В ПОДНОЖИЕТО НА ЯВОРОВАТА ПОЕТИКА

Бисера Дакова

(Почти далчевски фрагменти) 

1. 

Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или 

пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като 
"абсурд на не-отскока". Нека си представим утвърдената, в известен смисъл 
христоматийна, рецепция на Яворовата поезия като летва, като бариера, 
над която просто трябва да "прелетим", за да получим реален достъп до 
обекта на своето изследване. И така, отдалечена на достатъчно разстояние 
от своето височинно препятствие, за да не преценя колко много то се 
извисява и надвишава ръста на моята амбиция, нетърпеливо заемам 
предстартова позиция. От нея целта изглежда не само преодолима, но дори 
нищожна за намеренията ми. Тази цел, обозряна от пред стартов ракурс, ми 
се струва почти изкуствено препятствие, което формално съм задължена да 
надхвърля, за да достигна и осъществя своите по-адекватни и, естествено, 
по-стойностни заключения за Яворовата поетика, заключения, упорито 
премълчавани според мене досега. От началната позиция на моя устремен 
пробег до целта рецептивната летва подмамва не като друго, а просто като 
хоризонтален набор интерпретативни клишета, обидни някак за 
насъбраната, кипяща у мен компетентност по отношение на Яворовата 
поезия. Поради което, изтръгвайки се от ограничаващото място на 
предстарта, съвсем в началото съм увлечена от прекалено голяма скорост, 
движението ми е до такава степен енергично и поривно, че дори е 
непроследимо - сякаш мигновен пробег на стрела, обаче цялата тази 
неудържимост, стрелата да се извиси над летвата, се стопява внезапно при 
нейното доближаване. Преодолимата бариера се превръща в оптическа 
измама, в илюзия на сетивата ми, в интерпретаторско пожелание. В 
действителност заставам стъписана, респектирана и угнетена от усещане за 
неопределима вина не пред, не срещу своята предполагаема бариера, а под 
нея. Но тъй като съм убедена, че рано или късно ще бъда в състояние и във 
форма да направя категоричния от-скок, да се издигна над разни 
интерпретативни установки за поетиката на Яворов, които съм склонна по-
скоро да сметна за интерпретаторски предразсъдъци, не и обаче за 
същински основания за интерпретация, то, позасрамена от своето поредно 
поражение, отдавайки го предимно на недобре усвоената техника за 
отскачане, се завръщам към предстарта, набирайки оттам енергия за 
следващ пробег. Пробег, който не преодолява, а застива ненадейно пред 
препятствието, осъзнавайки своята лекомислена непремереност, 
несъзнавайки всъщност, че това, което се стреми да надмогне, винаги ще го 
подвежда с преодолимостта си. Отдалеч, именно от благоприятната 
дистанция на предстарта, то получава детерминираност и поражда 
измамата, че става дума за теоретична детерминираност, която може и 
трябва да се надскочи, т. е. може и трябва да се разколебае, 
проблематизира, подрони и т. н. Отблизо тази детерминираност, усещането, 
че логически е възможно да се обхване и очертае един съвсем видим и