ЕСЕ 

Играта е централен феномен на детството 

                 „Ако едно дете успява в играта си да отдава цялата си

любов на света около себе си, то ще успява и в сериозните задачи по-нататък да се

отдава с увереност и сила в служба на света.“ 

                                               Рудолф Щайнер

        Предучилищното детство е кратък, но важен период на формиране на личността. 
През тези години детето придобива първоначални познания за живота около него, 
започва да формира определено отношение към хората, към работата, развиват се 
уменията и навиците за правилно поведение, формира се характер. Основният вид 
дейност в предучилищна възраст е игра, в процеса на която се развиват духовните и 
физическите сили на детето; неговото внимание, памет, въображение, дисциплина, 
сръчност. Освен това играта е своеобразен начин за усвояване на социалния опит, 
характерен за предучилищната възраст. В играта се формират всички аспекти на 
личността на детето, настъпват значителни промени в психиката му, подготвяйки 
прехода към нов, по -висок етап на развитие. Това обяснява огромния образователен 
потенциал на игрите, който психолозите смятат за водеща дейност на предучилищната 
възраст. Специално място заемат игрите, създадени от самите деца-те се наричат 
творчески или сюжетно-ролеви. В тези игри предучилищните деца възпроизвеждат в 
роли всичко, което виждат около себе си в живота и дейностите на възрастните. 
Творческата игра най -пълно оформя личността на детето, затова е важно средство за 
възпитание.

     Играта е отражение на живота. Имитацията на възрастни в игра е свързана с 
работата на въображението. Детето не копира реалността, съчетава различни 
впечатления от живота. Детското творчество се проявява в концепцията за играта и в 
търсенето на средства за нейното изпълнение. В играта децата едновременно действат 
като драматурзи, реквизит, декоратори и актьори. Те обаче не подхранват идея, не се 
подготвят дълго време да играят роля, като актьорите. Те играят за себе си, изразявайки
своите мечти и стремежи, мисли и чувства, които ги притежават в момента. 
Следователно играта винаги е импровизация.  Играта е независима дейност, при която 
децата първо взаимодействат с връстниците си. Обединява ги обща цел, общи усилия за
постигането й, общи интереси и опит. Децата сами избират играта, организират я сами. 
Но в същото време в никоя друга дейност няма толкова строги правила, такава 
условност на поведението, както тук. Следователно играта учи децата да подчиняват