УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И

ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

ФАКУЛТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И КУЛТУРНО

НАСЛЕДСТВО

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: ИЗКУСТВОТО КАТО ДУХОВНО ОВЛАДЯВАНЕ НА

СВЕТА

Изготвил: Йоана Василева, ИРТ, I-ви курс, Фак №: 227-ирр

Дисциплина: Философия на изкуството

Преподавател: Проф. д-р М.Тахиров

Съществуват хиляди въпроси относно изкуството, като например от

къде идва желанието на човек да твори, каква е силата, която го привлича,
как   произведението   достига   такива   висоти   и   е   толкова   изящно.   Но
творческите въпроси никога не могат да бъдат пълноценно отговорени. В
изкуството красивите неща не се променят – остават си красиви. Хората
обаче имат чувство към красиво и грозно, а това чувство поражда и други
въпроси например по какво човек различава красивото от грозното и защо
такива неща го вълнуват. По тези въпроси могат да бъдат дадени много
примери  – красив бял лебед, олицетворяващ спокойствието,  невинността,
красотата   и   калните   локви,   хората,   минавайки   наведени   през   тях,
олицетворяващи мрака, тъмнината, грозното. Красотата е тази, която внася
хармония в човешката душа и в света. 

Всеки човек вижда изкуството по различен начин, обаче смисълът остава
идентичен. Всеки един се радва на това, което не го заплашва. Изкуството
възниква от човешката ръка, когато първичният акт е превърнат в шедьовър.
Самият   човек   е   обект   в   пейзаж,   нарисуват   от   самият   Бог.   Човекът,
животните, природата са създадени от ръката на Бога. Така Той се превръща
в творец, невидим зад своята картина. Следвайки тази мисъл всеки един
творец – художник, писател, драматург, поет, е скрит зад своето творение,
зад своят роман. 

Началото на изкуството е онзи първичен акт, онова действие, което създава
културен предмет и после се превръща в творение на изкуството. Още в
древността изкуството е заело своето място с рисунки по стените на пещери.
Всяка обожествена дейност е форма на изкуството, а то от своя страна е
сложна форма на културата. Красотата прави хората по-добри.

Крие се тясна връзка между доброто и красотата и между злото и красотата.
Тя може да бъде  описана в това, когато нещо ни заплашва, то тогава го
смятаме за грозно, но от друга страна величествените явления, които не са
заплаха,   то   тогава   ги   считаме   за   прелестни   и   невероятни.   Красотата   е
неделима част от доброто.

Освен всичко друго, изкуството е и мощно средство за общуване – взаимно
опознаване,   формиране   на   чувства,   изясняване   на   светогледа,   по-голямо
разбиране   за   света.   Единната   и   специфична   функция   за   изкуството   е
художествено-естетическата, която има за цел задоволяване на естетическите
потребности на хората чрез създаване на произведения, носещи на човека
наслада, която може да пробуди вътрешния творец, способен на всякакви
шедьоври. Сред всички определения и тълкувания на изкуството то може да
бъде   разгледано   най-вече   като   себеизразяване.   То   не   може   да   бъде
дефинирано. Породено е от преживяванията на самия творец. 

Дълго време основна задача е било да се определят най-важните свойства,
които   давали   основание   да   се   говори   за   изкуство.   Тези   стойности   били
видими и невидими. За видими стойности се взимали качествата на самото
произведение, невидимите били породените от него реакции. Наред с всичко
това,   изкуството   в   общоприетия   смисъл   на   думата   е   и   единно,   и
многообразно. Формите му се различават както външно, така и по своите
породени въздействия и реакции.

Съществуват   различни   начини   за   възпроизвеждане   на   изкуство   –
литературно слово, цветове, образи, скулптури, графични образи, мелодии,
актьорски действия и т.н.  Тези начини съществуват в свои отделни форми:
литература,   рисуване,   архитектура,   дизайн,   музика,   театър,   хореография,