Университет за национално и световно стопанство
Общоикономически факултет
Специалност Икономика на Човешките Ресурси, поток 171
РЕФЕРАТ
На тема:
„Актуални политики за преодоляване на
икономическите кризи, породени от
КОВИД-19“
Изготвено от:
Проверяващ:
Рени Бакърджиева, Фак. Номер 21110127
Гл.ас. д-р Т. КИНЕВА
Мартин Мавров, Фак. Номер 21110154
Мартина Михайлова, Фак. Номер 21110176
1
Кристина Маринова, Фак. Номер 21110187
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Увод................................................................................................................3
2. Срива на икономиката в ЕС, породен от Ковид-19..............................3-4
3. COVID-19: Ограниченията при пътуване в България и ЕС..............5-6
4. Пазарът на труда в България и страните от Еврозоната....................6-11
5. Aнтикризисните икономически мерки в България.............................11-16
6. Заключение...................................................................................................16
7. Използвана литература..............................................................................17
2
1. Увод
В този текст е представена важна информация за пандемията, както у нас, така и
по света. Всички лично се сблъскахме с Ковид-19, настъпила през 2020 година и който
продължава до днес. Текстът има за цел да предостави актуална информация,
включваща статистики и графики, във връзка с преодоляването на КОВИД кризата във
всичките и аспекти. Първата тема обхваща началния и „най – критичен“ период, който
е срива на икономиката в Европейския съюз. След това преминаваме към въпроса с
пътуванията в България и в Европа като цяло, тъй като бяха затворени всички граници,
и бяха въведени множество мерки за осъществяването на едно пътуване, някои от
които важат и днес.
Продължаваме с темата за антикризисните икономически мерки, които имаха за
цел да подпомогнат българската икономика.
Поради налагането на първото затваряне у нас голяма част от ресторантьорския
бизнес както и предприятията от всякакво естество изпитаха големи финансови
затруднения, някои от тях достигнаха и до фалит. В следствие на това Министерството
на икономиката приложи действия за подпомагане на българския бизнес. Наблюдаваме
и спада на безработицата в сравнения с началото на кризата.
Като последна тема представяме тази за възстановяването на Европа, която
включва информация за определянето на многогодишната финансова рамка в периода
2021-2027 година. Обобщава се за какви цели се отпускат тези пари и как ще
допринесат за възстановяването на Европа.
2. Срива на икономиката в ЕС, породен от Ковид-19
През 2020 г. икономиката на еврозоната беше засегната от извънредно и тежко
сътресение, причинено от пандемията от коронавирус (Ковид-19). През първата
половина на годината икономическата активност се сви рязко в резултат от
ограничителните мерки, тоталното затваряне на границите по света и засиленото
нежелание за поемане на риск. Решителните и координирани мерки по паричната и
фискалната политика в съчетание с положителните новини за ваксините спомогнаха за
стабилизирането на икономиката през втората половина на годината. БВП на
3
еврозоната като цяло спадна с 6,6% през 2020 г. Годишната обща инфлация отбеляза
спад до 0,3% спрямо 1,2% през 2019 г., който до голяма степен се дължи на
намаляващите цени на енергоносителите, макар че въздействие оказаха и фактори,
свързани с пандемията. Например секторите, които пострадаха най-тежко от кризата,
като транспортният и хотелиерският, допринесоха за спада на инфлацията през втората
половина на 2020г.
Графиките по-долу представят сравнителен анализ на икономическата ситуация
в България с тази в останалите европейски страни, към настоящия
момент.Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка
както в страната, така и в глобален план, като в зависимост на това могат да се развият
алтернативни сценарии.Затова и перспективата е еволюираща.
Графика 1 Брутен вътрешен продукт на България
Според обновените отчетни данни, публикувани в края на октомври 2020 г. от
НСИ, БНБ, МФ, Евростат, ръстът на номиналната стойност на БВП е бил с малко над 1
млрд. лева в сравнение с очакванията за първото полугодие. През третото тримесечие
на 2020 г. БВП се понижи с 5% на годишна база, в сравнение със спад от 8% през
второто тримесечие.
Потреблението нарасна значително, а свиването при инвестициите остана
сравнително ограничено. Въпреки това, поради несигурната среда очакванията за
4
инвестициите са те да останат потиснати в близко бъдеще. Възстановяването на
вътрешното търсене доведе до забавяне на спада на вноса, но износът намаля
драстично.Спадът на световната и най-вече на европейската икономика се очертава да
се отрази негативно на износа на стоки и услуги и през следващата година.
Безпрецедентните, но наложителни мерки, въведени в почти всички държави се
отразиха съществено на авиокомпаниите и туристическия бранш.Влиянието на Ковид
върху растежа на производството също беше неравномерно по сектори, като услугите
допринесоха в най-голяма степен за спада на брутната добавена стойност в реално
изражение, отразявайки особено силното влияние върху сектора на мерките за
социална дистанция, както и отрасловата структура на икономиката на еврозоната
(
виж Графика 2
).
Графика 2
Брутна добавена стойност в реално изражение по икономически дейности в еврозоната
(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)
Източник: Евростат.
Забележка: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2020 г.
3. COVID-19: Ограниченията при пътуване в България и ЕС
От началото на пандемията държавите членки приеха редица мерки за опазване на
общественото здраве, някои от които оказаха значително въздействие върху
свободата на движение на хората, например въвеждането на контрол по вътрешните
граници или ограничения за пътуване в рамките на ЕС. С цел ограничение на
5
разпространението на Ковид-19, на 13 март 2020г. България за първи път въведе
извънредно положение. Бяха затворени всички граници, както по целият свят, така
и в страната, и можеше да се влиза и илиза при изключително строги мерки. По-
долу искам да дам личен пример, от това, как се отрази Ковид-19 на фирмата, в
която работя:
„Проект, по който работя и към момента, трябваше тъкмо да започне на пълна
пара, и да бъде изпълнен до декември 2020г. и на чийто в пика му, трябваше да
имаме 2500+ души наета работна ръка, от най-различни националности. За
съжаление поради пандемията, затвориха всички граници, а и съответно всички
посолства, чрез които доста от нашите служители трябваше да подадат
документи, за да започнем процес по легализация. Доста от плановете ни се
промениха, но благодарение на съвместната ни работа с всички въвлечени
институциии и перфектна организация, всичко беше изпълнено и предадено на
време. Проекта сам по себе си е квалифициран като от огромно значение за
развитието на инфраструктура на Р. България, и съответно заедно с доста други
фирми, ни беше предоставена процедура, разработена от МЗ, МВнР и МВР, в
резултат на което за период от четири месеца, успяхме да легализираме близо
2500 души и да завършим всичко на време.„
Някои от улесненията, които бяха съгласувани от страните-членки на ЕС, са
следните:
Съгласно правилата на ЕС, пътниците и туристите имаха право да избират
между възстановяване на заплатените суми за анулирани билети за пътуване
(със самолет, влак, автобус или ферибот) чрез ваучер или пари в брой или
пакетни туристически пътувания.
Лични документи за идентификация бяха удължени и просрочени, с цел
улесняване свободата и правата на гражданите на ЕС.
ЕК прие координиран подход за ограничаване на свободното движение в
отговор на пандемията от COVID-19, като въведе формуляр за локализиране на
пътниците, който беше въведен в някои страни от ЕС, и ще подпомогне по-
лесното за проследяване на контактите при пресичане на границите.
6