Молитвата и бога в стихотворението „Моята молитва” на Христо Ботев

Христо Ботев е поет с новаторски поглед към проблемте на своето време.Той 

успява по своя уникален начин да осмисли и изрази свободата и пътя за нейното 
постигане.В стихотворението си „МОята молитва” поетът революционер изразява 
своето несъгласие с несправедливостите на робската действителност и 
общоприетите обществени лъжи и за пореден път отстоява свободата като основна 
неавствена ценност, показвайки, че човек трябва първо да е свободен вътре в себе 
си, в мислите си, във вярата си, за да може след това да се включи в общата борба.

Първо индивидуалната вътрешна борба  трябва да бъде постигната, за да се 

започне след това общата срещу стария закостенял свят.В робскката действителност 
внушаваната за Бога представа не е източник на вяра и надежда, а по­скоро  на 
страх и покорство и вместо да покровителства добрите и смирените, качва  на 
престолите озлобените и тиранички народни мъчители.В творбата Ботев  цели да 
внуши идеята, че не това е истинският Бог и че всъчност тази велика сила е във 
всеки един човек.Молитвата на лирическия говорител не е изпълнена с напразни и 
безсмислени думи.Това е една молба за повече сила и смелост, за повече борбеност, 
в която не просто робът се моли за чудо, а бунтовникът­за героична смърт, 
хвърляйки се в борбата.

Именно това е разликата между лъжите, които разпространява църквата, и 

истината, до която е достигнал поетът.Църковната вяра учи на 
безверие.Единственият истински бог е този, даващ сила и надежда­този, към когото 
се обръща лирическият говорител.А Богът, който учи роба да си  мълчи и да  чака 
всичко да падне от небето, е илюзията на разпадащия се робски свят.Свят, кланящ се 
на заблуди и кумири, вместо на своята собствена преценка за нещата, свят, в който 
властват папи и царе, а бедните гладуват, свят, лъжещ хората с „надежди 
голи”.Същият този свят поетът разкрива и в стихотворението  си „Борба”.Но там 
изразява огорчението от заобикалящата го робска действителност­където властват 
парите и лъжата.Докато в „Моята молитва” поетът показва, че народът е лишен от 
своето човешко право, от вярата в себе си.

Тази иде се внушава още в първия стих, където бога в небесата се отрича, за 

да даде място на истинския бог­този в сърцето на лирическия 
говорител.Анафоричното отричане на бога, създаден от църквата „не ти” в началото 
на първите шест строфи цели д апокаже именно тази лъженабожност, изкарала бога 
от душите на хората и качила го на небето с цел да лиши народа от самоувереност и 
смелост.Отричайки във всеки стих църковния кумир, поетът очертава 
безнравствения свят, в който живее народът му.И точно в момента на пълно 
отчаяние, когато изходът от това положение изглежда невъзможен, поетът извежда 
образа на другия­истинския, вътрешния бог.Този, от когото бунтовниците черпят 
сили за борба, вдъхновение за действие и „л’бов жива за свобода”.