НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”  

ПРАВОТО НА ЛЮБОВ ЛИШАВА РУФАТ ОТ 

ПРАВОТО НА ЩАСТИЕ

Разказът на Николай Хайтов  

„Дервишово семе”

  е написан по действителен случай. 

Авторът сменя имената на героите, променя някои моменти, но това с нищо не се отразява върху 
жестоката истина, изобразена в неговото произведение.

Един от главните герои в  

„Дервишово семе”  

е Руфат. Голяма част от читателите на 

творбата биха обвинили точно него за нещастието и болката, с които живеят Силвина и Рамадан. 
Това е художествен проблем, който предизвиква въпроса: „А Руфат не страда ли?” Този Хайтов 
герой не спазва родови и морални принципи, не се придържа към каквито и да било човешки 
ценности. Той е просто човек, който смята, че може да си купи желаната девойка. Точно тази 
увереност по-късно става причина за цялото му нещастие.

Руфат, за разлика от Силвина и Рамадан, е много по-динамична личност. Той е зрял мъж, 

наясно с това, което върши и иска, и е седем години по-голям от героя разказвач. „Лошият" не 
помага на никого, пие и мързелува, но все пак има сърце, което може да изпитва положителни 
чувства. Той също живее в епоха, в която човек е лишен от правото на индивидуална изява, но 
Руфат е и решителен, не се интересува от нищо друго, освен от това, как да си получи своето. Този 
герой се подчинява само и единствено на желанието и нуждите си. И тук е моментът читателят да 
се замисли не е ли отношението на Руфат към родовите ценности първата стъпка напред към но-
вите стойности на времето. В името на гордостта и себелюбието той пренебрегва всичко и всички. 
Не всеки би се осмелил да противоречи и да пренебрегва родовите закони в тази епоха. А при 
Руфат те дори не се споменават.

Този герой се стреми единствено към целта си - да притежава Силвина. Той 

„я бил харесал 

още в първия ден, когато я видел да ходи на двора и си направил дупка на двора да я гледа”. 

Неговото желание е да се ожени за нея и не се интересува от болката и страданието, които 
причинява на Рамадан. Въпреки това едва ли имаме право да твърдим, че Руфат не страда. 
Наистина той има Силвина до себе си - не като жена и личност, съгласила се да живее с него по 
собствено желание, а като вещ - продадена от едни и купена от други. Именно в това се състои и 
неговото най-голямо нещастие. Колкото и да е жесток, той има сърце, което чувства, и очи, които 
виждат. Не му е лесно да гледа как жената на неговите желания и мечти стои до него като животно 
в клетка. Точно така се чувства Силвина. Тя вижда в съпруга си своето наказание, своя палач, 
всичко друго, но не и своя съпруг. Ето защо е трудно да се приеме, че Руфат страда по-малко от 
жена си и от Рамадан, че носи вина за тяхната раздяла.

Рамадан също изживява своята жестока драма. Той има съпруга и деца, но това не му пречи 

да пробие дупка в плевнята и да гледа чуждата жена, докато неговата 

„тихом си ронеше сълзите и 

не продумваше...”. 

Изповедта на героя: 

„Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще 

отида”, 

разкрива големия конфликт между любовта на човека и неговия дълг.

Всеки от читателите на 

„Дервишово семе” 

може по различен начин да оправдае или да 

обвини героите, но художествената задача на Николай Хайтов е една единствена: да очертае 
драмата на всеки един от героите. По различен начин и двамата са лишени от правото на щастие.

За Руфат не са важни родовите ценности и задължения. Иска да създаде дом и семейство 

със Силвина и в крайна сметка успява, въпреки че е нещастен през целия си живот. Макар че я има 
до себе си, той не е сигурен и се съмнява в чувствата й. Живее, изпълнен със съмнения - неговият 
живот не е по-нещастен от този на другите двама герои. Минават години, но страхът и неси-
гурността си остават живи в душата на Руфат.

1