ОРАЛНА

ФАЗА

НА

ПСИХОСЕКСУАЛНОТО 

РАЗВИТИЕ

СПОРЕД

ЗИГМУНД

ФРОЙД

      Първата фаза на психосексуалното развитие се нарича 
”   започва с раждането и трае приблизително до края на 
първата година от живота. Водещите       ерогенни зони в 
този   период   са   лигавицата   на   устата   и   кожата   на 
тялото;   стремежът   към   получаване   на   удоволствие   е 
свързан   предимно   с   тях.   Удоволствените   усещания   се 
получават   при   сукане   (т.   е.   получаването   на   орално 
удоволствие съвпада с утоляването на глада), при допира с 
кожата   на   майката,   при   къпане,   попдсушаване   и   т.   н. 
Фенихел посочва смученето на палеца като индикатор, че 
удоволствието, получавано от гърдата или бутилката, не 
се базира единствено на задоволяването на глада, но също 
и на дразненето на ерогенната лигавица на устата - иначе 
кърмачето би отдръпнало разочаровано палеца си, понеже 
от него не тече мляко. „В този случай половата възбуда 
първоначално   се   опира   на   потребността   от   храна;   по 
подобен   начин   тя   се   опира   и   на   други   физиологични 
функции   –   дишането,   усещанията   от   кожата, 
усещанията при дефекация и уриниране”.
            Получаването   на   задоволяване   първоначално   е 
автоеротично.   Детето   се   изживява   като   психически 
идентично   с   майката   и   не   я   възприма   като   друг   обект 
(тази фаза се нарича също „стадий без обект”). Сукането, 
люлеенето,   носенето   на   ръце,   грижите   за   тялото   са 
автоеротичен източник на удоволствие за новороденото. 
Напред   с   преживяванията   на   задоволяване   в 
пораждащата се памет на новороденото започват да се 
запечатват и следи от преживяванията на неудоволствие 
(например когато не получава веднага гърдата в момента,