Етнология, I курс, История

Семинарни упражнения, Ас. д-р Ангелова

Тяло и телос. Телесни техники и технологии

Живков, Т., И. Увод в етнологията, Пловдив, 2000
Дресел, Г., Историческа антропология, Въведние, Благоевград, 1998, с.65-67
Ревел, Ж., Жан-Пиер Петер, Тялото: Болният човек и неговата история – Духът  на “Анали”, С., 1997, 

с.178-198.

Николова,   Н.,   Политанатомия   на   модерния   човек.   Живото   тяло   като   предизвикателство   пред 

социологията, С., 2001.

Телос

 – човешкото тяло като културен факт, осмисленото тяло като един от основните феномени на 

човешката култура

Погледът към човека през неговото тяло, към движението, реакциите, езика, смисъла на неговото тяло

Техники и технологии – като етноложки проблем
Първата по-обобщена публикация за 

техниките на тялото

1

е тази на

 Марсел Мос

2

 от 30-те години на 

ХХ в.

3

 Оттогава тази проблематика е широко застъпена в етнологията. Мос – с ориентация  към т.нар.  дескриптивна 

етнология като основа на етнографските проучвания.

Според М. Мос “техники на тялото”, “телесни техники” - начините, според които хората в различните 

общества знаят да си служат с тялото по един традиционен път; техники, които намират израз в телесните движения, 
пози и жестове. 

Изследователски дефицит в тази област в България…

“технологията”

:

-една техника е винаги 

социализирано

 действие върху материята във физическия свят. Независимо, че 

за отсичането на едно дърво могат да бъдат използвани различни начини (сечене, рязане, кършене), във всички случаи 
има   едно   съобразяване   с   физическите   свойства   на   дървото.   Начинът,   по   който   става   това,   варира   според 
технологичната   култура   на   обществото   и   в   този   смисъл   можем   да   говорим   например   за   “култура   на   брадвата”, 
“култура на триона”…

-една техника поставя в  движение 4 елемента:  

материя

, върху, която се въздейства (дърво, камък); 

инструмент

  чрез   който   се   въздейства;   движения   или  

източници   (енергия)

  (вода,   вятър,   животинска   тяга); 

представи

  (знания,   похвати),   които   обуславят   техническите   движения.   Тези   4   елемента   образуват   система   – 

промяната   на   единия   елемент   води   до   промяната   на   другите   три.   Тези   4   елемента   определят   техниката   като 
относително самостоен акт.

Този акт има 2 страни – физическа и информационна. Във всеки акт имаме стил, поглед, маниер, който 

е индивидуален, но преди всичко е стил на една определена общност (специализирана или не). Системата на 4-те 
елемента е основа на 

технологичната култура

 на общността, която я интегрира и индивидуализира.

-независимо от своите материални измерения, всяка техника не е нищо друго, освен  обективирана 

мисъл. Често това знание е подсъзнателно. То се реализира в подсъзнателни схеми, чието наследяване е сравнимо с 
наследяването на езика, свързан с възпроизводството на една 

общностна памет

.

-в тази обективация основна е ролята на инструмента, на оръдието, изобретеното от човека.

1

 Сп. Български фолклор, 1994, кн.3-4, семинар по антропология на фолклора… - Т. И. Живков 

2

 Марсел Мос (1872-1950), племенник на Е. Дюркейм; от 1901 е шеф на катедрата по история на 

религията на нецивилизованите народи в Ecole des Hautes Etudes в Париж. Не е теренист,   но е 
признат за основоположник на модерната френска етнология, на която дава функционалистична и 
структурална насоченост; “Конспект върху една обща теория на магията” /1904/, …”Опит върху 
дара” /1925/; социална антропология

3

 Появила се през 1936 г . в сп. “Journal de Psychologie”, 3-4.

1