на   частната   собственост,равенство   пред 
законите и т.н. Междувременно през октомври 1878г. А.Дондуков иска 
мнение от 40 почтени и образовани българи  за основните начала на 
Княжеството.Всички   се   изказват   за   ограничена   монархия,но   техните 

13

възгледи са значително по-консервативни от руския проект.Отговорите 
пристигат късно и не са взети под внимание от Лукиянов.
   На 6 ноември 1878г.проектът,заедно с отговорите на 16 български 
общественици   е  изпратен  за  обсъждане  и  утвърждаване   от  руското 
правителство.След   като   е   прегледан   от   император   Александър  II  в 
резиденцията   Ливадия,той   е   изпратен   в   Петербург,където   е 
анализиран   от   специална   комисия,в   която   влиза   професорът   по 
конституционно   право   и   история   на   правото   Александър   Градовски. 
Това маркира  

втората фаза

  от подготовката на конституцията.През 

декември императорската комисия преработва проекта на Лукиянов в 
по–либерален дух.

Русия има предвид,че в новоосвободена България  

няма   дълбоко   социално   разслоение,което   предполага   силни  
демократични традиции и,за да задържи политическото си влияние  
там, особено след натиска от Запад,тя трябва да се съобразява с  
тези   реалности.

Руските   управляващи   среди   са   убедени,   че   като 

ограничат   властта   на   монарха   и   разширят   участието,   различните 
обществени   слоеве   в   управлението   ще   укрепят   позициите   си   в 
България.Руската дипломация се опасява също от изработването на 
по–демократичен   Органически   устав   от   европейската   комисия   за 
Източна Румелия,което може вероятно да накърни авторитета й.

2.Свикване   и   дейност   на   Учредителното   събрание   в 
Търново.

Третата фаза

по изготвянето на основния закон включва  

допълването на петербургския проект в България от княз Дондуков  
през   януари   1878г.,обсъждането   му   в   Учредителното   събрание   и  
приемането   на   окончателния   текст.

В   Учредителното   събрание 

заседават 229 депутати, от които 88 избрани (по 1 депутат на 10 000 
д.),117 по звание,19 назначени от руския императорски комисар и 5 
представители   на   учреждения   и   дружества.Изборният   състав   е   по-
голям, защото част от представителите на административните съвети 
и съдилищата също са избрани от народа.Пристигат и 40 делегати от 
Македония,Източна Румелия,Добруджа,Бесарабия и от земите ,дадени 
на Сърбия.Свои представители имат турското,гръцкото и еврейското 
малцинство.Събранието е открито от княз Дондуков на 10 февруари 
1879г. в старопрестолния град Търново в сградата на бившия турски 
конак,строена   от   майстор   Колю   Фичето.Руското   правителство 
препоръчва да бъде предоставена на Събранието ”пълна свобода да 
изказва   своите   мнения   по   съществото   на   работата   и   да   постанови 
решения,вземани   единогласно   или   по   болшинството   на   гласовете”-
т.е.статут на еднокамарен парламент в демократична държава.

14