№4   Аграрната   политика   на   Европейския   съюз.   Механизми   за   регулиране   на

селскотоспанското производство. Политика за закрила на земеделските роизводители в  
Българиря.

I. 

Аграрната политика на Европейския съюз

В Римския договор ( чл.39 ) ясно се формират основните цели на Общата аграрна политика на 
Европейския съюз.
-

да се увеличи селскостопанското производство

-да се осигури добро жизнено равнище на фермерите
-да се стабилизират пазарите
-да се гарантира редовност на доставките
-да се осигурят приемливи цени на доставяните стоки до потребителите.

Общата аграрна политика на Европейския съюз почива на следните принципи:
Един пазар за селскостопанските стоки ( свободно движение на селскостопанските стоки в 
Съюза и единни цени ).
Преференции за съюза ( общи митнически преференции спрямо вноса на трети страни ).
Обща финансова отговорност ( разходите се покриват от общ фонд в който всички членове 
правят вноски.

За набиране на финансови ресурси и осъществяване на общата аграрна политика на Европейския 
съюз през 1962г. е създаден Европейски аграрен фонд за насочване и гарантиране на селското 
стопанство ( известен като  FEOGA – ФЕОГА, от съкращението на френски ). Фондът набира пари от 
мита,   които   се   начисляват   за   внасяните   в   Общия   пазар   промишлени   стоки   от   държавите   извън 
Съюза,   както   и   от   данъка   върху   добавената   стойност   на   страните-членки   в   размер   на   1,6%. 
Обикновено   разходите   по   линия   на   фонда   съставляват   около   две   трети   от   бюджета   на   съюза. 
Основната част от паричния ресурс на фонда се изразходва от “Секция гарантиране” за осигуряване 
на стабилни доходи на фермерите. Това става главно чрез поддържаните цени на около 70 на сто от 
селскостопанските   стоки,   включително   пшеница,   ечемик,   ръж,   царевица,   ориз,   захар,   млечни 
продукти, говеждо и овче месо.
С пари от фонда се възстановява разликата между световните цени и по-високите изкупни цени в 
Съюза. Изкупуват се излишъци от някои селскостопански продукти с цел да се регулира тяхното 
търсене и предлагане и да се запази високото равнище  на вътрешните им цени.
Преки субсидии се дават и на производителите на твърда пшеница, зехтин, семена на маслодайни 
култури и тютюн за покриване на разликата между световната и гарантираната цена.
През   май   1992г.   в   ЕС   се   приема   решение   за   реформа   на   Общата   аграрна   политика   нейното 
прилагане започва през периода 1993 -21995г. Реформата пряко засяга зърнените, маслодайните и 
протеиновите култури, производството на млечни продукти, говеждо, телешко и овче месо и тютюн. 
Косвено   засяга  свиневъдството   и   птицевъдството.   С  реформата   се   цели   в  ЕС да   се  осигуряват 
определени количества земеделска продукция само за вътрешно потребление плюс субсидирания 
износ  по   линия  на  Световната   търговска   организация  (СТО   ).   При   това   се   разчита  на   следните 
маханизми: интервенционна система; изтегляне на земя от производството; директни плащания на 
производителите.
Решено е за три години изкупните цени на зърното в ЕС да се намалят  с 30 на сто. Постепенно да 
се намалят и цените на животинските продукти, главно на говеждото месо с 15%.
Реформата на ОАП включва консервация на земеделски земи в страните-членки на ЕС. Това са 
онез0и   земи,   върху   които   се   отглеждат   зърнени,   маслодайни   и   протеинови   култури.   Чрез 
консервацията   на   земеделски   земи   се   цели   да   бъде   намалено   свръхпроизводството   на 
селскостопански стоки и постепенно да отпадне нуждата да се плащат големи експортни субсидии 
за дъмпинг при пласмента на натрупани излишъци от такива стоки на международните пазари.
Очевидно   сърцевината   на   реформата   на   ОАП   на   ЕС   е   в   умелото   съчетание   на   политиката   на 
поддържане на пазарните цени на земеделските стоки с политиката на поддържане на доходите на 
фермерите. Целта е да се ограничава съществуващото свръхпроизводство в земеделието и да се 
премахват натрупваните излишъци от селскостопанска продукция.
Реформата на ОАП не осигурява широк достъп до обединения пазар на ЕС. Този пазар продължава 
да бъде ограден с тарифи за трети страни и разпределен между крупни традиционни вносители на 
растителни и животински стоки. Незначително е неговото разширяване и след въвеждането на нови 
тарифи на квоти за внос на земеделски продукти. Повечето от тях са почти равни и дори по-ниски от 
тези, включени в списъка на СТО.

Засега в ЕС се използват различни видове тарифи. Според тяхното предназначение би могло 
да им се направи условна класификация: текущи тарифи, които са заварени от миналото и 
продължават да се прилагат за поддържане на исторически обусловения внос на определени 
стоки (текущ достъп до пазара); допълнителни тарифи, които се въвеждат на мястото на не 
тарифните търговски бариери и създават благоприятни условия за увеличаване на вноса на 
стоки   в   страните   (минимален   пазарен   достъп);   извънквотни   тарифи   –   за   стоки,   които   се