Курсова работа

Педагогическа психология

Тема: Познавателно развитие. Перспективи в теорията на

Жан Пиеже за интелектуалното развитие.

Съдържание:

1. Увод.

2. Етапи в когнитивното развитие на детето според идеите на Жан Пиаже.

2.1 Сензомоторен стадий;

2.2 Предоперационален интелект;

2.3 Стадий на конкретните операции;

2.4  Стадий на формални операции;

2.5 Развитие на паметта.

3. Обобщение и извод.

4. Литературни източници.

Увод

 Основна цел на когнитивното развитие  е изследване във времето на всички 

процеси включени във възприемането на информация, обработката  и употребата й. 

Всеки индивид добавя към крайният резултат различен личностен смисъл към тази 

информация. Тази област от психологията се занимава с различни проблеми свързани с 

вниманието, възприятието, езика, логическото мислене, паметта, вземането на решения 

и т.н.

За   изучаването   на   когнитивното   развитие   изключителен   принос   има

швейцарският биолог и психолог Жан Пиаже (Jean Piaget) (1896-1980). Първоначално
неговото   научно   любопитство   е   насочено   съм   биологията,   но   по-късно   той   го
пренасочва към изучаването на процеса мислене и съответно неговото развитие. Той
прилага   знанието   си   по   биология   и   подлага   собствените   си   деца   на   експерименти,
които внимателно наблюдава, за да може да изучава човешкото развитие. В историята
на психологията теорията му се свързва с термина „генетична епистемология“ , което
означава „ учение за развитието на знанието“. Под развитие в психологията се разбират
промените,   които   се   наблюдават   от   раждането   до   смъртта.   Не   се   включват   всички
промени, а само тези, които се появяват постоянно и продължават за дълъг период.
Развитието   е   цялостен   и   последователен   процес,   основаващ   се   на   количествени
натрупвания, водещи до качествени изменения. Във физически план тези изменения са
свързани с телесни промени, а в личностен план това са измененията, които изграждат
личността на човек през целият етап от неговото съществуване.

Теорията на Пиаже се основава на две идеи: идеята за развитието и идеята за

интелекта.  Той   смята,   че   развитието   на   детето   преминава   последователно   през
различни етапи. Според Пиаже можем да научим много за отношение на детето към
заобикалящия   го   свят   от   особеностите   в   развитието   на   интелекта   му.   Счита,   че
интелектът   е  тясно  свързан   с биологичните  процеси,   но  всъщото  време  преодолява
налаганите от тях ограничения. Интелектът е уникален способ за приспособяване към
средата. Този способ се развива при   взаимодействие между детето и околния свят.
Това   е   адаптивна   функция   на   интелекта.   Тази   функция   се   реализира   чрез
едновременното   протичане   на   адаптация   и   акомодация.   Те   са   взаимносвързани   и
разделянето им може  да бъде  само мислено. 

Всеки индивид обикновено използват познати схеми -асимилация, но когато се

налага   да   се   адаптират   към   промени   добавят   нещо   ново   към   тях   -акомодация.
Благодарения на паралелното им действие, могат да се преодоляват противоречията
между   информацията   идваща   от   околната   среда   и   личните   възприятия.   Така   е
възможно  постигането на вътрешно равновесие и успешно когнитивно развитие. Двата
процеса   (асимилация   и   акомодация)   могат   да   се   обяснят   с   понятието   схема,
представляваща когнитивна стуктура от действия, които са организирани в определена
последователност. Когнитивните схеми са основни градивни елементи на мисленето,
опиращи се до способността хората да си изготвят репрезентации към външния свят.
Тези схеми могат да бъдат обобщени и разширени или пък опростени и специфични. В
процес   на   когнитивно   развитие   непрекъснато   се   появяват   нови   и   разнообразни
варианти.

Според   Пиаже   има   фактори   спомагащи   когнитивното   равитие.   Тук   спадат

биологичното съзряване, активност, социален опит и уравновесяването:

-Биологично съзряване – Тук се включват всички процеси от раждането до смъртта.
Това съзряване влияе върху начина, по който възприемаме външния свят;

- Активност – Този фактор е свързан с физическото укрепване и развитие на детето и
интелектуалните способности да възприема и изучава средата;

- Социална трансмисия на знанието- Учение чрез и с помощта на други хора.

           В периода на когнитивното развитие се проявява тенденция към организиране и
подреждане     на   мислите   и   поведенческите   прояви.   Според   психолога   Пиаже   в
когнитивното   развитие   на   детето   има   четири   важни   етапа:   сензомоторен,
предоперационален,   конкретно-опрационален,   формално-операционален.   За   всеки   от
тях е типично определено равнище на умствените операции. Умствено изостаналите
деца не преминават през всичките четири стадия.

Етапи  в когнитиеното развитие според идеите на  Жан Пиаже.

1. Сензомоторен период (от раждането до 24 месеца).

По време на този период децата разкриват тайнствата на заобикалящия ги свят с

помощта на прости сензомоторни схеми. Основни сензомоторни схеми са : наблюдение
на предмети, докосване, хващане, слушане, разглеждане на предмети и други. Децата
получават знания за предметите в процес на действие с тях. По време на този етап се
развиват   и   различни   вкусови   усещания.   Всичко   това   се   реализира   с   помощта   на
условни рефлекси. През този период се осъществява преход от хаотични движения към
подчинени   действия.   В   сензомоторният   стадий   децата   формират   моделите   на
поведение и когнитивни схеми, които ще бъдат основа за тяхното когнитивно развитие
в бъдеще.

Сензомоторният стадий е представен от шест подпериода (Пиаже и Инелдер,

1969): 1. Прости (безусловни) рефлекси; 2. Първични кръгови реакции; 3. Вторични
кръгови   реакции;   4.   Координиране   на   вторичните   кръгови   реакции;   5.   Третични
кръгови   реакции;   6.   Интернализиране   (ментална   репрезентация)   на   сензомоторните
схеми.

През   развитието   си   децата   разбират,   че   обектите   притежават   перманентно

съществуване   и,   че   той   не   прекратява   своето   съществуване,   когато   не   се   намира   в
преспективното пространство. С напредване на времето децата изграждат личностна
представа за постоянството на обектите. По този начин  децата осъзнават отношението
между следствие и причина. Разбират, че чрез свойте въздействия върху обект могат да
предизвикат   определени   следствия.   Сензомоторният   стадий   завършва   с   появата   на
сложни координации, което показва, че детето е способно да извършва сензомоторна
дедукция и да постига целите си по пътя на активното експериментиране. През този
етап децата използват изградени когнитивни схеми, но в същото време ги и допълват и
разработват. Така те имат нови варианти и средства да се справят и то успешно при
възникнала ситуация. Благодарение на това  детето се превръща във важен елемент при
изпълнението на различни по значиост дейности.  

С раждането си всяко дете има  различни перцептивни способности:



Вижда света в палитра  от цветове и успява да реагира на различия в светлинния
поток.



Разпознава разстоянията между различни обектите и себе си.



Притежава разбиране за пространство и причинност.