УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
на тема
Инвестиционните посредници и българския
капиталов пазар
І. УВОД
Развитието на българския капиталов пазар през последните две години и
регистрираните високи темпове на нарастване на пазарната капитализация на
дружествата като че ли най-накрая изчерпаха проблемът с подценеността на
родните компании, т.е. от фундаментална гледна точка все по-трудно се
открояват наистина подценените дружества. Дори и да са налице такива
дружества, тяхната подцененост изглежда вече спорна, т.е. съществува реален
риск оценката на един инвеститор да се различава съществено от средната
пазарна оценка относно това дружество. Това поставя на преден план въпроса
относно това кои са новите стимули, които определят движението на пазарните
котировки народния капиталов пазар.
На първо място това си остава водещият фактор – финансови резултати от
дейността, който съвсем до скоро не можеше да се счита за основен
ценоопределящ фактор. Но това от друга страна повдига нов важен въпрос за
това дали всеки път, когато една компания регистрира положителен резултат,
по-добър от този за предходния отчетен период, това се отразява положително
на котировките или ефект се наблюдава, когато финансовите резултати
надвишават предварително очакваните. При положение че за очаквания за
резултатите от дейността трудно може да се говори, то на преден план изпъква
ситуацията, при която пазарът реагира положително при всяка положителна
новина, независимо каква е тя. В дейността на едно дружество е съвсем
нормално то да се стреми да подобрява непрекъснато своите показатели за
рентабилност. По този начин то формира очакванията на пазара, че поне ще
поддържа един постоянен темп на нарастване. При условие че пазарът реагира
свръхположително при всяко едно обявяване на тези предварително очаквани
темпове на ръст, то може да се направи извод, че като цяло публичните
дружества в страната по една или друга причина продължават да се оценяват с
по-висока норма на риск, което намира пряко изражение в придаването на по-
висока норма на дисконтиране при оценяването. Това означава, че пазарът
очаква родните дружества по-скоро да влошават резултатите си, отколкото да
ги подобряват и всяко едно отчитане на добри данни се приема положително
като нарастването на средните котировки е по-високо от обявеното увеличение.
През последната година, котировките, бяха обявяването на процедури по
увеличение на капитала на борсата, новини около продажби и/или покупки на
активи, влизане на нов акционер, респективно мениджър в управлението и
други.
II. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА
ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ НА БЪЛГАРЦКИЯ КАПИТАЛОВ ПАЗАР
1. Общи условия:
На основание чл. 62, ал. 2, т. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) и чл. 10 и 11 от Наредба № 1 на Комисията за финансов надзор
за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (НИДИП), във
връзка с чл. 298 и чл. 348–360 от Търговския закон, са приети следните Общи
условия за сделки с ценни книжа:
2. По смисъла на Общите условия (ОУ):
а) “клиент” е инвеститор, който се ползва или проявява интерес да се ползва от
услугите, оказвани от ИП във връзка с предмета му на дейност. За клиент се
счита и:
друг инвестиционен посредник, в това число и чуждестранен инвестиционен
посредник, който за своя или за чужда сметка подава поръчка за сключване на
сделка с ценни книжа или предоставя пари и/или ценни книжа за управление;
лице, чийто инвестиционен портфейл се управлява от управляващо дружество,
в това число и от чуждестранно управляващо дружество.
б) “ценни книжа” са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния
депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи
прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат
да бъдат предлагани публично, като:
акции;
облигации и други дългови ценни книжа по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗППЦК;
други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа,
както и с валутни курсове и лихвени проценти.
Ценни книжа са и инвестиционните договори, по които инвеститорите
предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без
да участват пряко в тяхното управление, с цел получаване на доход.
Използваните в ОУ думи и изрази с правнотехническо значение, които не са
дефинирани в конкретния договор с клиента, имат значението, което им
придава ЗППЦК и актовете по прилагането му. По искане на клиента ИП му
предоставя списък на дефинираните в ЗППЦК и актовете по прилагането му
думи и изрази.
Когато тези ОУ предвиждат ИП да уведомява или информира свой клиент,
това се извършва писмено, като подписано от клиента копие от уведомлението,
съответно от информацията, остава за съхранение в ИП. Ако уведомяването
или информирането се извършва по телефона или чрез друг дистанционен
способ за комуникация, ИП е длъжен до края на работния ден да състави
документ, с който да удостовери съдържанието на дистанционно извършеното
уведомяване или информиране, съответно невъзможността то да бъде
извършено и причините за това. В случай на уведомяване или информиране
съгласно предходното изречение, клиентът е длъжен при първа възможност да
удостовери в писмена или друга форма с доказателствена стойност съгласно
закона, че е бил уведомен, съответно информиран. ИП може само устно да
информира клиенти, които подават единствено дребни нерегулярни поръчки.
Настоящите ОУ са приложими към договорите с клиенти във връзка с
долупосочените услуги, които ИП извършва в рамките на предмета си на
дейност и действащото законодателство съгласно Решение № 179-ИП от 9
март 2004 г. на Комисията:
● сделки по чл. 54, ал. 1, от ЗППЦК на територията на Република България:
сделки с ценни книжа за чужда сметка и посредничество за сключване на
такива сделки;
управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари, с
изключение на портфейли на инвестиционни дружества и пенсионни фондове;
държане на ценни книжа и на пари на клиенти в депозитарна институция
(попечителска дейност);
б) дейности по чл. 54, ал. 5, от ЗППЦК на територията на Република България:
инвестиционни консултации относно ценни книжа;
консултации и анализи на дружества относно финансиране на дейността им,
капиталовата им структура, промишлената стратегия и свързани с това
въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и
сделки по придобиване на предприятия;
изготвяне на проспекти за публично предлагане на ценни книжа;
представителство на притежатели на ценни книжа пред емитента на ценните
книжа и на общи събрания на притежателите на ценни книжа;
предоставяне на небанкови заеми за покупка на ценни книжа при условия и
ред, определени с наредба;
предоставяне на небанкови заеми за покупка на ценни книжа при условия и
ред, определени с наредба.
● С оглед на качествените белези на предлаганите от ИП услуги, те могат да
бъдат групирани както следва:
а) извършване на покупко–продажби и други възмездни сделки с ценни книжа с
трети лица по поръчка на свой клиент и за негова сметка (ИП действа като
комисионер от свое име или като доверител от името на клиента срещу
възнаграждение);
б) несамостоятелно управление от ИП на портфейли от ценни книжа на клиент,
включително приемане от клиент на парични средства с цел формиране на
портфейл от ценни книжа за негова сметка и съхранението на предоставените
или придобити във връзка с управлението на портфейла ценни книжа и
парични средства (ИП извършва поредица от сделки по б. “а” въз основа на
специални нареждания на клиент или при условията на съгласуване с клиент);
в) доверително управление от ИП на портфейли от ценни книжа на клиент,
включително приемане от клиент на парични средства с цел формиране на
портфейл от ценни книжа за негова сметка и съхранението на предоставените
или придобити във връзка с управлението на портфейла ценни книжа и
парични средства (ИП извършва поредица от сделки по б. “а” по своя преценка
без специални нареждания на или съгласуване с клиента);
г) попечителство на ценни книжа (ИП държи /съхранява/ ценни книжа и/или
парични средства, получени или придобити за сметка на клиент във връзка с
ценни книжа, в Централния депозитар и/или банка и/или специализиран трезор
или друга институция, като предава поръчки на клиента за сключване на сделки
с ценни книжа на друг инвестиционен посредник и извършва договорени с
клиента управителни действия относно ценните книжа);
горепосочените услуги с ценни книжд) инвестиционни съвети по искане на
клиент, във връзка са.
Предмет: | Финанси, Икономика |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 2786 |
Брой символи: | 24451 |