Принципите на модерната психология за възпитателната работа през

ранното детство

При разработването на една психопедагогика на ранното детство би следвало да

се разграничим от някои съществуващи в педагогическата практика недоразумения по
отношение   принципите   на   модерната   психология   за   възпитанието   през   ранното

детство.

  Първото недоразумение се отнася до хиперболизирането на твърдението и първия

основен   принцип   в   модерната   психология,   изразяващ  се   в  либерализма,   при   което

препоръчваният либерализъм се разбира погрешно като необходимост да се остави

детето да прави всичко, което пожелае. Така много родители позволяват на децата си,
докато са малки, да драскат по стените, да хвърлят и чупят играчките си, да викат и

крещят и т.н. – те се боят да кажат на детето си „не“, като се позовават на модерната
психология и с това оправдават страха си да бъдат по-твърди.

 Вторият основен принцип, от който модерната психология се разграничава, се изразява

в   намесата   в   естественото   развитие   на   малкото   дете.   Много   родители   неправилно

разбират този втори основен принцип на модерната психология, като смятат, че докато

децата са малки и изживяват различните стадии на развитието си, родителите трябва да

стоят „със скръстени ръце“ и да не се намесват, оставяйки нещата сами да следват своя
ход. Вярно е, че през ранна възраст децата преминават през точно определени етапи на

развитието, но това съвсем не означава , че родителите са безпомощни да променят

каквото и да било в тяхното развитие. Родителите грешат, когато понякога търпят

всичко лошо в поведението на детето си, оправдавайки се с модерната психология,
според   която:  

„То   е   още   малко   и   се   развива!   Нищо   не   може   да   се   направи!“

.

Настоящата психопедагогика, следвайки принципите на модерната психология, има за
цел   да   внуши,   че   още   в   ранното   детство   родителите   съвсем   не   са   безпомощни   и

начинът, по който те се отнасят към даден етап от развитието на детето, въздейства

пряко върху начина, по който то ще успее да мине през него. И тук ще подчертаем

основната   идея   в   съвременната   китайска   натурфилософия   за   естественост   във
възпитанието, изразена в мисълта :  

„Не е важно толкова какво правите, а как го

правите“.

  В   настоящата   психопедагогика   се   отделя   голямо   място   именно   на

въпросните етапи в развитието на детето от раждането до 3 години, защото родителите

и възпитателите трябва да имат за тях възможно най-точната представа.

 Третият принцип на възпитанието, от който модерната психология се разграничава, се

отнася до мястото и значението на наказанието при възпитанието през ранното детство.
Някои   родители   смятат,   че   според   модерната   психология   никога   не   трябва   да   се

използва наказанието (още по-малко боят) за формиране на дисциплинирано поведение
у   детето.   Вярно   е,   че   някои   представители   на   модерната   психология   наистина   са

формулирали тази идея и са я внушили на родителите, но лично д-р Ф. Додсън като
психолог е на мнение, че е невъзможно човек да отгледа добре децата си, особено