Въпрос 1: Развитие на политическата география и геополитиката в Древността и 

Средновековието

Предполага   се,   че   геополитиката   и   политико-географските   идеи   възникват 

едновременно   с   възникване   на   държавните   обединения.  

Представата   за 

геополитическото   пространство   в   света   и   неговата   еволюция,   спецификата   на 
отношенията между държавите възниква още в Древността. 

Преставите на учените 

се   ограничават   до  

съседните   страни.

Те   си   задавали   въпроса   как   влияе 

географската   среда   на   живота   на   държавите,   т.е.   за   ролята   на  

географския 

детерминизъм

 в политическата теория. 

Още древните мислители стигат до извода, 

че  

първопричина за войните и огромните човешки жертви е територията като 

обект на експанзия.

 В този период възниква първото осъзнаване на 

връзката между 

пространството   и   властта,   между   географията   и   политиката.

  Считало   се   е,   че 

кулминационните   моменти   от   световната   история   и   съдбата   на   човечеството   се 
определят от сбъсъка на цивилизациите на земята и цивилизациите в морето.  

ПГ и 

сродната й ГП се приемат за сравнително  млада област на човешкото знание

, 

независимо че много от проблемите с които се занимава са обект на изследване още от 
Древността, напр.  

изследванията на  

Анаксимандър, Платон, Аристотел, Херодот, 

Страгон, Парменид

.

С най-голям принос за развитие на античната география

 е 

Анаксимандър 

(646-619   г.   пр.н.е.).   Съчинението   му  

„За   природата”

  полага   основите   на 

материалистичното   схващане   за   вселената   като   съвкупност   от   множество 
светове.  

Вселената   е   безкрайна   във   времето   и   пространството

.   Земята   и 

обкръжаващите   я   небесни   тела   е   един   от   световете   според   него.  

Той   полага 

основите  на  

геоцентричната система на света

, господстваща  през цялата  антична 

епоха. Много автори считат, че именно той се е опитал да начертае  

1-та географска 

карта   на   света

.

  Той   се   е   опитал   да   изобрази   както   разположението   на   сушата   и 

морето, така и на отделните страни. 

Картата на света съставена от него е първата 

политическа аргументация в международните отношения.

Друг   учен   е  

Хекатей   Милетски

  (546-480   г.пр.Хр.)   –  

„Геология”  

и 

„Земеописание”.  

Той е 

начертал карта на света, като го разделил на две части – 

Европа,   вкл.   Сибир   и   Азия   и   Африка

.

  К

лиматът   бил   в   основата   на   това 

политическо разделение. 

Европа представлявала студените райони на севера, а Азия 

и Африка – топлите райони на юга.

Голям  принос  за  развитието  на регионалната  ПГ има знаминитият  мислител 

Херодот

  (486-425 г.пр.Хр.).  

Практически е обходил почти целия тогавашен свят. 

Считал   е,   че  

историята   трябва   да   се   разглежда   от   гл.т.   на   географията,   а 

географията   –   от   гл.т.   на   историята

.  

Той   казва,   че   „географията   е   сътворена 

история”. Херодот поставя 

началото на историческата география, етногеографията 

и политическата география

. 

В 

„9 книги”

 Херодот подробно описва пътната система, 

градовете, особеностите на културата и бита на населението. Това ни дава основание 
да   считаме,   че   поставя  

началото   на   социалната   география   и   география   на 

културата

.

  Той разглежда света от етногеографска позиция, като отделя значително 

внимание   на   описанието   на   варварските   народи,   техния   бит   и   обичаи.   В   неговото 
съчинение се откроява геополитическия подход. Този подход се заключава в описание 
на   историческия   процес   от   частното   към   общото,   от   правителствата,   пол.дейци, 
племената, полисите, страните до обединението им в регионални „супердържави”. Те 
обединяват много страни от Европа и от друга страна от Азия. Противопоставянията 
на   тези   континентални   гиганти   се   асоциира   със   съвременната   континентално-
регионална геополитика.

1